I.Изпълнение на търговски сделки:
1. Чл. 302 урежда правилото за дължимата грижа на добрия търговец. Грижата на добър търговец се дължи от търговеца, ако сделката е търговска и за длъжника /абсолютна или относителна ТС/. Грижата на добър търговец е паралел на грижата на добрия стопанин, те са огледални защото задълженията по една ТС са по-сложни по съдържание /изпълнението точно по количество, качество, асортимент/, те са комплексни и разнородни.
Грижата на добрия търговец е абстрактно понятие - каква грижа би положил търговеца от съответния бранш - и тук опираме до обичая.
2.Срока - чл. 303 урежда диспозитиано правила: Когато договорът не определя срока за изпълнение на задължението, ако естеството на сделката или търговският обичай не изискват друго, изпълнението може да се иска и да се извърши по всяко време през работните часове в местоизпълнението.
Това е съществен елемент от договора за сключване на ТС. Чл 303 въвежда правилото, че ако не е уговорен срок,, то изпълнението се дължи веднага Тук с пълна сила важи и правилото на чл. 84 (2) ЗЗД. че след отправена покана от Кредитора, Длъжника изпада е забава с всичките произтичащи от това правни последици /неустойки, лихви и др./. Това правило важи само за сделките за които няма уговорен срок за изпълнение.
При ТС с продължително действие /договор за банков кредит, за поръчка -инвеститорски договор/ се предвиждат погасителни планове.
Когато срока е уговорен важи правилото "Срока кани". Длъжника изпада в забава след изтичане на уговорения срок и не е нужно отправяне на покана от Кредитора.
3.Солидарност - по общите правила на ЗЗД задълженията са разделни, солидарни са само ако е предвидено в НА или е уговорено. В ТП е точно обратното. Презумпцията е оборима и солидарността възниква ако не следва друго от сделката - чл. 304 ТЗ.
Това е особена привилегия на Кредитора по ТС, която го обезпечава допълнително. За да се приложи това правило е нужно да са налице кумулативно следните 3 условия: -задължението да възниква от ТС: -да е поето от различни правни субекти; -сделката да има търговски характер за задължените лица.
Солидарността може да бъде изключена. С изричното съгласие на страните или да следва от клаузите на договора.
4.Лихви. Чл. 294 съдържа правилото за лихви - между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. Става дума за възнаградителна лихва. Винаги когато се уговаря парично задължение, се дължи възнаградителна законна лихва, дори и да не е уговорена.
Между търговци могат да се уговарят лихви върху лихви, т.е. анатоцизмът в отношенията между търговци е допустим, но трябва да се уговори, на практика според Наредба № 9 единствено банките могат да уговарят капитализация на лихвите -изтеклата лихва се включва в главницата и върху нея се начислява лихва, но това не съответства напълно на понятието анатоцизъм според Калайджиев.
Паричните задължения са носими, а останалите търсими.
За неуредените въпроси се прилагат правилата на ЗЗД.
II.Злоупотреба с право- Чл. 289 ТЗ. Упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако сеизвършва само с намерение да се увреди другата страна". Трябва да има намерение за увреждане. Това е немската доктрина за злоупотребата с право, която е различна от тази по гражданското право - чл. 8 ЗЗД (той урежда обективната система за злоупотребата с право). Чл. 289 застъпва субективното начало и това стеснява силно възможността му за прилагане, защото намерението "само" за увреждане не се предполага, а трябва да се докаже. Това доказване е доста трудно.
