24. Правен режим на бюджетните приходи. Понятие и видове бюджетни приходи. Правна характеристика на данъците. Видове данъци. Данъчна администрация.

Всеки бюджет има две части: приходна и разходна. В приходната част основно значение имат данъчните приходи. Има и приходи от санкционен характер и приходи с ГП произход. Данъците стоят в основата на бюджета, тъй като 90% от приходите са данъци. Проектобюджетът се изготвя най-вече въз основа на приходите от данъци като планирани редовни бюджетни приходи, чрез които се осъществяват преразпределителните процеси. Данъците са и символ на държавата, тъй като без тях тя не може да съществува. Юридическите белези на данъците са следните: това е публично субективно право на държавата да получи определена парична сума. В основата на това право стои фискалният или данъчен суверенитет на държавата. На това право съответства конституционно установеното задължение на гражданите да плащат данъци. Това е и следващата характеристика: законоустановеност на данъчните задължения (чл. 60 във вр. с чл. 84, т. 3 КРБ). Основанията и елементите, характеризиращи данъците, се установяват със закон. Следващата характеристика на данъците е тяхната невъзвръщаемост. Държавата не поема задължението при определени условия да върне сума. Само от икономическа гледна точка говорим за косвена възвръщаемост чрез ползването на обществените фондове за култура, наука и здравеопазване. Друга характеристика е, че данъците се безвъзмездни. Те са израз на държавния суверенитет и установявайки ги, държавата установява и безвъзмездния им характер. Това означава, че липсва насрещна престация на данък. Това е разликата между данък и такса. При таксата макар и да има белезите на данъците е налице насрещна престация под формата на услуга. Друг белег е, че данъците се установяват като задължение по общ начин за всички данъчно задължени лица по силата на закона. Те възникват ex lege, а не въз основа на издаден данъчен акт. Това е разлика с глобата, която се установява с наказателно постановление.
Данъците се определят едностранно от държавата. Това означава, че тя в качеството си на власт установява данъците чрез държавния си суверенитет без да пита платците. Договорното начало е изключено.
Данъците са непрехвърляеми. За разлика от ГП задължения, при които прехвърлянето на трето лице може да обвърже кредитора, при данъците това е невъзможно. Подобни прехвърляния не обвързват държавата и принудата ще се насочи към длъжника, посочен в правната норма. Няма пречка обаче трето лице да плати задължението. Изпълнението на данъчното задължение е скрепено с държавна принуда.
Видове данъци
Разграничаваме различни видове данъци. Най-популярното деление е на преки и косвени според това дали връзката между държавата и платеца, който понася данъчната тежест, е пряка, или друго лице внася данъка. При преките фактическият и юридическият платец съвпадат (данък върху недвижимите имоти, данък върху общия доход, корпоративен данък). При косвените юридическият платец е различен от фактическия платец (данък върху добавената стойност, акцизи).
Според начина на определяне на размера им ги делим на данъци в абсолютна стойност (например някои видове акцизи), пропорционални и прогресивни. Интересно е делението на имуществени и лични данъци. Имуществените са свързани с имуществото, а личните – с личния статус на личността на гражданите. Примери са съществуващите в миналото ергенски данък и военен данък. В чл. 60 КРБ се допуска само имуществото. Имуществените се делят на подоходни и имуществени в тесен смисъл. С оглед на това в кой бюджет постъпват разграничаваме републикански и местни данъци. С оглед на лицата, които ги плащат, се делят на данъци за ФЛ и данъци за ЮЛ.
Данъчният суверенитет на държавата й дава възможност да провежда такава политика, каквато пожелае. В рамките на ЕС с оглед функционирането на вътрешния пазар в областта на косвените данъци е постигната хармонизация чрез директиви (Директива 112/2006 г.). Самият ЕС не може да установява данъци, а в областта на преките данъци се преценява съответствието на националните правни уредби с основните свободи. При определяне на данъчната си политика основните въпроси пред една държава са следните: дали да има един, или няколко вида данъци. Преобладаващото разбиране е за повече по вид данъци с възможен по-нисък размер, но да обхващат по-широк кръг лица, което дава и възможност за достатъчна диференциация. На второ място приоритет се дава на косвените данъци, тъй като те са свързани с потреблението и този, който потребява повече, понася и по-голяма данъчна тежест. По-ниският размер на преките данъци се схваща като стимул за икономическо развитие.
Данъчни облекчения и утежнения
Смята се, че неутралността на данъците, еднаквото им прилагане спрямо всички, съчетана с ниския им размер, води до ограничаване на облекченията, защото всяко облекчение крие зад себе си рискове и за заобикаляне на закона.