Науката за туризма се развива много по-късно в сравнение с другите основни науки. Поради това тя по-лесно се надгражда и интегрира като наука и съчетава в себе си елементи от икономическите и социологическите науки.
Туризмът се утвърждава като динамично, комплексно, многостранно и интегрално явление и това налага интердисциплинарния подход при неговото изучаване. Той се обуславя от факта, че туризмът влиза в тясна връзка с други науки. Туризмът в същото време се развива и като самостоятелна наука. Много автори разглеждат туризма като универсална наука, която се обслужва от много спомагателни науки.
В някои публикации интердисциплинарният подход се конкретизира в използването на методи от инструментариума на развитите вече научни направления. Все по-широко се прилагат постиженията на междинни научни области. Пример за това е медицината (здравеопазването) и свързаните с нея климатология, балнеология, таласотерапия и различни лечебни профилактични и възстановителни методи като основа за развитие на медицинския туризъм (здравен туризъм).
Аналогичен е примерът с теорията за турситическия транспорт, кулинарната теория, икономическата дейност и др.
В туризма все по-често се използват подходи, които са се доказали в различните универсални научни области. Пример за такъв подход е системният подход (анализ или теория). В рамките на този подход явлението се изучава като динамична съвкупност от елементи със своя специфична структура, взаимовръзки и зависимости.
Швейцарската концепция за туризма разглежда туризма в контекста на четири големи системи:
А)обществената система със своите подсистеми
Б)системата околна среда с наличните в нея ресурси
В)стопанската система (макро и микро мащаб)
Г)системата на държавното устройство и политиката
Според съвременните автори туристическата система се подразделя на 3 подсистеми:
А)турист – действащо лице в нея
Б)географски компонент – съставен от: изпращащи райони, приемащи държави (туристически дестинации) и транзитни райони
В)туристическа индустрия (рецептивен туризъм - приемащ)
Особено значение в развитието на знанията за туризма заема маркетинговата теория и използваните от нея методи за маркетингови анализи (анкети, сондажи, статистически методи и др.количествени методи) прогнози и др.
Туризмът се налага като сложно и стохастично (случайно) явление. Поради това се използват и методите на евристиката (наука за откривателството). Към нея се отнасят: портфейлния анализ, метод на алтернативните сценарии, SWOT анализ и др. Тези методи допринасят за приложение на: “мозъчна атака”, игрови ситуации и др.; анализ на вътрешна и външна среда; силни и слаби страни, шансове и рискове; управление на жизнения цикъл на туристическия продукт; пазарния дял на предприятието; съотношението цена качество.
Все по-активно се включват методи от математиката, математическата статистика и информатиката – матрични модели, корелационен, регресионен, многофакторен анализ и др.
Налага се и необходимостта от прилагане на информационни технологии, базирани на компютърната техника и комуникации, което води до по-ефективно анализиране на туристическия пазар.
- В макроикономическите проучвания се налага все по-често използването на теорията за мултипликатора, както и различни балансови методи. През последните години тази теория се свързва с метода на сателитната снимка.
Значимо място в изследването на туризма заемат методите на географската наука.
Продуктовата теория, поставя акцент върху ролята на продукта при осъществяването на цялостната туристическа дейност заема самостоятелно място.
