Съществува един парадокс – колкото повече туризмът се развива и дава положителни резултати, толкова повече растат и негативните му въздействия вследствие на: разрушаване на екологичните, социалните, културните и дори икономически системи, предоставящи ресурсите за собственото му развитие.
Екосредата е естествена среда на живот. Териториите със съхранена екологична система са особено привлекателни и стоят в основата на много проекти за развитие на туризма. Много често грандиозните мащаби за изграждане на туристически обекти са причина за нанасяне на сериозни вреди на екосистемата. Този конфликт съществува в Алпите, в националните паркове на Великобритания, в Алгарве – туристическия център на Португалия и т.н.
На базата на финансирано проучване, извършено от НПО, „Проект за възстановяване на екосистемата на Черно море”, ООН предупреждава за евентуална екокатастрофа ако не се вземат спешни мерки за преодоляване на сериозно нарушения баланс през последните 15 години, през които от Черно море са изчезнали 21 от 26 вида риба, а обикновената морска видра също е застрашена от изчезване. Според изследователите основните причини за нарушаване на екобаланса се свързват със:
• Замърсяване от промишлени предприятия, особено химически, от изкуствени торове и от петролни терминали;
• Нелегален риболов;
• Прекомерно застрояване в много райони по крайбрежието.
Поддържането на чисто море би осигурило по 350 000 тона риба годишно, достатъчно за 16-те милиона жители на крайбрежните райони както и около 5 млн. туристи. Зачестяват случаите, когато чуждестранни туристи – „любители” или колекционери на ценни представители на флората и фауната бракониерстват по туристическите местности.
В Европа най-развитите туристически райони са тези на Алпите и на Средиземно море. Точно в тях се наблюдават и значителни вредни въздействия като силна ерозия на почвата, киселинни дъждове, топлинен ефект заради количествата изгорен въглероден двуокис от стотиците хиляди автомобили и др.
Кнфликтът туризъм екосреда не е еднопосочен. Развитието на туризма също е подложено на отриц. Въздействия ( земетресения, наводнения, лавини, вулакнични изригвания, температ. Аномалии, пожари и др.( отровни растения и влечуги
Конфликт между туризма и населението в приемащите места
По принцип туризмът се развива, за да облагодетелства едновременно местното население, което приема и обслужва туристите, и разбира се самите туристи, които получават ефекта, заради който са предприели пътуване.
С развитието на туризма, обаче, туристите стават или преобладаващата, или предпочитаната част от пребиваващите на съответната територия. За тях се създават редица улеснения, за да ползват уникалните дадености, които стават недостъпни за местното население. Транспортната инфраструктура се пренатоварва. Обслужващата местното население среда се променя в полза на магазините за сувенири, заведенията за хранене и развлечения. Променя се обликът на населеното място в резултат на архитектурните решения, свързани с изграждането на хотели и други аспекти на супер- и инфраструктурата за обслужване на туристите. Оформят се „бетонни стени”, които отделят основните туристически ресурси от останалата обитавана среда в населеното място. Така пренасищането с туристи на конкретна територия поражда негодувание сред местното население срещу туристите. Първият аспект на конфликта се изразява в предприемане на мерки от общността домакин за ограничаване на туристическите посещения. Такива ограничения са въведени вече за посещение на античния град Петра в Йордания – не повече от 1000 посетители дневно; не се разрешава достъп на автобуси с туристи до централните части на Залцбург; домът на Клод Моне в Живерни, Северна Франция отказва да допуска голми групи туристи, когато градините са разцъфнали.
Според някои изследователи резервираното отношение към туристите на места не само се запазва, но дори се задълбочава. Този процес включва 4 позиции:
• Еуфория – посетителите са добре дошли;
• Апатия – посетителите са даденост;
• Раздразнение – наближава насищане и местните хора имат опасения;
• Враждебност – открито изразяване на раздразнението.
Има много и различни причини за появата на раздразнение и враждебност, но по-важните са:
- Голям брой посетители, чиито престой не е особено дълъг;
- Струпване на сезонни работници в т.ч. имигранти;
- Освободеност на туристите от задръжките на нормалния начин на живот;
- Алтернативност на заеманите позиции при осъществявания контакт (туристът е свободен и се забавлява, а местният жител е на работа);
- Между домакина и госта съществуват отношения на превъзходство в различни степени;
- Културната комуникация не е пълна поради различно ниво на владеене на езика на другия; непознаване идентичността както на местния жител, така и на туриста;
- Промяна на автентичността на културните символи и др.
