Изследването и определянето на същността на туризма като социално-икономическо явление е свързано с редица трудности и проблеми, като значителна част от тях произтичат от самия характер на явлението, а останалите се дължат на субективизма при използването и тълкуването на основните термини, затова е важно да се изяснят методологическите постановки с дефинирането на понятието, както и да се формира правилна оценка за мястото и ролята на туризма в системата на обществените отношения. Особености на туризма:
- ново социално-икономическо явление – появява се на доста по-късен етап от еволюцията на човешките потребности, тъй като изисква по-висока степен на тяхното развитие. В днешния смисъл на понятието туризъм можем да говорим едва след първата половина на XIX век.
Преди този период явлението е имало предимно индивидуален, инцидентен и елитарен характер.
- динамично явление – развива се с изключително бързи темпове. Освен това, генетично се свързва с движението, пътуването, преместването от едно място на друго.
- надстроено явление – няма свой самостоятелен исторически път, а се появява и развива върху вече изградени стопански и социални структури, приемайки и наследявайки техните характеристики. Туризмът,освен това, ‘прескача’ определени стадии в развитието на обществените отношения и заимства от достиженията на НТП от други сфери и социални дейности.
- сложно и многозначно явление – в процеса на своята еволюция туризмът преминава през два основни стадия, които го характеризират последователно и едновременно като индивидуална, и като обществена потребност. Освен това, туризмът включва в себе си както динамични, така и статични елементи, особен вид ‘производствени’ дейности, но и множество обслужващи процеси.
- интегрално и комплексно явление – обединява множество разнородни елементи в процеса на формирането и потреблението на специфичния си продукт. Комплексно явление, тъй като включва много различни дейности(туристически:хотелиерство,ресторантъорство,туроператорство, както и дейности в други сектори:транспорт, търговия, култура и пр.)
Методологически проблеми при определяне същността на туризма:
1. Туризмът се намира в стадий на развитие – това, което е валидно за него днес, утре може да бъде неточно, непълно или невярно.
2. В процеса на развитието на туризма все още липсват формирани закономерности, поради което той още не е добре изучен, незавършена е и теорията за него.
3. Туризмът не може да бъде еднозначно тълкуван, тъй като е разнородно и сложно явление.
4. При изясняването на понятието ’’туризъм’’ обективно се смесват характеристики на други явления както от стопанската, така и от социокултурната сфера
5. Туризмът като интегрално явление може да се дефинира от позициите на различни научни области:икономика, медицина, география, психология и др.
Проблеми произтичат и от етимологията на понятието’’туризъм”. Първите му дефиниции са на немски език, въпреки че първите публикации за понятието са през 1811г. в англ списание. Успоредната употреба на универсалния термин tourism(tour- пътуване с една и съща начална и крайна точка) дава доста ограничени смислови граници на тълкуването на явлението туризъм.
Основни изводи и заключения:
- динамичният, сложен и противоречив характер на туризма обективно затруднява неговото същностно характеризиране
- допълнителни субективни пречки създава ”разноезичието” в специализираната терминология за туризма
- формулирането на пълна, точна, еднозначна и завършена дефиниция за туризма е невъзможно и нерационално
- това състояние на нещата предполага туризмът да бъде представен чрез “отворена” дефиниция, съставена от неговите основни същностни белези и предполагаща възможност за постоянно допълване и уточняване)