Лекции по Икономика

32. Договор за търговска концесия. Понятие правна уредба. Права и задължения на страните. Отговорности.

Правен режим - в Закона за концесиите правилникът по приложението му. 1 .Законът урежда термина концесия с 2 значения:
1.1.Особено право на ползване върху обект публична държавна собственост, включително такива, които ще се изградят от концесионера с негови средсва.
1.2.0собено право на ползване на обект върху който държавата упражнява суверенни права на основание чл. 18, ал. 2 и 3 от Конституцията, включително с използване на съществувашите съоръжения публична държавна собственост и чрез изграждане на нови съоръжения от концесионера.
1.3 Разрешение за осъществяване на дейност, за която е установен държавен монопол.
В първите 2 хипотези концесията е абсолютно : вещно право: Концесията е право intuito personae, т.е. се прекратява със смъртта на концесионера физическо лице и прекратяване на концесионера юридическо лице. Договорът обаче може се продължи с правоприемниците по решение на МС. В третата хипотеза правото е абсолютно, но не е вещно.
2.Фактическият състав на получаване на концесия е сложен и се състои от 3 елемента:
1) приемане на решение за предоставяне на концесия;
2)определяне на концесионера чрез ; търг или конкурс или пряко в случаите определени със закон;
3)сключване на договор за концесия.
Правото по принцип се учредява за дълъг срок - 35 години от влизане в сила на концесионния договор. Срокът може да се продължи по съгласие на страните въз основа на решение на органа, предоставил концесията. Общият срок не може да е повече от 50 години. След изтичане на срока концесионера има право на предпочитание пред останалите кандидати. Обектът на концесията се определя в чл. 18, ал. 2 и 3 и чл. 4 и 4 ЗК: напр:
подземните богатства във връзка с техния добив;
- крайбрежната плажна ивица;
- биологичните, минералните и енергийните ресурси на континенталния шелф и
в изключителната икономическа зона във връзка с тяхното проучване, разработване,
добив, използване; републиканските пътища, обекти на железопътната
инфраструктура, включително земята, върху която са изградени или която е
предназначена за изграждането им, цели или технологично обособени части от
пристанища, за обществен транспорт и граждански летища за обществено ползване,
съществуващи и/или които ще бъдат построени със средства на концесионера, публична
държавна собственост и др.
2.1.Приемане на решение за предоставяне на концесия. Компетентен орган е министерският съвет. С решението се определя министъра, който организира търга или конкурса и сключва договорът за концесия. Това решение трябва да има минималното съдържание, предвидено в чл. 7:
С решението за предоставяне на концесия се определят:
1.предметът на концесията;
2. срокът на концесията;
3.начинът на определяне на концесионера - чрез конкурс или търг; 4.видът, размерът и начинът на плащане на депозита за участие в конкурса или търга;
5. основните права и задължения по концесията;
6. началният срок и условията за осъществяване на концесията, включително и
задължителните подобрения;
7.видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по договора за концесия;
8.видът, размерът и начинът на изпълнение на задължението на концесионно възнаграждение по договора за концесия,
9 изисквания, свързани с опазване на околната среда, защитените със закон територии и обекти, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред;
10. други изисквания свързани с характера на концесията.
Решението се обнародва в ДВ и в един централен ежедневник.
2.2.Определяне на концесионера чрез търг, конкурс или пряко в определени от специални закони случаи. Търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на държавата и държавните предприятия може да се определят пряко - напр. държавен циментов завод ползва находище, в случай на приватизация концесията се включва в цената на приватизационната сделка. В конкурса или търга може да участват български или чуждестранни физически или юридически лица, които са търговци. Търгът или конкурсът се провеждат от комисия, назначена от Министър - председателя. Председателят на комисията е министър, определен с решението по чл. 7. Той сключва договора със спечелилия търга или конкурса и обнародва решението в ДВ.
