25. Правен режим на таксите. Понятие и нормативна уредба. Видове такси. Субекти. Определяне на размера на таксите. Производство. Съдебни такси.

Таксите са следващият вид държавно вземане, които без да са същински данъци, основните юридически белези за данъците се отнасят и за тях. Според ДОПК и таксите са публични държавни или общински вземания. Таксата си прилича с данъците по това, че става дума за финансово плащане, чрез което също се постига преразпределение на доходите и са приход в бюджета. Методът на правно регулиране е властническият и се прилага не само когато услугата е задължителна (например издаването на паспорт), а и когато ползването е доброволно. Размерът също се определя едностранно от държавата. За разлика от данъците при таксите е налице възмезден характер, изразяващ се в услугата, предоставяна от държавния орган. За разлика от ГП плащания нямаме еквивалентност между стойността на услугата и таксата. Има един конституционен проблем, който е решен от КС: чл. 60 КРБ казва, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно доходите и имуществото. Първият проблем е следният: установяването на основанието на таксата следва да е в законов нормативен акт, докато размерът може да се определи и с постановление на МС, тъй като правомощието на НС е да установява само размера на данъците. Втората част от текста е трудно приложима за всички видове такси, тъй като размерът на таксата отчита стойността на услугата, а не дохода и имуществото на лицето, което я плаща. Два са основните законови акта – Закон за държавните такси (ЗДТ) и Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ). Законът за държавните такси урежда таксите, които постъпват в републиканския бюджет, защото услугите се дават от централизирани държавни органи. Основанията за събиране на държавни такси са посочени в чл. 4 ЗДТ, но няма пречка и в друг закон да се установи основание за събиране на такса. Въз основа на тези основания МС приема с постановление тарифи, с които се определя размерът на таксата. Те са за системата на различните ведомства. Освобождаването от облагане е посочено в чл. 5 ЗДТ, като критериите са бюджетните учреждения, лица със специално качество като дипломати, хора с увреждания и др., с оглед семейното положение или при упражняване на основни права (молби до НС, президента, МС, дела за издръжка, за настойничество и т.н.).
Според това как е установена таксата разграничаваме такси в абсолютен размер и пропорционални такси. Според начина на плащане: такси, плащани в брой или безкасово, а може и с таксови марки (но след като се унищожи таксовата марка няма как да се установи стойността). Важно за юристите е, че в чл. 4 ЗДТ и съответно освобождаванията са уредени основанията за заплащане на съдебните такси. Съществува специален нормативен акт – Тарифа No 1 към ЗДТ, приета с ПМС. Тези такси се събират от съдилищата (от органите в съдебната система). Там са определени таксите, които се събират във връзка с правораздавателната дейност. Обикновено плащането на таксите е в условията на доброволност. За принудително изпълнение като публично вземане се прилага ДОПК. От значение е чл. 6 ЗДТ, според който длъжностните лица за неплатени по тяхна вина такси се задължават да платят същите и отделно глоби в троен размер. Това е пример за отговорност за чужд финансов дълг.