Данъците се определят едностранно от държавата. Това означава, че тя в качеството си на власт установява данъците чрез държавния си суверенитет без да пита платците. Договорното начало е изключено.
Данъците са непрехвърляеми. За разлика от ГП задължения, при които прехвърлянето на трето лице може да обвърже кредитора, при данъците това е невъзможно. Подобни прехвърляния не обвързват държавата и принудата ще се насочи към длъжника, посочен в правната норма. Няма пречка обаче трето лице да плати задължението. Изпълнението на данъчното задължение е скрепено с държавна принуда.
Видове данъци
Разграничаваме различни видове данъци. Най-популярното деление е на преки и косвени според това дали връзката между държавата и платеца, който понася данъчната тежест, е пряка, или друго лице внася данъка. При преките фактическият и юридическият платец съвпадат (данък върху недвижимите имоти, данък върху общия доход, корпоративен данък). При косвените юридическият платец е различен от фактическия платец (данък върху добавената стойност, акцизи).
Според начина на определяне на размера им ги делим на данъци в абсолютна стойност (например някои видове акцизи), пропорционални и прогресивни. Интересно е делението на имуществени и лични данъци. Имуществените са свързани с имуществото, а личните – с личния статус на личността на гражданите. Примери са съществуващите в миналото ергенски данък и военен данък. В чл. 60 КРБ се допуска само имуществото. Имуществените се делят на подоходни и имуществени в тесен смисъл. С оглед на това в кой бюджет постъпват разграничаваме републикански и местни данъци. С оглед на лицата, които ги плащат, се делят на данъци за ФЛ и данъци за ЮЛ.
Данъчният суверенитет на държавата й дава възможност да провежда такава политика, каквато пожелае. В рамките на ЕС с оглед функционирането на вътрешния пазар в областта на косвените данъци е постигната хармонизация чрез директиви (Директива 112/2006 г.). Самият ЕС не може да установява данъци, а в областта на преките данъци се преценява съответствието на националните правни уредби с основните свободи. При определяне на данъчната си политика основните въпроси пред една държава са следните: дали да има един, или няколко вида данъци. Преобладаващото разбиране е за повече по вид данъци с възможен по-нисък размер, но да обхващат по-широк кръг лица, което дава и възможност за достатъчна диференциация. На второ място приоритет се дава на косвените данъци, тъй като те са свързани с потреблението и този, който потребява повече, понася и по-голяма данъчна тежест. По-ниският размер на преките данъци се схваща като стимул за икономическо развитие.
Данъчни облекчения и утежнения
Смята се, че неутралността на данъците, еднаквото им прилагане спрямо всички, съчетана с ниския им размер, води до ограничаване на облекченията, защото всяко облекчение крие зад себе си рискове и за заобикаляне на закона.