Характерът, мястото и ролята на стратегиите в публичния сектор налагат персоналното, ресурсното, организационно-структорното и организационно-културното осигуряване на тяхното реализиране. Това е сложен, отговорен и с много сериозни последици момент в процеса на стратегическо планиране и управление в публичния сектор.
Схеми за формиране и изпълнение на стратегиите в публичната сфера
Стратегическото управление придобива смисъл тогава, катого се реализира стратегически план и стратегия.
Целта определя винаги какво организацията иска да постигне и кога и как иска да получи желания резултат
В реализирането на всяка стратегия има набор от правила, с които всеки ръководен екип следва да се съобразява, а те са:
1. Избор и тактика – като с разработване на краткосрочни цели и планове се разработват краткосрочни стратегии, наричани тактически. Тактиката се разработва за по-кратък период, отколкото стратегията.
Стратегията се разработва на висше ниво, а тактиката - на средно ниво. За разлика от стратегията, тактическите резултати се проявяват много бързо и леко се съпоставят с конкретни действия.
2. Политика – след съставяне на дългосрочните и тактическите планове, ръководството трябва да пристъпи към разработване на допълнителни ориентири, за да се избегне дезориентиране и неправилно тълкуване на тези планове.
3. Процедури, или за ръководството на управленските действия - една политика често е недостатъчна и ръководният екип следва да разработва процедури.
Процедурата описва действията, които следва да се предприемат в конкретната ситуация. Тя представлява програмирано решение, което изключва възможността да се излезе от пътя. Процедурите описват последователност от действия, които следва да се предприемат в конкретната ситуация.
Индивидът, действащ съгласно процедурите, има малка свобода на действие и достатъчно алтернативи.
4. Правила – точно определят какво трябва да бъде направено в специфична единична ситуация. Правилата се отличават от процедурите с това, че те са разчетени на конкретен и ограничен въпрос, докато процедурите са разчетени на ситуация, в която имат място няколко последователно свързани помежду си действия.
5. Проблеми, свързани с правилата и процедурите, произтичат от това, как ще се поставят те на заетите с тях, за да не се приемат като нещо, което ги лишава от самодейност и предприемчивост, или като нещо безмислено. В практиката често се стига до неодобрение на налаганите правила и процедури, демонстрира се враждебност към организацията или ръководителя и те започват да пречат за достигане на целите. При неправилно управленско действие се стига до ситуация, в която правилата и процедурите носят повече вреда, стават пречки и бариери, а конфликта възниква от начина, по който ръководството представя тези правила на изпълнение.
В изпълнение на стратегията важно е още разработването на бюджета или по-ефективното разпределение на ресурсите. Бюджетирането е метод за разпределение на ресурсите, разчетени в количествена форма. Количественото определение на ресурсите и целите дава възможност ресурсно да се обезпечи стратегията и да се отиде към последния процедурен момент на стратегическото управление по цели. Този момент трябва да се свързва с навременни корективи в стратегическите действия или периодично да се проверява съответствието на действията с приетата стратегия и формираните структури за изпълнението и.
Осигуряване на стратегиите в публичната сфера
След разработване на стратегията и уточняване на процедурите за реализация на стратегическия процес, с голяма сила се изправя проблемът за осигуряване на ресурси (материали, финансови, кадрови) за изпълнение на стратегията. Проблемът не е само в осигуряване на ресурсите, но и в разпределението им по приоритети във времето и пространството, както и последващият контрол върху ефективното им изразходване. Специално следва да се отчитат и големите трудности по мобилизиране и насочване на човешкия фактор, представен от хора с различен статус и интереси, които да са обединени от една твърде отдалечена и често не особено осезаема от мнозина цел, каквато е стратегическата. Така практическото осигуряване на изпълнението на стратегията обхваща :
1. Създаване на подходяща организационна среда.
2. Ресурсно осигуряване.
Организационно - осигуряване на стратегията
В стратегическото управление на първо място следва да се реши въпросът „структура”. Да се създаде организационна структура на управлението, която да осигурява ефективно протичане на управленския процес и изпълнение на набелязаните цели. Създаването и променянето на една организационна структура зависи от много ситуационни фактори.
Колкото по-комплексна и сложна е една система, колкото по-голям и професионален е персоналът, толкова по-раздробена и по-голяма е децентрализацията в персонала и по-голямо е използването на структурни формирования за координиране работата на персонала.
Колкото по-динамична е външната среда, толкова повече структурата следва да е гъвкава, мобилна, в по-голяма степен стандартизирана и с директен контрол на операциите.
Колкото по-комплексна и сложна е външната среда, толкова по-децентрализирана е структурата и. В условията на силни заплахи от външната среда се проявява тенденция към централизация на дейността.
Колкото по-силен е външният контрол върху една организация, толкова повече има централизирана и формализирана структура. Проявятат се модни тенденции за формиране на структури „еднодневки”, без да са необходими и да допринасят за изпълнението на стратегиите.
Заедно с организационно-структурното и информационно-техническото осигуряване, финансирането има обобщаващ, завършващ характер на осигурителен ресурс. Ако не се осигуряват достатъчно финансови ресурси, всички възприети стратегии и всички добри конструкции по различните функционални области (човешки ресурси, маркетинг, иновации, оцеляване, растеж) могат да се провалят. Финансовото осигуряване в стратегията следва да получи прави връзки във всички изброени области и да изпрати обратни връзки до тях за реалните възможности по изпълнението им. Финансовият ресурс и финансовото осигуряване в стратегическото управление има две роли:
- Контролираща – как финансите могат да се използват при изпълнението и оценката на приетата стратегия;
- Креативна – как финансите могат да се използват за засилване на възможностите в постигане на набелязаните цели.
Поставянето на стратегическа цел, декомпозирането и на тактически и оперативни цели и изпълнението им, изисква конкретно финансово осигуряване.
Всички цели и мерки в стратегията изискват материално, ресурсно осигуряване и най-вече за използване на наличните ресурси в териториалната единица. Поради важността и водещата роля на човешкия ресурс, както и проявленията му при формиране и реализация на стратегията, налагат той самостоятелно да бъде оценяван и аргументиран. При ресурсното осигуряване на стратегията обяснимо се започва с информационно-техническото осигуряване т.е. набавяне на необходимата информация навреме с достоверност и достъпност на данните, с достоверни източници на стратегически значима информация.
Реализирането на стратегията предполага развитие на компетенциите за стратегическо ръководство, предполага повишаване на професионализма, компетентността и умението при реализацията на цели в продължителен и трудно предвидим порядък.
В стратегията се набелязват мероприятия, действия, за които няма професионална готовност и компетентност в спецификата на изпълнението, което налага да се обърне внимание и на организационно- културното осигуряване.
Организационната култура се представя като утвърдена от мнозинството съвкупност от ценности, норми, отношения и символика. Силата на културата показва до каква степен персоналът или населението в териториалната единица приема като свои установени с организационната култура ценности, норми и отношения. Много важни са критериите и показателите за аргументиране на една цел, едно стратегическо начинание и действие.
Налага се винаги по-специално да се разглежда персоналното осигуряване на приетата стратегия, т.е. да се разглежда и оценява човешкия ресурс.
Не на последно място, оценката на стратегията се извършва по пътя на сравняването на резултатите от работата с целите. Процесът на оценката се използва в качеството на механизъм на обратна връзка за коригиране на стратегия. Оценката трябва да се извършва системно и непрекъснато, да обхваща всички нива отгоре до долу.
