Появява се т.нар. „нова историческа школа” в Германия. Като модел са послужили А.Мюлер, Ф.Лист, Рошер. Новата историческа школа дава приоритет на правото, морала, държавното управление и възможностите на нацията в сравнение с механизмите на пазара и цените. Тя отхвърля „невидимата ръка” на пазара на А.Смит и поставя началото на преимуществата на развитието на нацията в Германия. Новата историческа школа в Германия се развива в две насоки, а именно:
1.Консервативно течение с представител Густав Шмолер (професор по икономика в Берлинския университет). Неговата теоретико-приложна концепция би могла да се съсредоточи в няколко конспекта.
- стопанските явления не зависят от начина на производство, и от силите на пазара и цените, а се определят от правните и етични норми, които са свързани с културното равнище на нацията.
- само монархията може да ограничи социалното напрежение, и само тя може на преден план да издигне органическото цяло- нацията.
- разграничава етапи в стопанската история- примитивно стопанство (семейно или редовно); селско-общинско стопанство; феодално или едро домашно стопанство; градско стопанство; териториално стопанство; народно стопанство; световно стопанство.
Човешката история според Шмолер се намира в споменатата градация от стопанства.
- издигане ролята на политическия фактор, ролята на управляващата партия и ролята на ръководителя в нея
2.Либералното направление на школата в Германия. Най-ярък негов представител е Луи Брентано. Неговите възгледи биха могли да се съсредоточат в следните пунктове:
- Брентано защитава по- либерална позиция с реформаторски характер, отхвърляйки консерватизма на Мюлер.
- той изцяло не отрича действието на пазарния механизъм, но според него той трябва да бъде допълван с определено държавно регулиране на държавното законодателство
- за първи път се отстоява принципа на индивидуализма и индивидуалната свобода, която трябва да се простира в рамките на органическото цяло- нацията
- Брентано е привърженик на европейските пацифисти, радетели за социално класов мир. Икономическата мисъл познава най- различни последователи на Брентано и Шмолер в практиката. Т. напр.Карл Бюхер издига идеята за националната политика и националната свобода. Бюхер защитава позицията, че в пределите на:
- семейството /
- града / се развиват следните три стопанства
- нация /
а) натурално или затворено домашно стопанство
б) градско стопанство
в) национално стопанство
Бюхер обаче е привърженик на разглежданата вече разменна конкуренция.
Друг последовател на новата историческа школа е Макс Вбер.Той лансира и защитава за 1 път в икономическата мисъл тезата, че разслоението в обществото на бедни и богати реално става на база на тяхната религиозна принадлежност.
Друг последовател на историческата школа е Вермер Зомбарт. Специфично за него е,че възгледите му правят революция от марксизма, либералната демокрация и открито към фашизма, а именно:
1) капитализма се разглежда не като продукт на първоначалното натрупване на капитала, а като природно присъщ елемент.
2) предприемаческият буржоазен дух, включва в себе си качества като усърдие, спестовност, стремеж и вярност към договора. Стремеж към съвършенство.
3) капитализмът е система, която се характеризира с три особености:
- при нея индивида се стреми към рационалност и устрем, дисциплина, система въплъщаваща в себе си генеизса на фактори като лихварството, грабежи и воини. Еволюцията на Вермер Зомбарт е много ярко изразена в следните произведения-1915г. „Търговци и герои”,1934г. „Немския социализъм”, 1938г. „За човека”
