В наши дни властта се изследва като социални отношения, изразяващи някои типове неравенство. Тя определя какъв ще бъде социалният ред в обществото, като зависимостта на подвластовия от властващия се определя от бащите структури от конкретната общност. В зависимост от разбирането за характера за социалните отношения се различават следните концепции за властта: 1. консенсус - 1.1 функционалистко разбиране за власт (Т. Парсънз); 1.2 властта като комуникативно понятие (Х. Аренд); 2. конфликтна – 2.1 властови елит (Ч. Р. Милс); 2.2 плуралистична природа на властта (Р. Дал); 3. двуизмерна теория на Бакрак и Барац; 4. триизмерно гледище на Ст. Лукс.
Толкът Парсънз разглежда властта като свойство на системата, а не като отношение на индивиди и групи. Според него не всяко подчинение представлява упражняване на власт. Власт има само тогава, когато способността да осигури подчинение е обобщена, т.е. тя е функция и свойство на обществената система. Акцентира върху „властта да”, а не върху „властта върху”. Игнорира възможността властта да осигурява частни интереси. Властта е политика с обобщено средство и ценности по силата на съгласието на членовете на обществото да узаконяват позициите на властващите. Парсънз прави аналогия с парите и по този начин подчертава инструменталната природа на властта и така акцентира върху механизмите на нейното поддържане (доверие на избирателите, изборите).
В своята концепция Хана Аренд набляга на интегративната функция на властта. В труда си „Човешката интеграция” тя разграничава три основни човешки дейности: 1. труд; 2. работа (произвеждане); 3. действието, в което хората свободно взаимодействат, формират и постигат общи цели. То е основано на комуникацията и именно то оформя публичната сфера. В комуникационната стратегия на Х. Аренд властта кореспондира на човешката способност не просто да действа, а да действа в съгласие. Властта не е свойство на индивида, тя принадлежи на обществото като цяло. Във властното взаимоотношение, когато хората комуникират един с друг, те се отнасят по между си като равни същества, като субекти които обменят дела и думи. Властта не всяко насилие. Силата и грубото насилие е качество на изолирания индивид, а властта е свойство на общия живот на хората. Властта отговаря на условието за множественост и на способността за съвместни действия и разговори.
Към конфликтната концепция се отнасят теорията на Милс за властващия елит. Той прави анализ на прослойката на управляващите в САЩ след Втората световна война. Неговата основна теза е, че по това в САЩ се е образувал властващ елит, който приема все по-важни решения, водещи до по-сериозни последици и засягащи все по-значителна маса хора. Стига до извода, че не нравствените способности, а икономическото състояние концентрира властта в техни ръце. Разделя източниците на властта на икономически – корпорациите, политически – държавата и военен – армията. Според него икономическата, политическата и военната власт са силно преплетени, т.е. създава се единен елит, между който се разпределят различните позиции.
Според Р. Дал властта е разпределена плуралистично както на общонационално, така и на местно ниво. Според него съществуват различни малки групи, които имат решаваща роля в различни сфери на обществения живот. Дал дава дефиниция за властта: А има власт над Б , ако той може да накара Б да направи нещо, което иначе Б не би направил. Дал разграничава потенциална и актуална власт, т.е. разграничава притежаване и упражняване на власт. Емпиричните анализи на Дал акцентират върху реалното упражняване на власт, върху това чие решение на даден проблем се приема и чие се отхвърля. Въз основа на изследване на действителното поведение т.нар. бихейвиористки подход, той стига до извода за плурализацията на елита. Според него властта е дифузна в съвременното общество и се разпростира и разпределя между множество елити.
За разлика от Дал, Бакрак и Барац се опитват да проникнат зад видимостта на вземане на решения, да ограничат ваните от несъществените въпроси и да видят действително кой има власт в обществото. Според тях плуралистичната теория на Дал разкрива само първото лице на властта, а именно, че тя се упражнява когато А взема решения, засягащо интересите на Б. Но власт се упражнява и когато А налага в процеса на вземане на решения да се повдигат само въпроси, изгодни или безопасни за А. А упражнява власт, когато отхвърли всички въпроси, които Б иска да издигне, но са застрашаващи интересите на А. Второто лице на властта е процеса на вземане на решения. Властта според двамата изследователи е релационно понятие, т.е. свойство на социално взаимодействие. За това притежаването на властни ресурси и способността да се упражнява власт са вътрешно свързани със съществуването на конфликти , с противопоставянето на ценности и интереси във властното отношение.
