Първата национална банка е английската. Националните банки се различават от търговските банки, защото действат като държавни органи и имат правомощия, каквито търговските банки нямат. БНБ е създадена на 25.01.1879 г. През 1885 г. със закон получава разрешение за емитиране на парични знаци, т.е. става емисионен център, което качество запазва и до днес. Нормативната уредба е в специалния закон – ЗБНБ, както и в ЗКИ, ПНА, които БНБ издава, и в други закони (например ВЗ).
БНБ е ЮЛ със седалище в София. С оглед мястото й в банковата система тя е централна банка на Република България. Тя има надмощно положение спрямо търговските банки, доколкото издава разрешение за създаването им и осъществява банков надзор. Важен белег на БНБ е независимостта й от указанията на МС. Изрично това е подчертано в чл. 44 ЗБНБ. Паричната и кредитната политика обаче се провеждат съгласувано. Основна задача на всяка централна банка е да провежда паричната и кредитна политика и на тази база да въздейства върху стабилността на националната валута. Отчетите на БНБ се приемат от НС. Управителят и тримата подуправители се избират от НС. Другите трима членове се назначават от президента.
От гледна точка на характеристиката на БНБ тя се характеризира в четири направления:
1. БНБ е единственият емисионен център. Установено е в чл. 2, ал. 5 във вр. с чл. 25 ЗБНБ. Тя има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната. Това правомощие не може да се делегира на никой друг орган или банка. В това й качество БНБ има единствено право да печата банкноти и сече монети, които са законно платежно средство и задължително се приемат за плащане в пълната им номинална стойност без ограничение.
БНБ има правомощие да пуска в обращение тези парични средства и да ги изважда от обращение. Именно в това отношение тя е автономна и независима. Прави се разлика между изваждане от оборот на стари парични знаци като законно платежно средство и изваждане от оборот на изхабени банкноти и заместването им с нови със същия номинален и сериен номер. Решенията във връзка с емисионната дейност се обнародват в „Държавен вестник“ (чл. 25 и чл. 26 ЗБНБ).
2. БНБ като държавен орган. БНБ е специален държавен и финансов орган в сферата на банковата система и по това се разграничава от търговските банки. В качеството й на държавен орган може да издава властнически актове и да упражнява властническа принуда. Тя може да издава ПНА и ИФА, чрез които най-общо регулира паричната и кредитната политика. БНБ издава и отнема разрешения (лицензиите) за банкова дейност, тъй като последната се осъществява в условията на разрешителен режим. БНБ определя лихвената политика в държавата чрез определянето на основния лихвен процент (чл. 35). Върху дейността на търговските банки тя влияе чрез задължителните минимални резерви и операции, осъществявани от банката на открития пазар. Осъществява и надзор върху банковата дейност като вид финансов контрол. Притежава и санкционни правомощия: може да налага принудителни административни мерки и да се реализира административнонаказателна отговорност (чл. 103 във вр. с чл. 152 ЗКИ). БНБ е и касов орган по изпълнението на бюджета. Касовото изпълнение на бюджета става чрез Централната банка, като информацията по изпълнението се предоставя на Министерството на финансите. Централната банка върши това чрез търговските банки. Като държавен орган БНБ представлява държавата пред международни финансови институции.
3. БНБ като гражданскоправен субект. БНБ е ЮЛ и влиза в гражданскоправни отношения. Специфичният статут на БНБ като ЮЛ се изразява в това, че тя задължително организира фонд „резервен“ и след заделяне на суми за други фондове превишаването на приходите над разходите се внася в държавния бюджет.
4. БНБ като валутен борд (паричен съвет). До валутен борд се стига, когато традиционните финансови институции не са в състояние да провеждат стабилна финансова политика. Функциите на валутния борд могат да се възложат на специален орган или на Централната банка – в случая на управление „Емисионно“ (БНБ има три управления). Първото проявление на валутния борд е, че паричната маса, която ще бъде в обращение, трябва да съответства на конвертируемата валута, към която е прикрепена националната. Второто принципно ограничение при валутния борд е забраната за кредитиране на бюджета – в нормални условия няма пречка Централната банка да кредитира правителството. Трето, спира се рефинансирането на търговските банки, освен при възнинал системен риск за банковата система.
Устройство на БНБ
БНБ е ЮЛ, като има възможност да открива клонове в страната. Управителният съвет се състои от управител, трима подуправители, които ръководят основните управления („Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“). Тези подуправители се избират от НС. Останалите трима членове на УС се назначават от президента. Тримата подуправители са самостоятелни органи на управление и имат самостоятелни властнически правомощия. Изискванията за тези постове се намират в закона (вж. ЗБНБ). УС действа като колективен орган и притежава най-широки правомощия. Именно той с наредби определя нормативните изисквания за регулиране на банковата дейност. Има стратегически функции относно политиката на Централната банка, лихвения процент и пр. Мандатът е 6 години. Редът за заседанията и вземането на решения е посочен в чл. 17 ЗБНБ.
Другият орган е вътрешен одитор (чл. 22 ЗБНБ). Той е контролен орган. Особеното е, че се избира от УС и се одобрява от Сметната палата. Той осъществява вътрешен одит върху финансовата дейност на Централната банка.