Лекции по Икономика

27. Емпирични методи

Съвременната концепция на емпиричното направление в социологията счита, че обществото не трябва да се разглежда като абстрактно, а като реално съществуващо. Това установяват америк. социолози след като се сблъскват с проблемите в америк общ-во. Те започват да използват специфични методи на изследване и проучване на обществото. Така емпиричните методи днес се приемат за основа на съвременната наука.
При разработване на проблемите в обществото, често изследователите приложили математически методи в една или друга област на социологията, неизбежно са се срещали с проблема за измерването и процедурите на измерване. Същността на измерването е когато третираме даден проблем да можем да дадем неговото цифрово изражение. В социалните науки измерването става на базата на: 1. количествени хар-ки, които са материални (възраст; тегло); 2. качествени свойства, които се наричат нематериални. Съществува и 3-ти начин - ч/з подреждане на класове.
Има два подхода на измерване: 1. пряк -сравняваме величината с някакъв еталон; 2 конструктивен - приписване на числа на разл. категории като числата се конструират в хода на измерването При приписването на числа се спазват опр. принципи 1. хомогенност - да се измерва 1 св-во в хората; 2. надеждност - при неколкократно измерване да се получават еднакви резултати; 3. валидност - измерва се това, което търсим; 4. възпроизводимост; 5. линейност - равни интервали.
Съществуват три равнища на измерване: 1. номинално - разделяме цялото на части въз основа на словесни описания; 2. рангово -отделните типове се подреждат във възходящ и низходящ ред; 3 интервално - отделните категории имат вътрешноприсъщи числа и разстоянията м/у тях са строго определени.
Основа на социалното измерване е операционализацията на понятията. Целта й е да се посочат по-конкретни понятия, които могат по емпиричен път да бъдат регистрирани. (Или процесът на свеждането на теоретични понятия до емпирични понятия, които могат да се наблюдават и регистрират се нар. операционализация на понятията). Емпиричната интерпретация на Лазарфелд вкл.. 4 основни етапа: 1. дефиниране на понятието; 2. дефиниране на съставните части на понятието, т.е. уточняват се съществените хар-ки на понятието, с които ще се оперира в процеса на изследването; 3. избор на индикатори (показатели), т.е. изреждане качествените хар-ки на всяка съставка. Тук трябва да се спазват две правила: * приемане на известни ограничения на показателите; ** подбиране на съществените показатели; 4. построяване на индекси или емпирично проявление на всяка от качествените хар-ки.
Социологическият анализ на разностранните и сложни социални проблеми изисква и висококачествена информация. Той се осъществява ч/з използването на различни социологически методи: м-дите на регистрация на информацията; м-дите на извадката; м-дите на анализа. Първите две групи са насочени към реализацията на основната цел на всяко емпирично социологическо изследване - получаване на достоверна и представителна информация, а последната - към нейния прецизен анализ, от който в крайна сметка се определя ефективността на изследването.
М-дите на регистрация - основен признак за тяхната класификация е източникът на информация. Източниците са: поведението на изследваните лица, тяхното съзнание и определени документи, отразяващи дейността на индивидите. Когато се изучава вербалното поведение на лицата се използват м-дите на допитването; когато се изучава реалното човешко поведение - м-дите на наблюдението, а при изучаване на обективираното поведение на човешка дейност - м-дите на проучване на документи.
М-д на наблюдението - представлява непосредствено фиксиране на действията на хората в момента на тяхното реализиране. Този м-д може да се приложи при събиране на предварителна информация, необходима за изясняване проблематиката на изследването и формулиране на хипотезите, или като начин за проверка на данни, получени с помощта на други м-ди на регистрация. Наблюдението се класифицира по различни принципи. В зависимост от техниката на наблюдение бива: 1. пряко (външно, ефективно) - когато наблюдателя непосредствено наблюдава действителността и се стреми да я отрази възможно най-точно; 2. вътрешно - то бива: * когато наблюдателя е скрит, неизвестен за наблюдаваните; ** когато той е участник в процеса и едновременно с това е регистратор, като останалите знаят, че той регистрира, 3. самонаблюдение - този който извършва регистрацията сам се наблюдава; 4. моментни - прилага се когато наблюдаваните се притесняват и под въздействие на това си променят поведението; 5. експериментални - 2 групи: * експериментална - въвежда се нещо ново и се наблюдава; ** контролна - действа по стария начин и се определя ефекта от някои нови неща.
В зависимост от изследвания обект, наблюдението бива: единично; групово; наблюдение на реални и вербални действия; наблюдение на събития.
Преимущество на наблюдението - получава се информация, която трудно би могла да се извлече посредством, другите м-ди на регистрация, интересуващите ни явления и процеси се изучават в естествена среда и точно може да се определи тяхната същност и съдържание. Недостатъци - има определено вмешателство на изследователя в наблюдаваната ситуация, той може да прояви субективизъм, а може и изследваното лице да се държи неестествено.
Др. м-д на регистрацията е допитването -това е м-д, при който информацията се получава от лицата, т.е. основен източник на информация е човек с неговата дейност и продуктите от тази дейност както и неговите изказвания. Когато се прави допитване има взаимодействие на 4 елемента: интервюиращия, интервюирания; инструмента, с помощта на който се провежда интервюто; средата, в която се провежда интервюто.
