Класификацията на явлението обикновено се изгражда върху идеята за неговото разнообразие най-вече в рамките на динамичния акт на туристическото потребление. Обект на внимание в този смисъл е т.нар. „Активен” туризъм – всичко онова, което се свързва с дейностите на индивида или туристическия процес – пътуване и пребиваване, съотв индивидуално потребление.
Приемащият (рецептивният) туризъм (т.нар. „туристическа индустрия”) – свързва се с приемането и обслужването на туристи – създаване и предлагане н тур продукт, което има общи черти с видовете на активния туризъм и се идентифицира с конкретни тур дейности. Той не се разграничава на специфични видове.
Основен метод за класификация на видовете и форми туризъм е способът на групировките.(множеството разновидности се групират по еднородни признаци).
Важен метод е и методът на абстракцията(класификацията е условна и едно и също туристическо пътуване мойе да се отнесе към различни класификационни признаци). Във връзка с класификацията най-често се използват понятията вид и форма. Видът се определя от вътрешни признаци на туристическия процес(цели и мотиви на пътуването напр.), а формата – от външни(вид на транспорта и др.)
При класификация логиката е следната: на първо равнище е признака, по който се групират основните разновидности на туризма, на второ – основни видове, а на трето – подвидове и форми(като подвидове е възможно да липсват).
Основната класификационна схема се приема като „отворена” система, която допуска съдържанието на явлението да се разшири и обнови. Тя съдържа 10 основни признака, по които туризмът се групира и се представя в най-характерните си форми:
Първи признак: Национална принадлежност на туриста
Вътрешен(национален) – пътуване в собствената страна, без напускане на нейните граници. Може да бъде местен или далечен.
Външен(международен) – лица, които не са жители на страната осъществяват туристически пътувания в нея. В зависимост от посоката на движение може да бъде входящ(активен) или изходящ(пасивен). В зависимост от отдалечеността и териториалния обхват на пътуването – вътрешнорегионален, междурегионален(континентален) и междуконтинентален.
Втори признак: Мотиви и цели на пътуването и потреблението
Лечебен(медицински) – един от най-рано утвърдилите се.Удовлетворява потребности на индивида от лечение, рехабилитация и профилактика. Може да се практикува и в комбинация с други видове туризъм (основно рекреативния). Според вида на лечебния ресурс може да бъде морелечебен, климатолечебен, фитолечебен, плодолечебен и др.
Рекреативен (ваканционен) – най-масовият и общодостъпен съвременен вид туризъм. Удовлетворява потребности от почивка, рекреация, развлечение и др. Практикува се в две основни форми – летен(море или планина) и зимен(обикновено планина). Може да бъде спортнорекреативен, лечебнорекреативен и др.
Спортен – пътуването и престоят са мотивирани от участие или съпреживяване на конкретна спортна проява(олимпиада, световно и др.). Може да бъде активен(когато участниците са активни спортисти) или пасивен(когато са само наблюдатели). По-масов е пасивния. Лов, риболов и пр. също спадат към спортния туризъм и се наричат „специализиран спортен туризъм”.
Културен – мотивите са свързани с разширяването на общата и специализираната култура на индивида. Може да бъде с обща и специална цел когато е целенасочено към конкретни прояви на културата – музика, изобразително изкуство и др.) Има много нюанси(развлекателен, образователен, научен и др.) Може да се комбинира с почти всички останали видове
Служебен(делови) – удовлетворява потребности на индивиди, които пътуват и временно пребивават извън дома за изпълнение на служебни задължения. Може да бъде класически(командировка), конгресен, панаирен и инсентивтуризъм(финансира се от работодателя и се провежда по специална програма, която включва както развлекателни, така и делови елементи)
Култов(религиозен) – удовлетворява потребности, свързани с преклонението пред или службата в чест на определено божество, идол или кумир. Най-често се комбинира с културния туризъм.
Обществен – удовлетворяват се потребности от обществени контакти(посещение на близки, сватбено пътешествие и др.)
