Лекции по Икономика

3.2. Основни етапи в историческото развитие на туризма

За развитието на този въпрос се ползва историко-хронологическият подход.Той дава възможност да се продължат и конкретизират отговорите на въпроса „какво представлява туризмът като явление?”
Анализът на историческото развитие на туризма е силно затруднен поради откриващите се в литературните източници различия.
В изучаването на основните етапи на развитието на туризма се открояват няколко „философии”.
В едната част от историческите проучвания туризмът се характеризира като следствие от и във връзка с развитието на основните обществено икономически формации: през първобитното, робовладелското общество, феодализма, капитализма и прочее.И на тази основа се диференцират и главните периоди в развитието на явлението туризъм.
В друга част от изследванията туризмът, в неговите първични прояви и форми, се характеризира като следствие от пътуванията.Това позволява появата и развитието му да бъдат датирани от дълбока древност.
В третата част от историческите изследвания се съдържа хронология на факти и събития свързани с пътуванията в отделните антични общества Египет, Гърция, Римската империя, Средновековна Европа и др.

Независимо от различията във философията на историческите изследвания на туризма се очертават два варианта на периодизация.
Първият изследва явлението в последователността- стара история (до разпадането на Римската империя), Средновековие (до 40-те години на 18 в.), нова история (до ПСВ) и най- нова история.
Вторият вариант се характеризира с ясно разграничаване на предисторията от модерния период на развитието на туризма.Различията при отделните автори са само по отношение границите между тях.Например Mesplier и Duraffour я определят между 15 и 17 век.Немският професор Валтер Фрайер я поставя около 1850 г.Той конкретизира четири фази в историческото развитие на туризма: Vorfase (предистория), Anfangsfase (начална фаза),Entwicklungsfase (фаза на развитие), Hochfase (висша фаза).Разграничението между тях Фрайер прави по отношение на използваното транспортно средство, мотивацията и участниците.Основната идея в периодизацията на Валтер Фрайер е яснта разлика, разграничението между историята и предисторията на туристическото развитие.

Независимо от различията между отделните автори могат да се откроят някои основни периода с типични за тях процеси в еволюцията на пътуванията и туризма.
• Древните цивилизации- ранните пътувания не са осъществявани доброволно, а по необходимост.В повечето случаи не са доставяли удоволствие и са били съпътствани от множество опасности и неудобства. През този период пътуванията са били основно религиозни (Египет, Елада), свързани със спортни прояви (Олимпийските игри в Елада).През този период започва изграждането на инфраструктура за обслужване на пътуващите – страноприемници, ханове, гостилници и др. Особено развитие получава курортното строителство в Римската.
• Средновековие- през този период се наблюдава силно намаляване на пътуванията (поради крепостничеството, раздробяването на териториите и опасността по пътищата).Пътувания осъществяват предимно религиозни поклонници, пътуващи рицари и търговци.От 13-15 век започват развитието си привилегированите пазари (панаирите). Типични са за Германия, Франция и Холандия.
• Европейски ренесанс- възраждане на пътуванията в следствие новите обществени настроения и отношения. Италия редовно е посещавана от млади аристократи, поети, музиканти,художници.През 17 в. Британците създават „Гранд тур на Европа”.През този период се създават и първите кратки пътеводители във Франция.
• Индустриалната революция (1750-1850) – през този период се разширява обхвата на пътуванията и масовизиране на туризма.Нови участници, нови места за посещение, нови мотиви за пътуване.Все по силно изразен интерес към пътуванията сред природата – планините печелят много почитатели. През 19 в. Се създават балнеолечебните курорти Бат (Англия), Виши и Пломбер (Франция), Емс и Баден Баден (Германия).Есента е сезон за посещение на италианско-швейцарските езера Лугано, Лаго ди Коми и Лаго ди Маджоре.Около 1840 г. в Швейцария започват да се строят хотели – основи на съвременният планински туризъм. Англичаните откриват френското крайбрежие и започват да го посещават. Започва строителство на хотели и заведения за хранене и развлечения.Основава се първият морски курорт „Френската ривиера”, с което се открива ерата на морският рекреативен туризъм.Съвременният организиран туризъм започва историческият си път от Англия.През 1841 г. Т.Кук подготвя и провежда първото туристическо пътуване.
• Ерата на модерният туризъм-започва в началото на 20 в. и се утвърждава в периода между двете световни войни.Морските почивки бележат възход и конкурират планинските.Рекреативният туризъм се развива по бреговете на Гърция и Адриатика, а в Америка- Флорида, Карибския басейна, Куба,Бахамите и Мексико.Успоредно се развива и ски туризмът в Скандинавието и Алпийският регион.През 1924 г. се провеждат първите зимни олимпийски игри в Шамони. Демократизация на туристическото движение във връзка с икономическият подем, развитието на жп.,автомобилният транспорт и въвеждането на годишен отпуск – първо в САЩ -1914 г.Масовизацията на туризма след 1950 г- се основава на откриването на въздушният транспорт, компютърната техника, роботика , телекомуникациите.