Има различни видове допитвания, които се делят според: 1. вида на комуникацията - устна и писмена, които от своя страна биват непосредствена и опосредствеиа; 2. начина на провеждане - свободно (педвар. формулирани въпроси в най-обща форма, без отговор и определена последователност на задаването им); стандартизирано (по въпросник с предварително подготвени въпроси и предварително типологизирани отговори); задълбочено (клинично) - провежда се на няколко етапа; фокусирано (интервюто е кратко и вниманието е насочено към няколко точно определени въпроса); 3. местата на провеждането на изследването -комуникация в дома на лицето; по месторабота; на обществени места; 4. по начина на провеждане на изследването и броя на източниците - косвена анкета (съчетават се източниците на информация); антураж (информация от др. хора, които познават дадено лице); комплексно интервю (интерв. с лицето се записва и после отг. се проверяват).
Предимства - ч/з този м-д могат да се изследват различни форми на обществено съзнание и в хода на интервюто ч/з задаване на контролни въпроси се проверява достоверността на информацията. Интервюто е много подходящо за изследване на хора с по-ниско образование. Недостатъци - голяма загуба на време; нужни са висококачествени и висококвалифицирани специалисти; отг. зависят от чов. природа (отговарят така както очакваме да ни отговорят).
Документите са ценен източник за набиране на информация. Така проучването на док. също е м-д на регистрация. До този м-д прибягваме когато не можем да регистрираме действието в момента на неговата реализация и съдим за него по продукта на това действие. Обект на проучване са съвкупност от документи - писмени (писма, дневници, протоколи и др.) и неписмени (снимки, фотоленти). В тях се съдържат както фактически данни и описания на реални събития, така и мнения и оценки за тях. Приложението на този м-д минава п/з няколко етапа: 1. разузнавателен - проучва се какви док. могат да имат отношение към изследвания проблем и къде се намират тези док.; 2. оценка на документите - прави се за да се прецени доколко те съответстват на целите на изследването и какво е тяхното качество, достоверност; 3. действителна (същинска) регистрация на информацията.
Контент-анализ - позволява да се проследи количеството и насочеността на информацията, съдържаща се в 1 опр. док. Този начин на анализиране на съдържанието на док. може да се използва, когато при наличието на обширна по обем и несистематизирана инф. се изисква висока степен на точност или обективност на анализ.
Изучаването на документите като м-д за регистрация на необходимата за социологическия анализ инф. има редица достойнства и недостатъци. Преимущества - инф. е обектната; има възможност за ретроспективен анализ; документите обхващат много подробности и нюанси. Недостатъци - док. са продукт на човешка дейност и могат да съдържат субективизъм, лъжи; този м-д е много трудоемък и е ефективен с останалите м-ди на регистрация.
Получените от проведените изследвания данни са емпирични факти. Те се отнасят до конкретно проявление на изучаваното явление в дадено време и място. Анализът на тези данни се прави с оглед на опр. изводи за изследвания обект, които имат хар-р на обобщения. Възможни са различни равнища на социологически обобщения. Главният проблем е как да се премине от 1 към друго равнище, от факта до теорията. В резултат на емпир. изследване се получава голяма маса фактически материал, който сам по себе си е несистематизиран. За да се отдели същественото от несъщественото, този фактически материал се обработва, систематизира, анализира, обобщава, при което се излъчват редица хар-ки, отнасящи се до съвкупността от факти като цяло.
Една от важните изследователски задачи, които трябва да се реши при проучването е осигуряването на представителност. Представителните извадки възпроизвеждат свойствата на съвкупността. За да бъде извадката представителна, тя трябва да е формирана така, че всички случаи от генералната съвкупност да имат равни шансове да попаднат в нея. При изследванията с извадка имаме 2 вида подбор: 1 личен - той не може да осигури представителност на извадката; 2. случаен - тук единиците за изследване се определят случайно (стохастично).
Разновидности на случайния подбор са: 1. лотариен подбор - възвратен (шанса е постоянен); безвъзвратен (шанса се променя, но е под контрол); 2. систематичен подбор -необходим е списък, адекватен на изследваната съвкупност: лицата в него се номерират и се определя кои от тях да попаднат в извадката. Този подбор осигурява равен шанс на лицата да попаднат в извадката, тъй като първия номер е подбран лотарийно; 3. гнездови подбор - лицата се определят на групи и на степени на подбора; този подбор увеличава качеството на изследването; недостатък е вътрешногнездовата корелация (зависимост на хората от групата, която образува гнездото), 4. стратифициран -единиците се разпределя между няколко групи като целта е да се подобри точността на извадката.
Точността на резултатите може да се определи само за действително случайно формирани извадки. Изчисляването на грешки се извършва само при случаен подбор. Има няколко вида грешки: 1. случайна - допуска се поради факта, че се изследва само част от генералната съвкупност; 2. систематична -породена е от систематични фактори и не може да се изчисли; 3. средна грешка - многократното повторение на извадката на 1 и съща генерална съвкупност се свързва с понятието средна грешка; по нея се оценява една извадка; 4. максимална грешка - средна грешка със завишена вероятност.
Методиката на извадката има за задача да осигури задоволителна точност на резултатите от представителната извадка. Оттук стигаме до извода, че 1 извадка може да е представителна, но не достатъчно точна. Най-важно е да се осигури представителност на извадката, а по отношение на точността може да се правят компромиси.