Целевата за туристите територия, като елемент на туристическата система, има богато съдържание и сложна структура. Тази територия не е дефинирана еднозначно и съществува голямо разнообразие в терминологията за обозначаването й.
Широко използвани в българската теория и практика на туризма са следните понятия:
• Туристически обект- използва се предимно в географски аспект-обикновено това е най-малката териториална единица на използвани туристически ресурси (пещера,музей) или териториално фиксиран, материалнодълготраен, производствен туристически актив (хотел,ресторант).
• Туристически център- използва се по отношение на посещаваната от туристи територия за обозначаване на: туристически обект или група туристически обекти, които са на еднакво разстояние от границите на територията, приемаща туристи; туристически обект или група туристически обекти, в които са концентрирани потребителските интереси на туристите; място, в което е съсредоточена информационно-резервационна дейност за нуждите на туристите, посещаващи съответната територия.
• Курорт- в тесен смисъл понятието се използва основно в медицинския туризъм и означава местност с лечебни ресурси. В широк смисъл понятието има и познавателен, социален и икономически аспект-означава често посещавано място, селище.
• Туристически комплекс- обособена и благоустроена за нуждите на туризма територия, която разполага с разнообразни туристически ресурси, комплексна туристическа материално-техническа база и функционира като организационно-икономическо цяло( пр.Албена).
• Туристическа локализация- означава определяне местоположението, т.е. фиксиране в пространството на туристическите обекти (пр. районът Св. Влас- Слънчев бряг- Несебър).
• Туристически район- изразява териториалното единство от природни и социални обекти и дейности с подчертано туристически характер (пр. туристическия район с център гр. Варна)
• Туристическа дестинация- понятие с маркетингов акцент- отразява взаимоотношенията между туристическото търсене и предлагане на основата на целевата пространствена насоченост на туристопотока към конкретна приемаща територия. (пр. цяла България или само Зл.пясъци)
Туристическото място се обобщава като територия, която привлича туристи поради специфични местни условия и на чийто терен се осъществява туристическа дейност във всичките й аспекти. Счита се, че най-удачният подход за интерпретация на подсистемата „туристическо място” е системният подход. Централно място сред неговите структурни елементи заемат туристическите ресурси, които са първични фактори на туристическата привлекателност. Останалите елементи са вторични, производни условия на туристическото място- инфраструктура, туристическа суперструктура, институционална среда, достъпност, имидж, цената на престой и готовността за посрещане на туристи. Входните ресурси на системата обхващат инвестиции, кадри, очаквания на туристите за мястото на посещение, предприемачески инициативи, туристопотока към съответната територия. Изходните резултати от функционирането на системата рефлектират върху заинтересованите субекти- туристи, местно население, инвеститори, предприемачи. Туристическото място понася и два вида външни въздействия- едните касаят външната среда с национален и международен характер, състояща се от политически, икономически, правни, културни и др. състояния, промени и тенденции, а другите произтичат от външната за местния туризъм среда в самото туристическо място, която включва локалните политически, икономически, социални и др. условия.
Особености на туристическото място:
1) Териториална концентрация на туристически ресурси- туристическото място се формира и развива на основата и в границите на пространствено съсредоточени туристически ресурси.
2) Териториална концентрация на туристическата индустрия- превръщането на едно място в туристическо е съпроводено с поява и развитие на предприятия от различни сектори на туристическата индустрия- хотелиерство, ресторантьорство и др.
3) Фунционално-зонова подреденост- системата на туристическото място се отличава с вътрешна, пространствена подреденост на някои от своите материално-технически и производствени елементи спрямо първичните си елементи. Подреждането е в зависимост от фунциите на елементите в процеса на туристическото производство и потребление- напр. зони за рекреация, зони за развлечение и др.
4) Територия за създаване на „тотален” туристически продукт- според В. Мидълтън всяко туристическо място формира свой „тотален туристически продукт”. Той е смесица от туристическите ресурси и всички услуги, опосредстващи тяхното ползване; интегрална величина, резултат от фунционалната изява на цялостната местна туристическа система.
5) Пространствена условност- границите на туристическото място са резултат от желанията и поведението на туристите, в този смисъл те са условни. Различните туристически места покриват и могат да бъдат определени по широка пространствена скала- от географски региони (Карибски басейн, Средиземноморие), държави (България, Гърция), райони с обща идентичност в отделна страна (Френска Ривиера, Балеарски острови) до обекти, разположени на няколко квадратни метра (Казанлъшка гробница, Айфелова кула).
6) Атрактивност - всяко туристическо място се отличава с индивидуална привлекателност, която е обективно обусловена от качествените и количествени характеристики на системните елементи и отношенията между тях в процеса им на функциониране.
7) Поемен капацитет- физическата, биологичната и социално-психологическата способност за поемане на определено количество туристи от отделните системни елементи и на системата като цяло с оглед запазване на привлекателността на туристическото място.
8) Разнородна собственост върху системните елементи- част от туристическите ресурси (климат, чист въздух, обичаи) са блага на свободно ползване и върху тях няма ясно дефинирани права на собственост. Други елементи на системата (плажове, реки, музеи) са публична собственост. Трета част от системните елементи, предимно суперструктурни (хотели, ресторанти) са частна собственост. Разнородната собственост върху компонентите на туристическото място е предпоставка за неговата хетерогенна организационна структура,
9) Важна роля на местната публична администрация- излиза на преден план при усвояването, стопанисването и съхраняването на публичните елементи на туристическото място. Тя определя правилата за тяхната целесъобразна и ефективна експлоатация.
10) Специфичен жизнен цикъл- всяко туристическо място преминава през различни фази на развитие, които са резултат на промените в характера и количеството на туристическите посещения от една страна и на промените в туристическото предлагане от друга. Най-разпространен модел на жизнен цикъл на туристическото място е този на Р. Бътлър.
