Лекции по Икономика

1. Финансово право - обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране. Източници.

1.1. ФП като отрасъл на действащото право на РБ. Обща характеристика. Предмет на правно регулиране.
В теорията ФП като обективно право се схваща по различен начин. Въпросът е дали е самостоятелен правен отрасъл, или комплексен правен отрасъл? Приема се, че е самостоятелен правен отрасъл. Поддръжниците, че ФП е комплексен правен отрасъл, изхождат от разбирането, че то има допирни точки с други правни отрасли и финансовите правоотношения възникват във връзка с други правоотношения. За да определим ФП като самостоятелен правен отрасъл, използваме познатите категории предмет и метод на правно регулиране. ФП регулира финансови отношения. Какво значи финансови отношения? Финансовите отношения по принцип имат паричен характер, но има и организационни такива. Не всички парични отношения са финансови, както и не всички финансови отношения са парични. Пример: заем от гледна точка на правото е парично отношение, но не е финансово отношение. Заемът е гражданскоправно правоотношение.
От гледна точка на правото принципно финансови са онези отношения, които са парични, уредени са с властническия метод на правно регулиране и са свързани с разпределението и преразпределението на националния доход.
В държавата съществуват производствена и непроизводствена сфера. В производствената сфера се създава националният доход. Необходимо е да има метод, чрез който се прехвърлят блага от производствената в непроизводствената сфера (за образование, здравеопазване и т.н.). За тази цел се създава държавен бюджет, който се характеризира основно като централизиран паричен фонд.
Разграничаваме няколко групи отношения:
1. по повод разпределянето на националния доход (чрез данъци, такси, мита, които постъпват в бюджета като централизиран паричен фонд, т.е. формират приходната част);
2. по повод преразпределянето на тези средства чрез гласувания от парламента бюджет, който утвърждава приходна и разходна част;
3. по разходване на бюджета;
4. по контрол върху предходните три дейности.

Финансовите отношения са по повод разпределянето на националния доход, преразпределянето му, разходването му и контролът върху тази дейност.
Понятията финансови отношения, финансови норми и финансови закони са родови, като се обхващат данъчни, митнически, валутни, бюджетни отношения.
Общата характеристика на финансовите отношения е следната: финансовите отношения са публичноправни отношения. Tе са резултат от държавна дейност, от което следва, че винаги поне единият субект е държавата чрез свой орган. Бюджетните отношения се развиват само между държавни органи. Финансови отношения между равнопоставени субекти няма. Ерго ФП спада към публичноправните отрасли.
Финансовите правоотношения са желани от държавата. Те се установяват от нея. Държавата като организация не може да съществува без бюджет. От това следва и друга характеристика: няма финансови отношения, които да съществуват обективно. Финансовите отношения са винаги правоотношения и се развиват само въз основа на правни норми. Мита например не могат да се събират въз основа на обичай.
Финансовите отношения по принцип имат паричен характер. Същинските финансови правоотношения имат за обект движението на парите (парите и движението им към и от бюджета), но заедно с тях се развиват и други, които подпомагат развитието им или са свързани с развитието им. ФП нарича последните организационни. Тук се включват процесуалните отношения по повод обжалването на актовете на финансовата администрация, контролните отношения, отношения, свързани с устройството на финансовата администрация.

1.2. Метод на правно регулиране.
Във ФП властническият метод на правно регулиране и неговите особености се извеждат от характеристиката на правомощията на финансовите органи, индивидуалните административни актове (във ФП се наричат индивидуални финансови актове) и санкциите във ФП. За разлика от административното право, във ФП е водещ принципът на обвързана компетентност. Актовете на финансовата администрация принципно имат декларативен характер, а не конститутивен. Финансовите отношения възникват не въз основа на издадения индивидуален финансов акт, а въз основа на закона. Индивидуалният финансов акт обикновено има предназначението да направи вземането ликвидно и изискуемо.
Тъй като ФП е публичноправен отрасъл, във връзка с властническото върховенство на държавата във ФП са приложими институтите амнистия и опрощаване. Друга принципна особеност е във връзка със санкциите за нарушение на ФП норми. Обикновено санкцията (глоба напр.) е съизмерира с неизпълненото финансово задължение.

