В основата на анархизма е доктрината, че обществото може и трябва да се организира без насилствената власт на държавата. Първият теоретик, който недвусмислено настоява за общество без държава, е Годуин в своята книга, издадена през 1793 г., а първият, който нарича себе си анархист, е Прудон.
Анархизмът като идеология има най-силно влияние в края а 19 и началото а 20-ти век, когато в много западни страни възникват революционни движения. В по-ново време тяхното влияние отслабва.
Мислителите анархисти ги обединява призванието на общ враг - държавата. Разликите между тях са във възгледите на по-дълбоко ниво, като например значението на справедливостта и свободата, както и възможностите на човешката природа. Критиката им е насочена към властта, присвоена от хората без специално право на нея и най-вече към властта, която налага своите решения насилствено. Анархистите критикуват и други йерархични форми на власт – църквата, армията, предприятията, управлявани от капиталистически босове и в по-новото време от безличната бюрокрация. Те отричат всички тези институции, тъй като действат върху жертвите чрез насилие и ги експлоатират, като извличат пари и услуги от тях чрез заплахи.
Анархистите отхвърлят и двете популярни тези в защита на държавата: че тя изпълнява полезни социални функции и че нейната власт се легитимира чрез съгласието на поданиците й. Според анархистите много от функциите на държавата са от полза само за самата нея. Те например отхвърлят идеята, че изборите наистина са начин човек да изрази съгласието си да бъде управляван, а смятат, че те по-скоро подлъгват населението да подкрепи един или друг член на управляващата класа.
Анархистите се стремят към общество, в което личното свобода е максимална, в което материалните блага се разпределят справедливо и в което общите задължения се изпълняват по доброволно съгласие. Съществуват основни различия по отношение на това, как могат да бъдат постигнати желаните цели. Различията са четири основни течения в анархистичната мисъл:
- Индивидуализъм – изходна точка тук е суверенната личност. По-типични индивидуалисти са американските анархисти 19 век – Джосая Уорън, Лисандър Спунър и Бенджамин Тъкър. Уорън защитава системата на „справедлива търговия“, при която обмена на стоки между производителите, независимо дали работят сами или не, става на базата на продължителността на вложения труд с помощта на трудови бележки. Основният принцип на Тъкър е, че всеки човек трябва да има право на максимална свобода, съпоставима със също такава свобода за другите, която включва най-вече неограничени права човек да придобива и да продава стоки на пазара. Тъкър критикува всички създадени от държавата монополи, най-вече монопола върху земята и парите. Спунър е по-здраво свързан с традицията на естествения закон и възхваляван главно заради ожесточените му нападения срещу Американската конституция, в която излага слабостите на договорната теория за държавата.
- Мютюализъм – той е междинна точка между индивидуалистичната и колективистична форма на анархизъм. Този термин е възприет от Прудон и неговите последователи, с него те означават своята икономическа система. Според Прудон всеки човек може да притежава своите средства за производство или индивидуално или колективно, но трябва да получава възнаграждение само за своя труд, като по този начин се премахва печалбата и рентата и се осигурява висока степен на равенство. Размяната трябва да се извършва чрез етични сделки, при които всяка от страните търси единствено еквивалент на предлаганото от нея. Неделима част от неговия план е създаването на взаимнокредитна банка, която да отпуска на производителите заеми при минимална лихва, покриваща само административните разходи.
- Колективизъм – той става доминиращо течение в анархистичното движение под влиянието на Бакунин. Според Бакунин съществуват само природни, но не и обществени закони. Човек трябва да се подчинява само на законите на природата. Тъй като хората се бунтуват срещу властта на държавата, държавата според него концентрира в себе си цялото на експлоататорското общество. Бакунин препоръчва отмяната на правото на наследяване като средство за ликвидиране на частната собственост. Той говори за автономна община, за децентрализация на стопанския живот чрез асоциации на работници.
- Комунизъм – Малатеста, Елиз Реклю и Кропоткин твърдят, че естествената човешка солидарност ще доведат до премахване на всички различия, основаващи се на собствеността. В анархистичното общество всеки ще използва общите блага според нуждите си. Комунистическият анархизъм почива на идея за човешката природа, която предполага, че хората ще работят без материални стимули и при отсъствието на частна собственост. Престъпността ще намалее до толкова, че ще могат да се справят с престъпниците, без да се прибягва до насилствения апарат на закона.
Между марксистите и анархистите съществува война в социалистическото движение, откакто Маркс започва атаката си срещу Прудон в „Нищетата на философията“ (1846 г.). Непосредственият проблем бил дали пътят към социализма минава през разрушаването на държавата, както вярвали анархистите, или създаването на държава на работниците, както вярват марксистите. За анархистите всяко политическо тяло ще придобие общите характеристики на държавата и неизбежно ще се превърне в нов източник на привилегии и подтисничество. Анархистите не споделят марксистката вяра в революционния потенциал на градската работническа класа, която се състои предимно от хора, които нямат какво да губят в революционната борба.
Като се има предвид цялостното им отношение към държавата, анархистите естествено са против всякакви опити за реформи в обществото по парламентарен път, както и срещу опитите да се отхвърли съществуващият режим и да бъде заместен с ново политическо тяло. Те преднамерено се въздържат от участие в изборите или в официалната политика. Въпреки това повечето от тях мислят за промяна на обществото по революционен път. За хора като Бакунин, Малатеста и Кропоткин това означава масово въстание срещу съществуващите форми на власт и икономическите институции, което ще доведе до спонтанно изграждане на нови форми на организация на местна основа.
Ролята на анархиста интелектуалец е предимно образователна: той трябва да раздвижи духа на революцията, като посочи несправедливостта и да насажда антиавторитарни идеи в съзнанието на масите. Образованието чрез словото обаче се оказало убийствено бавен процес и тогава се породила идеята за "пропаганда чрез дела" формулирана от Малатеста, която имала за цел да се покаже анархизъм в действие, като се подбудят местни въстания, които ще служат за образец и стимул за масите на други места. Идеята, обаче, не дава никакви плодове – стига се до там, че създава климат, при който невинни анархисти биват хвърлени в затвора.
Най-перспективната революционна стратегия възниква от свързването на анархизма със синдикализма. Анархосиндикалистите гледат на профсъюзното движение и като средство за организиране на пролетариата за предстоящата революция, и като конструкция, около която може да се изгради новото общество.
Не всички анархисти обаче, прегръщат идеята за революцията. Индивидуалистите смятат, че тя заплашва свободата, а други смятат, че трансформирането а човешките отношения, което анархията изисква, може да се постигне само чрез по-дълъг период на образование. Революциите могат да унищожат, но те сами по себе си не могат да изградят новото общество на бъдещето.
Анархизмът може да си оценява в два аспекта: като самостоятелна идеология и като обогатител на други политически традиции. От гледна точка на първия той може да се оцени само като провал, което съвсем не е изненадващо. Анархистката идея за организация на обществото без централна власт противоречи на опита, натрупан от всички напреднали общества, където индустриализацията върви ръка за ръка с нарастващата роля на държавата. Като източник на критични идеи за другите идеологии и движения обаче може да се каже, че анархизмът има по-голям успех.
Анархизмът е най-радикалното идейно-политическо течение, имащо отношение към властта и държавата. Той е продукт на специфичните европейски и руски условия по времето на революциите от 30-те и 40-те години на 20 век.