Игрален(хазартен) – задоволява потребности на определена група туристи, които пътуват, за да участват в хазартни игри. Може да бъде специален(единствено с цел хазарт) или общ(играта е само елемент на допълнителните услуги)
Транзитен – включен е в тази групировка, поради връзката му с достигане до определена туристическа цел. Прилага се, когато посещаваното място е прекалено далеч и се налага междинен престой.
Към тази групировка(по първия признак) се включват още:космически, подводен и секс туризъм.
Трети признак: Използвано транспортно средство
Основни видове и форми: автомобилен, влаков, корабен и самолетен.Могат да се добавят и велосипеден, мотоциклетен, автобусен и др.
Четвърти признак: Заведението за настаняване
Основни видове: в хотел, в бунгало, във ваканционно селище и др. Други видове: с престой в пещера, замък, иглу, лагерен бивак и др.
Пети признак: Географско разположение на посещаваното място
Планински - основно се практикува през зимата и лятото. Форми: пешеходен, алпинизъм, скитуризъм и др.
Морски(крайморски) – практикува се основно през лятото. Форми: рекреативен, спортен и др.
Езерен – не се различава съществено от морския
Речен(крайречен) – свързва се с практикуване на риболов, традиционни или експертни спортове.
Селски – проявява се в различни форми: в селски дом, в селска местност. Специфична негова форма е аграрният туризъм(туристът участва в ежедневната селскостопанска дейност на посещаваното място)
Градски – мотиви: културно-познавателни, делови, лечебни, спортни и др.
Шести признак: Продължителност на престоя
Краткосрочен – от 1 ден до 1 седмица
Средносрочен – от 1 седмица до 4-5 седмици
Дълготраен – от 1 месец до 1 година
Седми признак: Интензивност на посещенията
Сезонен – с изразена времева концентрация според потребителските качества на използвания ресурс(море, плаж, заснежени терени)
Постоянен(целогодишен) – събирателно обозначава онези видове туризъм, които могат да се практикуват през цялата година(градски, делови, културен)
Осми признак: Категорията(стандарта) на туристическото потребление
Масов – по-нисък стандарт и цена, практикува се от широк кръг участници
Луксозен(елитарен) – по-ограничен по обхват, индивидуално насочен и високостандартен по цена и качество на продукта
Девети признак: Възрастов състав(структура) на участниците
Детски – пътувания на лица от 2 до 14 години, за тях се предвиждат различни добавки или отстъпки, както и специализирано придружаване и обслужване
Младежки – за лица до 16 години. Характерни са ценови отстъпки в различни сектори на предлагането(транспорт, заведения за настаняване). Мотивацията обхваща предимно обучение, работа и пътуване.
За възрастни(туризъм за третата възраст)
Десети (последен) признак: Начин на организация
Неорганизиран – когато пътуването се планира, организира и осъществява самостоятелно, от участниците в него. Може да бъде индивидуален и групов
Организиран – когато този процес се подпомага от специализиран посредник. Също може да бъде индивидуален и групов.
Други производни и допълващи признаци:
- годишно време(видове: летен и зимен; форми:спортен, рекреативен и др.
- брой на участниците в пътуването(видове: индивидуален и групов; форми: организиран и неорганизиран
- основен източник на финансиране(видове: социален и стопански(комерсиален) туризъм)
Смесени видове и форми на туризма:
- транспортен – с този термин се обозначават пътуванията, при които основната част на туристическото потребление се осъществява в пространствените граници на транспортното средство. Такива са круизът, пътуването в ротели и др.
- маршрутно-познавателен(обиколен) – при него се преплитат както мотиви, така и външни признаци, които определят характера на туристическото пътуване
- семеен – има отношение както към възрастовия състав, така и към броя на участниците като основни признаци за класификация
- специализиран – освен мотивите, признаци са и транспортното средство, заведенията за настаняване и др. Общият знаменател е предпочитанието на отделния индивид или група потребители към пътувания по специални интереси. Форми: сафари туризъм, хоби туризъм, романтични турове и др.
- други – пешеходен, спортно-рекреативен, туризъм „на седло” и др.
От средата на 80те години след утвърждаването на туризма като обществено явление се появяват негови нови обозначения. Такива са: културно-исторически, природолюбителски, градски, секс туризъм, космически, екотуризъм, „зелен” туризъм, алтернативен туризъм и др.
