„ За туризма има толкова дефиниции, колкото и автори”
Хронология на определенията на туризма от пионери в тази област:
- 1927 – Вилхелм Моргенрот: ”Туризмът, в тесния смисъл на понятието, е движение на лица, които временно се отдалечават от постоянното местожителство за задоволяване на жизнени и културни потребности или лични желания от различен вид... ” – на преден план се извежда динамичността на туризма и се акцентира върху дейностите на индивида, който предприема туристическо пътуване
- 1931 – Артур Борман: „пътувания, извършвани с цел почивка, удоволствие, служебни и професионални дейности или по други причини, в много случаи по повод особени събития, при което отсъства постоянно заселване, а при служебните пътувания – и всекиденвните отивания до работното място” – прави се опит за конкретизиране на основните мотиви за туристическо пътуване
- 1935 – Роберт Глюксман: „съвкупност от отношения между този, който временно пребивава в дадено място, и онзи, който живее в това място”- въвежда се нов елемент, а именно съвкупността от отношения
- 1939 – Ханс Позер: „локално или районно струпване на местни лица с временен престой, което има за съдържание съвкупност от променящи се взаимодействия между тях, местното население и ландшафта” – въвежда се географско тълкуване на понятието и се загатва за взаимодействието с околната среда
- 1942 – Валтер Хунцикер и Курт Крапф: „съвкупност от отношения и явления, които се пораждат от пътуването и пребиваването на не местни хора, доколкото престоят им не се свързва с трайно заселване или установяване на продължителна или временна дейност” – утвърждава се като класическа и общоприета дефиниция на туризма, залага се и мотива „изпълнение на служебни задължения”
- 1956 – Георг Валтершпийл: „потребление срещу заплащане на стопански блага от хора, временно пребиваващи извън постоянното си местожителство, при което тези блага са предназначени за лична употреба” – определя приоритета на стопанските цели
- 1962 – Паул Бернекер: „състоянието на временна и доброволна смяна на местоживеенето, която не е свързана с птоизтичащи от служебни причини отношения и дейности” – въвежда се определението „доброволна”, което изключва насилствена смяна на местожителството
- 1970 – Фридрих Вагнер: „съвкупност от всички явления, организации и институции, които вземат участие при превозването, настаняването и придружаването на не местни жители в изпращащото и приемащото място както и между тях, и са на разположение при по-продължителни пътувания за удоволствие, развлечение, лечение, служебни и други причини” – това определение се отнася само за приемащия(рецептивен) туризъм)
Има различни дефиниции на понятието през годините от различи автори – основоположници на туристическата теория - Вилхелм Моргенрот дава едно от първите определения, следван от Артур Борман, Ханс Позер, Курт Крапф, Валтер Хунцикер и др. Всички дефиниции, които дават, позволяват да се откроят:
Същностни характеристики на туризма:
- всички доброволно осъществявани от индивида пътувания от постоянното му местожителство, с изключение на тези до основното работно място
- съвкупност от три основни компонента: динамичен(пътуване), статичен(пребиваване) и синтезиращ(резултат от взаимодействието на първите два)
- променящи се отношения между туристи, жители на посещаваното място и околна среда
- обмен на дейности
- временно пребиваване
- потребление на блага срещу парични средства, придобити извън мястото – цел на туристическото посещение, с което се постига положителен ефект както за индивида в частност, така и за обществото като цяло
- пространствена и времева концентрация на лица с временен престой на туристическото място
- съвкупност от всички организации и институции, които участват в обслужването на туриста
- специфична индустрия, призвана да създава продукти (блага, услуги, стоки) за задоволяване на потребностите на индивида
- икономическо, социално-културно, здравно и психологическо явление
Най-важните понятия свързани с туризма са субекта и пътуването.
Индивидът – субект на туризма може да бъде пътник, посетител, екскурзиант, турист, в зависимост от мотива и продължителността на пътуването. най-ранното използване на думата „турист” датира от 1800г. за обозначаването на участниците в „Гранд Тур на Европа”. Дефиниция за международните туристи:временни посетители, престояващи в дадена държава поне 24 часа, чиито мотиви за пътуване са: почивка(удоволствие, ваканция, лечение, учение, религия, спорт) или работа, семейни и делови ангажименти. Индивидът се изследва за нуждите на статистиката( брой посетители, туродни, нощувки), маркетинга(възраст,пол, сем положение, платежоспособност), соц-икон детерминанти на туризма(разходи за и приходи от туризма, среден приход/разход от/на един посетител)
Пътуването има няколко основни характеристики: цел, сезон(период), продължителност, разстояние, вид транспорт за осъществяване, разходи, вид заведение за пребиваване, начин на планиране и организация и др. Тези характеристики стоят в основата на класификацията на различните конкретни видове и формина проявление на туризма.
