1. Общи бележки.
1.1. Определение. Терминът ЦК е легален, но в закона не се съдържа общо определение -
има някои неща, но те не се отнасят за всички. Може да се приеме, че ЦК е частен документ с установена
от закона форма и съдържание, който материализира права и задължения по такъв начин, че за
упражняването и разпореждането с правата се изисква фактическата власт и предаването на документа.
1.2. Функции на ЦК.
1) От една страна правата, които ЦК материализират се прехвърлят по-лесно, защото това става с прехвърлянето на ЦК, която ги материализира, а режимът за прехвърляне на ЦК е облекчен.
2) ЦК имат и легитимационна функция - лицето, което е притежател на ЦК е и титуляр на правата по нея (това е общото правило).
3) ЦК улесняват добросъвестните лица, тъй като могат да се придобиват по оригинерен
начин.
4) Някои ЦК са извънсъдебни юпълнителни основания.
1.3. ЦК като документ.
1) Традиционно се смята, че ЦК е документ. В гражданското право документът е: 1) вещ, 2) върху която с писмени знаци 3) е материализирано изявление (това са 3-те елемента на понятието). Вещта най-често е лист хартия, но може да бъде и друга. Тя трябва да съдържа изявление, а не волеизявление. ЦК могат да са само писмени документи. Класическите ЦК не могат да са електронни документи, тъй като това би обезсмислило изисквания като фактическа власт, материален носител и т.н. Нма обаче ЦК, които не са документи - безналичните ЦК. Те не са ЦК в точния смисъл на думата.
2) Теорията за документа в гражданския процес различава 2 вида документи:
а Диспозитивни - материализират правни сделки и произтичащите от тях права, б. Удостоверителни - материализират, нещо, което е извън документа (напр. нотариално удостоверение за съдържанието на документа). ЦК са диспозитивни документи.
3) ЦК са само частни документи, защото не се издават от държавни органи или длъжностни лица в това им качество. При ДЦК държавата действа като емитент, а не упражнява властнически правомощия.
4) ЦК е документ, който материализира правни сделки и правата, които тези сделки пораждат. Има обаче различни документи, които материализират сделки и права напр. нотариалният акт, но той не е ЦК. Характерно за ЦК е, че между документа и правата, които са материализирани на него е на лице такава зависимост, че правата не могат да се упражняват и прехвърлят без упражняване на фактическа власт и предаване на документа (с изгубването на нотариатният акт не се губи собствеността на имота, но с изгубването на ЦК се губят правата по нея). В този смисъл се казва че правата които ЦК материализира имат формален характер, тъй като са облечени в някаква форма
1.4. Традиционно се смята че сделките въз основан, на които ЦК се прехвърля и издава са абстрактни, но не винаги е така (със сигурност не е при ЦК на заповед).
1.5. Правата по ЦК са имуществени. Между материалният носител и правата които са материализирани има известна зависимост. Тази зависимост може условно да се нарече на акцесорност:
1) веднъж съставен документа, правата които той обективира са неотделими от него;
2) упражняването на правата по ЦК се обосновава на упражняването на фактическата
власт върху документа;
3) прехвърлянето на документа означава прехвърляне на правата по него.
Това обаче не означава, че няма известна самостоятелност. Правата могат да възникнат и да се прекратят преди издаването или прехвърлянето на документа По принцип ЦК са прехвърлими.
2. Видове ЦК:
2.1. Според това, кога възникват правата, материализирани върху ЦК:
1) Конститутивни - издаването на документа е условие за възникване на субективното право. Ако няма документ няма право (менителница, запис на заповед, чек).
2) Легитимационно-разпоредителни - правата могат да възникнат преди издаването на документа, но веднъж издаден документа те не могат да се упражняват без него (акции, облигации, коносамент).
2.2. С оглед на това дати на ЦК е посочен титуляра и с оглед начина на прехвърляне (начина
на прехвърляне е основния критерий):
1) ЦК на заповед - прехвърлят се с джиро;
2) ЦК на приносител - прехвърлят се с просто предаване. Това обаче не е точно така
Прехвърлянето става чрез различни сделки, които имат реален характер, защото изискват предаването на
ЦК
3) Поименни ЦК - прехвърлят се с цесия.
Поименните ЦК имат още една особеност - върху самата ЦК е записано името или фирмата на първия титуляр. Но този критерии е спомагателен, защото има ЦК, които се наричат поименни, но не са поименни - поименните акции са ЦК на заповед.
Какво е съотношението между различните ЦК се определя по исторически, икономически и т.н. начин. Коносамент и чек могат да бъдат и Зте вида ЦК, акции и облигации могат да са на приносител и поименни, които са ЦК на заповед.