Стивън Лукс нарича плуралистичната теория на Дал едномерна, защото акцентира само върху наблюдаемото поведение. Концепцията на Бакрак и Барац е двуизмерна, защото отчита и вземането и невземането на решения, собствената концепция на Лукс е триизмерна, защото отчита наблюдаемия и ненаблюдаемия конфликт, а така също субективните и реалните интереси. Тези интереси не винаги са субективно осъзнати. А упражнява власт върху Б като го кара да направи нещо, което Б не желае, но А властва над Б и тогава, когато повлиява, оформя и определя неговите предпочитания, искания, желания А упражнява власт върху Б, когато му въздейства по начин противоположен на интересите на Б. Според Лукс в модерните общества властта се упражнява чрез манипулация на потребностите е съзнанието на хората. Той внася в анализа на властта интересите на подвластния субект като критерий за значимостта на проблемите.
Капилярен модел на властта на Мишел Фуко – Фуко търси отговор на въпроса не кой и защо управлява, а как управлява, кои са технологиите на властта (търси социалните механизми). Той разследва властта в най-разнообразни социални отношения. Една от технологиите на властта според него е претенцията за истинност и особено ролята на ролята на социалните и хуманитарните науки за осъществяването на властта. Той въвежда термина „власт-знание”, с който изразява претенциите на отделните науки върху истината и смята, че истината днес се е превърнала във форма на власт. Според него истината принадлежи на тези, които имат повече власт и борбата за истината е борба за власт. Други технологии за власт при Фуко – той открива и в архитектурата на съвременните организации като разположението на залите, коридорите и откритите пространства на сградите на организациите дават информация как е разпределена властта в тях. В „Дисциплина и наказание” той разкрива връзката между архитектурата на организацията и системата на властта в нея. Архитектурата на орга-та не само отразява властните отношения, но и влияе върху тях. Фуко изследва изолаторите (затвори, казарми, психологически клиники) – това са организациите, в които индивидите са физически отделени от външния свят за дълго време. Изолаторите са изчистен модел на наблюдение и дисциплина, защото се стремят да максимизират контрола върху индивидите в тях.
Въпросът за източниците на власт може да се разглежда от различни ъгли. От една страна базирайки се на конфликтната и консенсусната теория, източниците се разделят на обективни и субективни. От социологическа гледна точка категоризацията (на източниците на власт) включва три източника: физически (заплаха); материални (пари) и нормативни (престиж, авторитет). За най прецизна се смята категоризацията на Дж. К. Гълбрайт. Той разделя източниците на три вида: 1. личността (индивидуалността) – лидера (водача); 2. собствеността и богатството – които се свързват с могъщество; 3. организацията – политическите институции.
За типологията на властта се използва следната класификация:
1. Според функционално-институционален критерий – политическа (държавата) и неполитическа (НПО) власт.
2. Според критерия „субекта на властта”: 2.1 колективен субект(парламент, правителство и съдебна власт); 2.2 индивидуален субект (президент, монарх); 2.3 тайна/мафиотска власт;
3. Според типа на пол. режим – демократична, авторитарна, тоталитарна.
Властта е тясно свързана с лидерството. То се разглежда като упражняване на власт, авторитет, контрол и влияние на даден индивид върху други. Лидерът е свързан със структурите и механизмите на между личностната власт и между груповите отношения са на доминиране и подчинение. Властта на лидера е повсеместна и всеобхватна. Той изпълнява и ролята на източник и на субект на власт.
Власт и политика – нереалистично е предложението за власт без политика и обратното. Склонността за власт е заложена у човека, но външните условия предполагат той да се грижи за общото благо. Това противоречие се преодолява чрез политиката. Тя социализира човека. Чрез нея той превъзмогва властното у себе си. Така той става гражданин. Решението на политиката изпитва силно влияние от промените от властта. Фокусът, в който се събират политиката и властта, и партия, и идеология днес е държавата.
Политическата власт съществува и се възпроизвежда в условията на съперничеството и борба. Тя е проява на човешката природа и има действен характер. Властта е институционализирана, функционална има правно естество, използва се за решаване на конфликти и предполага, и осъществява етични норми.