1.3. Източници на ФП.
Когато говорим за източници на ФП, имаме предвид източници във формален смисъл. Обичаят не е източник на ФП. Практиката не е източник на ФП, защото във ФП няма диспозитивни норми. Практиката е по прилагането на законите и може да бъде законосъобразна и незаконосъобразна.
Източници могат да бъдат само нормативните актове. На първо място КРБ (в нея има няколко разпоредби, които са свързани с принципите на финансовата система:
 чл. 60 относно данъците;
 чл. 84, т. 2, т. 3, т. 13 относно правомощията на НС за данъците и за бюджета;
 чл. 98, т. 12 относно правомощието на президента за опрощаване;
 чл. 106;
 чл. 141 относно бюджета на общините,
 чл. 91, чл. 84, т. 8.
От законите различаваме такива, които съдържат само финансовоправни норми, закони с комплексен характер, които съдържат както финансовоправни норми, така и други норми. Приложение намират и източници на други правни отрасли. Всички финансови закони за установяване на нарушение и налагане на наказание препращат към ЗАНН. Субсидиарно намират приложение и нормите на АПК.
На следващо място са подзаконовите нормативни актове.
Международните договори също са източник на ФП. Когато засягат финансовия суверенитет на държавата, те подлежат на ратификация.
Решенията на КС са източник на финансовото право, когато отменят норми на закони на ФП. Същото се отнася и до решенията на ВАС за отмяната на подзаконови нормативни актове.

1.4. Разграничение и съотношение на финансовото право с останалите правни отрасли.
При разграничението и съотношението на ФП с другите правни отрасли се изхожда от разбирането, че финансовите правоотношения възникват едновременно или като последица с други правоотношения.
а) разграничение между конституционното и финансовото право
Разграничението между финансовото право и конституционното право е най-вече в предмета на правно регулиране. Конституционното право за разлика от финансовото право се занимава с основни обществени отношения, свързани с устройството на държавата, формата на държавно управление. В КРБ обаче се съдържат норми-принципи, които са доразвити във финансовото законодателство. Въз основа на чл. 60 КРБ са приети всички данъчни закони. Въз основа чл. 91, ал. 2 КРБ е приет Законът за Сметната палата.
б) разграничение между административното и финансовото право
Разликата между АП и ФП от една страна е в предмета на правно регулиране. В предмета на АП влиза управлението на държавата, управленската дейност, но то не се занимава с отношенията по повод разпределението на националния доход. Финансовата дейност също е управленска, върши се от административни органи, но тя е свързана с финансите на държавата. Особености има и в проявлението на властническия метод на правно регулиране.
в) разграничение между гражданското и финансовото право
Разграничението между ФП и ГП е както в предмета, така и в метода на правно регулиране. Гражданските и търговските правоотношения не са свързани с процесите на разпределение и използване на националния доход. Освен това ФП не се занимава с неимуществени отношения. Във ФПО държавата чрез държавния орган е винаги в надмощно положение.
От значение е съотношението между ФП и другите правни отрасли. На първо място говорим за организационни съотношения.
Съотношение между АП и ФП
Финансовите органи по своята характеристика са държавни органи. Понятието индивидуален финансов акт е равнозначно на индивидуален административен акт със своите особености. ФП заема институти на АП и на КП.
Втората група съотношения са по повод прилагането на ФПН. ФПН е възможно да се прилага самостоятелно (данъчните, митническите разпоредби се прилагат самостоятелно). Тук следва да се направи едно отграничение. Възможно е данъчното правоотношение да се развие вследствие на гражданско правоотношение. Например при покупко-продажба се дължи ДДС.
Възможно е вследствие прилагането на ФПН да се приложи друга норма. Ако един от съсобствениците плати цялото данъчно задължение за недвижимия имот, по реда на ГП ще иска възстановяване на частта от другите собственици. Друга възможна хипотеза е, че при прилагането на ГПН трябва да се спази ФП изискване или режим (примери във валутните борси).
Съществуват и процесуални съотношения. Освен ДОПК, ФП няма собствен процес. Затова спрямо финансовите актове са възможни редица хипотези относно реда за обжалването им:
 да се приложи специален ред (например ДОПК);
 да се препрати към АПК;
 или да има особени разпоредби, отклонение от АПК (пример от ЗКИ, който по принцип препраща към АПК, но изключва няколко разпоредби).