1. Неоснователно обогатяване - чл. 534, ал 1: Когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек ,изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. Това е специален случай на менителнично -неоснователно обогатяване, а не става дума за субсидиарно приложение като при чл. 59 ЗЗД. Чл. 534 урежда едно вземане за определен менителничен длъжник при настъпване на определен фактически състав. Това обаче не е менителнично вземане (за него не може да се вади изпълнителен лист). Фактическият състав се определя от следните елементи:
1.1.Трябва да има изгубване на правата по менителницата поради давност или преклудиране възможно е само по отношение на регресните длъжници при непротестиране или предявяване, т.е. когато няма задължени лица -в менителницата;
1.2.Да има обогатяване.
1.3. Да има обедняване.
1.4.Да има причинна връзка между обогатяването и обедняването и изгубването на правата по менителницата.
В тази хипотеза е силно стеснен кръга на кредиторите - само последният джиратар (законния приносител). Това правило не се отнася до регресният длъжник, който е платил, той може да си търси правата по 59 ЗЗД. Пасивно легитимирани по иска са само издателят и приелият платец (не и регресния длъжник). Вземането по чл. 534 се погасява с 3 годишна давност.
2.Погасителна давност. Тя е по-кратка за менителничните вземания.
2.1 .За прекият длъжник (приелият платец) давността е 3 години, като тече от падежа на менителницата.
2.2. За регресния длъжник -1 година, като тече от протеста или от падежа, ако менителницата е с клауза "без разноски".
2.3.3а регресните искове на платилия регресен длъжник давността е 6 месеца от плащането.
Срокът е по-кратък от обикновените 5 години, защото отговорността на менителничния длъжник е по-тежка от тази на обикновения длъжник.