Масовизирането на туристическите пътувания в България започва 30-те години на 20 век, но особено интензивни са те през 60-те, 70-те години на 20 век. Началните стъпки в развитието на теорията за туризма в България не са датирани. В началото на 20 век д-р Пискюлиев публикува първата по рода си у нас брошура „Морските бани в град Варна – приморска станция”. По-късно се появява книгата на д-р Тодоров „Варна като климатическо лечебно място”.
Важна стъпка към българския принос в туризма има включването на дисциплината „Икономика и организация на туризма в НРБ” в учебния план на специалност „Икономика на вътрешната търговия”.
През 1965-1966 г. се създава специалност Икономика и организация на туризма към ВИНС по инициатива на проф. д-р Димитър Георгиев към ВИНС. Така се поставя организираното начало на висшето образование по туризъм и развитието на науката за това явление в България.
Други важни стъпки в развитието на туризма са:
- 1963 г. – започва да функционира система за гранична статистика за международен туризъм в България
- 1966 г. – в София към тогавашния Комитет по туризъм се разкрива Научно-изследователски и внедрителски институт
- 1967 г. - пръв след Варненския Икономически университет Софийският университет разкрива такава специализирана катедра, тогава се е наричала “География на туризма. След Софийския университет подобно нещо се случва в УНСС, в Пловдив и др.