Според други изследователи търпимостта на местното население към туриста представлява функция от възвръщаемостта и компенсациите, които то получава от туризма и неудобствата, които той предизвиква. Ако туристите са много на брой, но не донасят особени икономически или други ползи, а се натрапват на местните модели на дейност, тогава настъпва раздразнение и враждебност.
Конфликт между туризма и намаляващите икономически ползи за местното население
Туризмът генерира значителни икономически ползи за местното население – валутни постъпления, доходи във вид на печалба или работна заплата, допълнителни приходи за общинските бюджети и др. неконтролираното развитие, обаче, поставя противопоставяне на интереси относно равнищата на доходност, разпределението на приходите, конкуренцията за ресурси между туризма и други дейности, разкриване на нови работни места, инфлация и т.н.
Известно е, че туризмът се развива преимуществено в икономически по-слаби райони, защото точно те са богати на значителни туристически ресурси. За да се осигури предоставянето на туристически услуги, обаче, е необходимо изграждането на подходяща супер- и инфраструктура, ангажиране на квалифициран персонал. Налага се да се потърсят услугите на чужд капитал и чуждестранни инвеститори. Създаденият по този начин туристически продукт основно е предназначен за чуждестранни туристи, тъй като от него се очаква да осигури валутни постъпления. Привличането на чужд инвеститор много често се съпровожда с изключителни изгоди за него. Така цените на туристическите услуги са изцяло под контрола на мощните чуждестранни туроператори вместо на приемащата страна. Почти цялата експлоатация на туристическите обекти се репатрира. Постъпленията от чужда валута за местното население се формират от онази част от разходите на чуждестранните туристи, която е предназначена за незначителни покупки на място, след като те са платили предварително комплексно туристическо обслужване на представителя на туристическата фирма в тяхната страна. Този тип туризъм с нищо не допринася за подобряване на местната икономика, тъй като той почти няма допирни точки с нея.
Развитието на туризма в определени райони предизвиква по-висока инфлация от тази в други, където няма условия за такова развитие. Обикновено равнището на платежоспособност на чуждестранните туристи е по-високо от това на местното население. Задоволявайки своите желания, те си позволяват да плащат повече, т.е. да купуват на по-високи цени. Търговците, усещайки възможността да увеличат своята печалба, преориентират предлагането, като повишават цените на предлаганите стоки и услуги. Така местното население се принуждава да плаща допълнително за своите покупки, като същевременно търпи влошаване на качеството на обслужване.
Инфлацията в туристическите райони расте и поради покачване цената на земята. Развитието на туризма поражда засилено търсене на земни участъци за строителство. Този процес носи добри печалби на строителните предприемачи, но същевременно принуждава местните жители да плащат повече за собствените си домове, както и по-високи такси за стойността на земята.
За растежа на инфлацията допринасят и необходимите допълнителни разходи за почистване на увеличените количества отпадъци, както и средства за поддържане на туристическите атракции, обект на разрушаване и вандализъм.
Друг конфликт, който се поражда с развитието на туризма е този по отношение на трудовите ресурси. През главния сезон местната работна ръка не достига. Налага се привличане на сезонни работници извън общността домакин, като се наемат най-вече имигранти. (висококвалифициран персонал или по евтина раб ръка).Миграцията предполага изтичане на част от реализираните доходи към нетуристическите райони.
Сложен модел на приходи и разходи възниква и по отношение на изграждането, поддържането и експлоатацията на общата инфраструктура, която осигурява условия за качествено пребиваване, но има и пряко отношение към качеството на живот на местното население. Значителни средства са необходими за подготовката на туристическия сезон всяка година. Възможно е отделната общност домакин да не може да посрещне всички тези допълнителни разходи. Резултатът е влошено качество на обслужване на туристите, а в някои случаи и на местното население.
Туризмът често се конкурира със селското стопанство, строителството, транспорта и др. Конфликтът възниква, защото той може да измести, напр. селскостопанските дейности, защото гарантира по-висок доход на фермерите от предоставяне на туристически услуги. Конфликтът се задълбочава и от използване на неточни методи за доказване или отхвърляне на предимствата за местното население от развитието на туризма вместо другите икономически сектори.
Икономическите ползи за местното население често са под „заплаха”, според това дали развитието на туризма се регулира или е плод на либерална пазарна политика. Либералният достъп до туристически ресурси превръща рентата от тях в допълнителна полза за туристите или за чуждите компании, които репатрират значителна част от нея.