Особеност на нашето право, че основния прехвърлителен способ, които е установен от издателя не може да се променя в последствие ЦК на заповед не може да стане ЦК на приносител - от този принцип има изключение при дружествата
2.3. Според това с какво са свързани ЦК:
1) Инвестиционни ЦК. Инвестирането не е легално уредено, но може да се приеме, че е влагане на средства в активи за създаване на доход. Влагането на средства изисква наличието на най-малко 2 лица между които да има имуществено преливане - инвеститор и лице, което управлява инвестициите. Средствата, които се алагат са парични най-често. Влагане не означава договор за влог. Участието на инвеститора е само капиталово цялата дейност, от която се получава доход се извършва от лицето, което управлява инвестициите. Доходът е твърд (фиксиран) или променлив. Твърдият доход е някаква лихва - типичен пример са сплитащите. Променливият доход е обвързан със стопанската дейност - акции. Обикновено инвестирането е с траен характер. Особеност при инвестирането и инвестиционните ЦК е, че рискът е висок (изключение са ДЦК). Този повишен риск налага разпределяне между широк кръг лица и за това инвестиционните ЦК се издават не поединично, а в големи еднородни групи, които формират еднакви права (емисии и класове). Това че инвестиционните ЦК се издават на големи групи облекчава търговията на специализирани пазари - фондови борси. Инвестиционни ЦК са акциите и облигациите.
2) Търговски ЦК - всички ЦК, които не са инвеспщионни. Търговските ЦК са свързани с търговски сделки извън инвестиционните. Те имат краткосрочен характер. Рискът по тях е по-малък и се издават по единично. Типични търговски ЦК - запис на заповед и менителница
2.4. От гледна точка на това какви права материализират:
1) Членствени - акции, които материализират членството в ТД.
2) Парични - менителници или облигации, които материализират парични вземания.
3) Стокови - коносамент и стоков запис, които материализират правото да се получи
определена вещ.
3. Безналични ЦК.
3.1. Предимства
1) Те са по-евтини, а от друга страна чрез тях се намалява документооброта
2) Безналичният характер на ЦК улеснява доказването на нейното съществуване. Документите, които се издават за безналичните ЦК са удостоверителни, а не материализират права т.е. изгубването на документа не означава изгубване на правото, тъй като може да се издаде нов документ.
3.2. Безналичните ЦК са уредени с общ режим през 1995 г. ТЗ познава безналичните акции -
чл. 1876 (в старата му редакция) и споменава безналични облигации в чл. 204. ал. 5. Законодателят познава
и безнатични ДЦК - уредени в подзаконови нормативни актове. Общите правила днес са в ЗППЦК и
съдържат следните особености:
1) Терминът безналични ЦК е условен. Безналичната ЦК не е документ. Възможно е да се издадат документи, които да доказват съществуването на ЦК, но те са удостоверителни, а не диспозитивни и не са ЦК. Безналичните ЦК не са документи, а права (според Ан. Антонова безналичните ЦК са право, съвкупност от права или съвкупност от права и задължения). Какви права могат да са безналичните ЦК. каквито се материализират от ишестиционните ЦК, тъй като само те могат да са безналични (членствени и парични вземания). Това е следствие от няколко фактора - инвестиционните ЦК се издават на емисии и класове и се търгуват на регулирани пазари, което облекчава тяхното регулиране.
2) Разпоредителните сделки с безналични ЦК (издаване, прехвърляне, залагане) се отбелязват в специален регистър - по ЗППЦК е предвиден Централен депозитар, а сделките с безналичните ДЦК се отразяват в друг регистър към централната банка Вписването в този регистър има конститутивно значение за сделка - ако няма вписване на сделката няма сделка, ако няма вписване на издаването няма издаване на ЦК.
3) Безналичните ЦК са numerus clausus.
Като извод може да се каже, че безналичните ЦК са инвестиционни права, които не са материализирани в документ, разпоредителните сделки, с които се вписват в специален регистър и чиито безналичен характер е предвиден в закона
Не са известни безнатични търговски ЦК и основната причина за това е, че не се издават единично и в момента е твърде скъпо да се прави регистър за тях.
3.3. Прилики и разлики между налични и безналични ЦК:
1) Има и налични и безналични ЦК с инвестиционен характер. И наличните и
безналичните са numerus clausus.
2) Особеното при безналичните ЦК е, че те не са материализирани на материален
носител и не могат да се придобиват по чл. 78 ЗС. Но ЗППЦК в чл. 138, ал. 1 урежда фактически състав,
които има за последица оригинерно придобиване на безналични ЦК: Придобиването на ценни книжа на
регулиран пазар от добросъвестно лице е действително, независимо дали прехвърлителят е техен
притежател. Елементи на фактическият състав:
а Правилото се прилага само за безналични ПК, уредени в ЗППЦК.
б. Прилагането на нормата изисква извършване на прехвърлителна сделка и тази сделка за разлика
от чл. 78 ЗС може да е както възмездна така и безвъзмездна
в. Сделката трябва да е извършена на регулиран фондов пазар - за сега съществува само фондова
борса Иначе е възможно както на първичен така и на вторичен пазар.
г. Сделката трябва да е действителна и да е вписана в Централния депозитар.
д. Приобретателят трябва да е добросъвестен.