2.3.Договорът за концесия се сключва в 1 месечен срок от търга или конкурса. При отказ за сключване на договор от спечелилия търга или конкурса, министерският съвет може да вземе решение за сключване на договор с втория или за провеждане на нов търг или конкурс. При отказ да се сключи договор се губи депозита даден за участие в търга или конкурса. Ако договорът се сключва без търг или конкурс, той трябва да се сключи в 1 месечен срок от решението за предоставяне на концесия.
1)Договорът за концесия е двустранен, възмезден, формален. Съдържанието му е определено в чл. 20 ЗК: Договорът за концесия задължително съдържа:
1. изискванията по чл. 7,ал. 1;
2. конкретизиране на други имуществени права и задължения на страните,
включително правата на концесионера върху плодовете, върху обекти, които
концесионерът ще изгради със свои средства и които няма да бъдат публична държавна
собственост, както и от обектите по чл. 4 и правото на обезщетение във връзка с
приращенията и подобренията им;
3. конкретизиране на имуществените права и задължения на страните, включително
правата на концесионера върху плодовете, приращенията и подобренията на вещите,
свързани с осъществяването на дейностите по чл. 5,
4.забраните за разпореждане и обременяване на концесията и свързаните с нея други права;
5.видът и размерът на отговорността за неизпълнение на задълженията по договора; 6.контролът по изпълнението на задълженията на страните; 7.начините за уреждане на споровете между страните;
8. основанията за предсрочно прекратяване на договора и правата на изправната страна;
9. други елементи, по които е постигнато съгласие между страните. Договорът за концесия запазва за държавата всички права, освен онези, които са учредени за концесионера (само изрично посочените в договора). Приращенията върху вещи държавна собственост остават държавна собственост.
2)Прекратяването на договора за концесия е уредено в чл. 22 и 23 от ЗК. а.В чл. 23 са посочени основания за прекратяване, които са общи за всички договори, като изброяването не е изчерпателно: Договорът за концесия се прекратява: -с изтичане на срока;
-с погиване на обекта или при обективна невъзможност за неговото използване или за осъществяване на дейността;
- при смърт на физическото лице концесионер или при прекратяване на юридическото лице концесионер, освен ако Министерският съвет даде съгласие договорът да бъде продължен с правоприемник;
- при влязло в сила решение за обявяване в несъстоятелност на концесионера;
- по взаимно съгласие;
- по силата на съдебно или арбитражно решение;
- при други предвидени в този закон или в договора основания.
При прекратяване на договора по т. 3 и 4 държавата е привлегирован кредитор и има обща привилегия, която следва привилегиите по ЗЗД и ТЗ.В чл. 22 е уредено правото на държавата да прекрати договора при лимитивно изброени хипотези, които са специални и при които не е необходимо кредиторът да е виновен: При последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за защитените със закон територии и обекти и за обществения ред. Тези основания са доста широко формулирани и законът дава възможност за голяма свобода на държавата. В тези хипотези договорът се прекратява с предизвестие в подходящ срок. Страните обаче могат и да изменят договора.
3)Концесии могат да се учредят и за обекти и дейности, свързани с общинската собственост. Режимът е в Закона са общинската собственост. Този закон определя концесията или като право на ползване върху обекти публична общинска собственост, включително такива, които ще изгради концесионера с негови средства или като и даването на разрешение за извършване на дейности за задоволяване на обществени потребности, които се извършват от общините. В първата хипотеза става дума за абсолютно вещно право, а във втората - за абсолютно право, което няма за предмет вещ. Предмет на договора по първата хипотеза са общински водоеми, местни пътища и т. н., а по втората хипотеза - ВИК услуги, използване на мрежи и съоръжения и т.н. Срокът на правото е 35 години, но може да се удължи до 50г. Фактическият състав в аналогичен:
1)решение на Общинския съветза предоставяне на концесия, взето с мнозинство повече от половината членове;
2)търг или конкурс за определяне не на концесионера (по изключение може и пряко);
3)договор за концесия, който се сключва между концесионера и кмета на общината.