1.Съществуват 3 теории за същността на сделките по издаване и прехвърляне на менителница:
1.1 .Договорна теория - сделките по издаването и прехвърлянето на менителница са договори. Тази теория не дава възможност за обосноваване на оригинерното придобиване на менителница поради принципа nemo plus iuri transfere potest quam ipse habeo. Има още един проблем - смята се че сделките по менителницата са едностранни, тъй като липсва волеизявление от страна на кредитора.
1.2.Теория за едностранния акт - за да се придобият правата по менителницата е достатъчна едностранна сделка, било издаване на менителницата, било джиро. Тук обаче възниква въпросът какво става ако 3-то лице намери менителницата - то би следвало да я придобие ако е поемателят или менителницата е бланкова, а това застрашава правната сигурност.
1.3.Теория за едностранния акт, съчетан с добросъвестност на държателя - за да се придобият правата по менителницата не е достатъчно само извършването на едностранна сделка (издаване, джиро, авал), а трябва да се предаде и фактическата власт и кредиторът да е добросъвестен. Всички сделки изискват писмена форма, предаване на фактическата власт и добросъвестност.
2. Издаване на менителницата. Сделка, при която менителницата се прехвърля от издателя на поемателя (първият кредитор по менителницата). Тази сделка изисква освен създаване на менителничния документ, предаването му и добросъвестност на поемателя. издаването може да е оригинерен начин за придобиване на права. Една менителница може да бъде издадена в няколко еднакви екземпляра (дубликати). Всички те удостоверяват едно вземане и за това плащането по един от тях освобождава всички задължени лица. Дубликатите трябва да бъдат номерирани, първа, втора и т.н. менителници в противен случай всеки екземпляр се смята за отделна менителница.
3.Менителницата се прехвърля с джиро. Джирото е основният способ за прехвърляне за това менителничните ефекти са ЦК на заповед. Джирото обаче не е единствения прехвърлителен способ, всички способи са възможни - договори, суброгация, наследяване, може да се използва при изпълнително производство, отличителната черта на джирото е, че то е оригинерен прехвърлителен способ -джиратаря придобива правата по менителницата дори джиранта да не ги е имал. Според Кацарски в ЦК са материализирани 2 вида права:
1)правата в егмата ЦК
2)правата срещу длъжника. Джирото -прехвърля самата ЦК, т.е. правата каквито са, а не каквито ги има джиранта, т.е. джиратаря не е правоприемник на джиранта. При цесията цесионера придобива правата каквито ги е имал цесионера.
4.Особености на джирото (разграничение с цесията):
4.1.Джирото се смята за едностранна сделка, която се извършва от джиранта (цесията е дговор).
4.2.3а джирото се изисква писмена форма. То трябва да се запише на гърба на менителницата. Ако гърбът е малък то се записва на лист неподвижно закрепен за менителницата наречен алонж. Другото название на джирото индосамент, указва, че то трябва да е на гърба, но според Калайджиев може да е и на лицевата страна. Според проф. Герджиков бланковото джиро винаги трябва да е на гърба или на алонжа.
4.3.Единственият реквизит на джирото е подписът на джиранта. Не е необходимо то да е датирано и да се посочва името на джиратаря, може обаче да се съдържа името на приобретателя, ако го има джирото е пълно, ако не - бланково. Бланковото джиро поражда всички права на пълното джиро.
4.4 Текстът на джирото може да е свободен, но има задължителни изисквания за съдържанието. Джирото трябва да е безусловно, но ако има условие, то джирото е действително, а условието не поражда действие, джирото трябва да е за цялата сума, частичното джиро е нищожно.
4.5.3а да породи действие джирото ЦК трябва да е придобита с реална сделка и джиратаря да е добросъвестен.
4.6. Джирото е акцесорна сделка на менителницата, за да породи действие джирото трябва да има формално валидна менителница. При продължително прехвърляне на менителницата се образува верига от джира, за да може поредното джиро да породи действие грябва веригата на джирата да е непрекъсната, - т.е. всеки следващ джирант трябва да е джиратар по предходното джиро. Ако веригата на джирата е -прекъсната джирото не е оригинерно придобивно основание, но менителницата може да се придобие на деривативно основание.
