Понятието сезонност е пряко свързано с едногодишните климатични промени, които са резултат от позициите на Земята спрямо Слънцето.
Туристът търси максимален ефект от пътуването и при равни други условия избира място с най-добри климатични характеристики. В речника на организаторите на туристически пътувания фигурират понятията „лятно” и „зимно” слънце и „лятно” и „зимно” море. Лятното море се свързва с всички ваканционни пътувания в Северното полукълбо, когато морските плажове предлагат най-голям комфорт, а зимното море – с ваканциите през месеците от октомври до март в Южното полукълбо. Най-много туристически пътувания се осъществяват през месеците юли и август.
При равномерно месечно разпределение при всеки месец в света тр да се отчитат около 67 млн. Туристически посещения. Конкретните цифри обаче показват силно изразената сезонност на турист. Посещения с макс. ст- сти през юли и август и мин. За ноември, януари и февруари.( пример: Средиземноморския басейн)
Известно е, че туристическо пътуване е особен вид потребност, предполагаща прекъсване на традиционния начин на живот. Следователно разполагането на туристическото пътуване във времето трябва да е свързано с възможност за напускане на постоянното местоживеене и освобождаване от ежедневните задължения. В тази връзка за сезонността в туризма допринасят и редица институционални (свободното време на хората във вид на платен отпуск, регламентирани празници, училищни ваканции) и социални фактори (различни събития, предизвикващи масов интерес: конни надбягвания, турнири, олимпиади, фестивали, карнавали и др.).
Влияние върху сезонността на туризма оказват училищните ваканции, които в повечето европейски страни започват от края на юни и продължават до началото на септември, както и практиката едновременно да се ползва годишният платен отпуск през летните месеци. Не по-малко важна е и мотивацията за предприемане на туристическо пътуване. При мотиви като отдих, плаж, връщане към природата и др. сезонността на туризма е по-силна, тъй като преобладава въздействието на природно-климатичните фактори. При мотиви като културно обогатяване, социални контакти, развлечение и др. по-голямо значение има културно-историческото наследство, традициите, бизнес контактите и туристическите пътувания са по-слабо сезонно зависими. Начинът, по който се задоволява потребността от туризъм също влияе върху сезонността. Само природните ресурсите могат да задържат масово и продължително време туристите, ако няма подходящи условия за пребиваване и получаване на максимален ефект от даденостите на прилежащите територии. Към факторите, пораждащи сезонност в туризма, могат да се прибавят технологично-производствените и организационните. Те определят вида, характера и привлекателността на елементите на всеки туристически продукт както и възможните комбинации между тях.
За да се изрази степента на сезонно развитие на туризма, се използват понятия като: „главен сезон”, „пред сезон”, „след сезон” и „извън сезон”.
Главният сезон се свързва с най-високата времева концентрация на туристически пътувания. Пред сезонът и след сезонът отразяват по-ниски, а извън сезонът – най-ниски стойности на такава концентрация. Главният сезон на морския ваканционен туризъм, напр., може да трае от 45 дни до 6 месеца.
Изразител на сезонността в туризма са сезонните колебания. В абсолютна и относителна стойност те изразяват разликата между месечната концентрация на туристическите пътувания и равномерното им месечно разпределение в рамките на една година. Когато месечната концентрация се измерва с относителен дял от 8,33% (100:12), става дума за целогодишно, а не за сезонно развитие на туризма. Явлението се проявява само по отношение на известни и атрактивни за посещения центрове като Париж, Лас Вегас, Ватикана, Ниагарския водопад и др.
Въздействията на сезонността влияят негативно върху развитието на туризма. Концентрацията на пътуванията само в определен период от годината причинява отрицателни последици като:
• Намаляване на периода за експлоатация на туристическата база;
• Удължаване на срока за възвръщане на инвестициите;
• Намаляване обема на приходите;
• Оскъпяване на издръжката и повишаване на ефективността от конкретната дейност;
• Влошаване на качеството при обслужване поради невъзможността да се намери и задържи за кратко време квалифициран персонал;
• Демотивация на персонала поради предстоящо напускане на работното място, невъзможност за израстване в кариерата, нестабилност и ниско равнище на доходите.
Имайки предвид характера на факторите, които пораждат проблемите на сезонността е трудно те да бъдат разрешени. Усилията, които се полагат от различни институции, се съсредоточават в няколко основни направления:
• Удължаване на туристическия сезон;
• Многостранно използване на съществуващите ресурси, за да се намали въздействието на климатичните фактори;
• Ограничаване на експанзията на туристическите дейности през главния сезон;
• Създаване на два сезона – летен и зимен, летен и пролетен, летен и есенен и т.н.;
• Коопериране на усилията на частния сектор с помощта на официалните власти за постигане на ефект в дългосрочен план.
През 1982 г. е създадена работна група, съставена от представители на 10 международни организации, чиято цел е :
1. Разработване на съгласувани мерки и действия за преодоляване на сезонността в туризма;
2. Прилагането им с помощта на 4 пилотни проекта, 3 от които за конкретно решаване на проблемите, касаещи сезонността в туризма на средиземноморските острови Малта, Кипър и Родос; 4-тият за Южна Азия.
Някои от основните препоръки на работната група, чрез които могат да се решат проблемите на сезонността в туризма, са:
• Националната туристическа организация на всяка страна да организира или да поръча проучване, чрез което да се уточни броят потенциални туристи, готови да пътуват извън главния сезон, техните потребности и възможностите за задоволяването им;
• За привличане на туристи извън главния сезон да се предлагат повече разнообразни събития: изложения, фестивали и т.н.
• Да се поддържа подходящ капацитет на туристическата суперструктура и инфраструктура, които позволява целогодишно предоставяне на качествен продукт на съответстващи цени, приемливи за туристите;
• Да се стимулира вътрешния туризъм;
• Да се поддържа и предоставя подходяща информация за възможностите да се пътува до конкретна страна извън главния сезон, която да укоражава потенциалния турист да предприеме пътуване;
• Официалните власти да съдействат за привличане на туристи извън главния сезон чрез облекчаване на визовите формалности, премахване или намаляване на различни такси, връщане на ДДС за закупени стоки, които ще се изнесат зад граница и т.н.;
• Да се създадат системи за мобилност на висококвалифициран персонал от едни туристически обекти в други и от едни държави в други през различните сезони;
• Превозвачите, туроператорите и туристическите агенти да стимулират съответни категории туристи, които биха пътували извън главния сезон – бизнес туристи, участници в конгреси и др.;
• Ключовата дума, при обединяване на усилията на различните участници, за да се преодолее сезонността, да бъде „координация”;
• Рекламните бюджети на съответните организации да се съобразяват с необходимостта от мащабна реклама извън главния сезон.
Очакваните ползи се определят като:
- По-добър ефект от туристическото пътуване за по-голяма част от хората, без да се допуска пренаселеност в посещаваните места;
- Оптимално използване на туристическите ресурси;
- Ефективно използване на работната ръка в туризма;
- Гарантирана рентабилност на туристическия бизнес дори и при намалени средни цени а предлаганите услуги;
- Оптимално развитие на капацитета на туристическата супер и инфраструктура.