Таксите са следващият вид държавно вземане, които без да са същински данъци, основните юридически белези за данъците се отнасят и за тях. Според ДОПК и таксите са публични държавни или общински вземания. Таксата си прилича с данъците по това, че става дума за финансово плащане, чрез което също се постига преразпределение на доходите и са приход в бюджета. Методът на правно регулиране е властническият и се прилага не само когато услугата е задължителна (например издаването на паспорт), а и когато ползването е доброволно. Размерът също се определя едностранно от държавата. За разлика от данъците при таксите е налице възмезден характер, изразяващ се в услугата, предоставяна от държавния орган. За разлика от ГП плащания нямаме еквивалентност между стойността на услугата и таксата. Има един конституционен проблем, който е решен от КС: чл. 60 КРБ казва, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно доходите и имуществото. Първият проблем е следният: установяването на основанието на таксата следва да е в законов нормативен акт, докато размерът може да се определи и с постановление на МС, тъй като правомощието на НС е да установява само размера на данъците. Втората част от текста е трудно приложима за всички видове такси, тъй като размерът на таксата отчита стойността на услугата, а не дохода и имуществото на лицето, което я плаща. Два са основните законови акта – Закон за държавните такси (ЗДТ) и Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ). Законът за държавните такси урежда таксите, които постъпват в републиканския бюджет, защото услугите се дават от централизирани държавни органи. Основанията за събиране на държавни такси са посочени в чл. 4 ЗДТ, но няма пречка и в друг закон да се установи основание за събиране на такса. Въз основа на тези основания МС приема с постановление тарифи, с които се определя размерът на таксата. Те са за системата на различните ведомства. Освобождаването от облагане е посочено в чл. 5 ЗДТ, като критериите са бюджетните учреждения, лица със специално качество като дипломати, хора с увреждания и др., с оглед семейното положение или при упражняване на основни права (молби до НС, президента, МС, дела за издръжка, за настойничество и т.н.).
Според това как е установена таксата разграничаваме такси в абсолютен размер и пропорционални такси. Според начина на плащане: такси, плащани в брой или безкасово, а може и с таксови марки (но след като се унищожи таксовата марка няма как да се установи стойността). Важно за юристите е, че в чл. 4 ЗДТ и съответно освобождаванията са уредени основанията за заплащане на съдебните такси. Съществува специален нормативен акт – Тарифа No 1 към ЗДТ, приета с ПМС. Тези такси се събират от съдилищата (от органите в съдебната система). Там са определени таксите, които се събират във връзка с правораздавателната дейност. Обикновено плащането на таксите е в условията на доброволност. За принудително изпълнение като публично вземане се прилага ДОПК. От значение е чл. 6 ЗДТ, според който длъжностните лица за неплатени по тяхна вина такси се задължават да платят същите и отделно глоби в троен размер. Това е пример за отговорност за чужд финансов дълг.