4.7.На последния джиратар могат да се противопоставят само възражения по менителницата (а на цесионера освен възражения по цесията могат да му се правят и лични възражения).
5.Действие на джирото:
5.1. Гаранционно действие - всеки джирант е солидарен длъжник за заплащане на сумата по менителницата. Колкото повече е джиросвана кенителницата толкова повече длъжници има. Тази последица обаче може да се ограничи по няколко начина:
1)Джирото включва израза "не на заповед", -нар. ректаджиро. Това означава, че джирото няма гаранционно действие, а е по-скоро цесия. Гаранционното действие отпада само по отношение на конкретното джиро. Ако самата менителница е издадена с клауза "не на заповед" то имаме ректаменителница. Това означава, че тя не е ЦК на заповед, а поименна ЦК. Условието "не на заповед" въведено от издателя се отнася до всички приобретатели.
2)Джирото включва израза "без отговорност' -това означава, че джиранта не отговаря по менителницата. Джирото има всички други действия по отношение на джиратаря. За разлика от ректаменителницата, менителницата не може да бъде издадена, като менителница без отговорност, защото до поемането и издателят е единствения длъжник. Джирото няма гаранционно действие при джиросване на поименни акции. Бланковото джиро също няма гаранционно действие, както и джирото за събиране.
5.2.Легитимационно действие - ако има валидна менителница и непрекъсната верига от джира, последният джиратар се смята за собственик на менителницата и за титуляр на правата по нея. Това има значение в две насоки;
1)Ако такъв джиратар джироса менителницата на 3-то лице то става собственик.
2)Има значение и за плащането, защото ако при платеца се яви лице, което е кредитор въз основа на веригата от джира, той е легитимиран да получи плащането и платецът не може да проверява действителността на менителницата;
6.Специални видове джира:
6.1 Следпротестно джиро - джиро след протест поради неплащане или след изтичане на срока за такъв протест. Това джиро ииа действието на цесия - извършва се като джиро, но не е оригинарен придобивен способ След протеста джиратаря придобива правата, които след протеста е имал джиранта. Това правило е въведено, защото не е обичайно менителницата да се джиросва след протест.
6.2.3а обезпечение или друг равнозначен израз. Последиците, които заложното джиро поражда е, че с него се осъществява правото на залог върху вземането, което менителницата материализира. Заложното джиро няма гаранционно действие. Заложният джиратар е заложен кредитор и в случай на неизпълнение на обезпеченото задължение той може да насочи изпълнение към правото по менителницата. Заложният кредитор обаче не е титуляр на правото по менителницата. Заложният кредитор може да упражни заложното си право, освен това може да упълномощи 3-ти лица да упражнят заложното му право с джиро за събиране (упълномощително джиро). Независимо от това заложното джиро също е оригинерен способ за възникване на заложно право. Заложният джиратар става кредитор дори заложният джирант да е имал проблеми с правата си по менителницата. Чл. 473, ал 2 казва: Длъжниците не могат да противопоставят на приносителя възражения, основани на личните им отношения с джиранта, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при получаването на менителницата. Менителничните сделки са абстракти във връзка с това, че по тях не могат да се черпят възражения от други правоотношения освен от менителницата. Това обаче не е така ако заложният джиратар не е добросъвестен.
6 3 Джиро за събиране (пълномощно джиро) -то съдържа уговорка "за събиране", за инкасо", "по пълномощие" или друг израз, който означава упълномощаване. Това джиро всъщност е упълномощителна сделка, която поражда само представителна власт и нищо друго. Пълномощният джиратар е пълномощник на джиранта. менителничните длъжници могат да правят на пълномощния джиратар всички възражения, които могат да правят на пълномощния джирант. Понеже все пак това е джиро, законът е предвидил още едно отклонение от общия режим на упълномощаването - чл. 472, ал. 2: Упълномощаването, което се съдържа в джиро по пълномощие, не се прекратява със смъртта или с поставянето под запрещщение на упълномощителя. Това правило важи и за аналогични хипотези например при прекратяване на юридическо лице.
Менителница със заложно джиро или с джиро за събиране може да се прехвърли само с друго джиро за събиране.
Особена е хипотезата, като заложният джиратар има по малко права от правата по менителницата - тогава възниква скрито джиро за събиране на остатъка. Когато се стигне до упражняване на правата се действа като заложен джиратар.
