Лекции по Икономика

40. Запис на заповед.

Общи бележки. Записът на заповед е по-широко приложим от менителницата. Той -исторически произлиза от менителницата, по която издателят и платецът съвпадат. Правната уредба е в чл. 535 - 538. разликата с менителницата е, че записът на заповед е обещание за плащане, а не нареждане за плащане.
Характеристика - едностранна, формална сделка, с която издателят обещава да заплати на поемателя на падежа определена сума пари. Това означава, че по записа на заповед има само две лица - издател и поемател (без платец). Прекият длъжник е издател, той отговаря като приелия платец. Реквизитите на записа на заповед са посочени в чл. 535: Записът на заповед съдържа:
1.наименованието "запис на заповед в текста на документа на езика, на които е написан;
2. безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3.падеж;
4.място на плащането;
5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати;
6. дата и място на издаването; 7.подпис на издателя.
За разлика от менителницата липсва платец, но такъв не участва в правоотношението. По необорима презумпция на закона (чл. 536) липсата на реквизит се замества: (2) Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване. (З)Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя. 4)3апис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.
4.3а записът на заповед субсидиарно се прилага режимът на менителницата - чл. 537.
Записът на заповед не се приема, тъй като няма -платец. Издателят е пряк длъжник, а регресни длъжници са джирантите, които отговарят ако издателят не плати.
5.Различия между запис на заповед и менителница (Камелия Касабова):
5.1 .При менителницата има мандат, нареждане за плащане, а при записът на заповед обещание за плащане.
5.2.При записът на заповед няма платец. Това налага да се направи разлика между него и менителницата, издадена срещу издателя -разликата е в броя на страните по правоотношението иначе положението е същото. На практика обаче такива менителници не се издават а се предпочита запис на заповед.
5.3.Няма предявяване за приемане, тъй като - издателят е приел записът на заповед като го е здал. Нужно е предявяване за плащане, защото издателят не може да знае, в кой е ЦК.
5.4. Издателят е пряк длъжник и ако плати няма регрес.