Лекции по Икономика

41. Чек.

1.0бщи бележки. Правната уредба е в чл. 539- 562 ТЗ. .Чекът е произлязъл от менителницата, а и законът предвижда субсидиарно приложение на правилата за менителницата - чл. 562. г.
2 Характеристика;
2.1.Чекъте ЦК.
1)Той може да бъде на заповед, поименен или на приносител, а.Ако чекът е издаден в полза на определено лице - значи е на заповед. б.Ако е издаден в полза на определено лице и включва клауза "не на заповед" значи е поименен.
в.Ако в чекът липсва името на поемателя, значи е на приносител.
Видът на чека като ЦК се определя от издателя и не може да се променя. В зависимост от уговорките съществуват още 2 вида чек:
1)Пресечен чек - съдържа 2 успоредни линии върху лицевата на ЦК (пресичането може да бъде , по вертикал, диагонал или хоризонтал).Пресичането може да бъде:
а Общо - плаща се само по банка;
б.Специално - ако между линиите е посочено име на банка, плаща се само на тази банка
Може да се премине от общо към специално пресичане, но не и обратно. Ако се плати в нарушение на изискванията, плащането е валидно, но се отговаря за вреди в рамките на сумата.
3)Чек с уговорка "за минаване по сметка". Тази уговорка трябва да е на лицевата страна на ЦК и означава, че по чека може да се плати само безкасово. В тази хипотеза може да е посочена и сметка. Ако е тази хипотеза се плати е брой плащането е действително, но платецът отговаря за вреди.
4)Според проф. Герджиков Наредба № 3 урежда още 7 вида чек:
а.Обикновен - издава се срещу банкова сметка (най-често разплащателна), от която могат да се правят и други плащания.
б. Лимитиран - издава се срещу банкова сметка (по правило акредитивна), по която се извършват само плащания по чекове.
2.2.Чекът като сделка (разлика от менителницата). Чекът е едностранна, формална сделка, с която издателят нарежда на платеца да се плати определена сума. В тази насока се очертават следните разлики от менителницата (особености на чека):
1) Чекът е платежно с много кратки срокове от издаването му. За чекът е неприсъща кредитната функция на менителнични ефекти.
2)По чекът не се уговаря лихва, тъй като се плаща веднага.
3)Чекът не се приема (акцентирането е забранено).
4)Платец по чека е само банка, тъй като той е платежно средство.
3. Страни по чека - издателят да е платец, освен ако един клон на банка не издаде чек срещу друг клон. Може поемателят да е издател в случай, че се "тегли" чек в собствена полза.
4.Реквизити на чека.
4.1.Съдържат се в чл. 539: Чекът съдържа:
1 .Наименованието "чек" в текста на документа на езика на който е написан. 2.Безусловно нареждане да се плати определена парична сума; 3.Името на лицето, което трябва да плати (платеца); 4.Дата и място на издаването; 5.Място на плащането; 6.Подпис на издателя.
Реквизитите са 6 на брой с 2 по-малко от тези на менителницата и с 1 по-малко от записа на заповед.
Реквизитите които отсъстват са:
1)падеж - тъй като чекът е на предявяване винаги;
2)поемател, който предяви той е поемател.
4.2.При чекът трябва да има уговорка за домицилиране, като домицилиатът също трябва да е банка.
4.3.Законът в чл. 540 съдържа правила за попълване на лисващите реквизити: (2) Чек, в който не е посочено мястото на плащане, се смята платим в мястото, посочено до името на платеца. Ако посочените места са повече, чекът е платим в първото посочено място; (З)Ако не е посочено друго място, чекът е платим в мястото, където е главното седалище на платеца. (4)Чек, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, което е посочено до името на издателя.
5. Чекът е нареждане на плащане (както менителницата). За разлика от
менителницата, той обаче може да бъде оттеглен (само след срока на предявяване).
Оттеглянето е едностранна сделка с която издателят нарежда платецът да не заплати
действителен чек. Банка платец няма задължение да плати чека. За това между издателят
и банката платец се сключва чеков договор - чл. 541, ал. 3: Платецът е длъжен да плати
чека до размера на покритието, ако има изрично или мълчаливо споразумение с издателя.
С чековия договор банката се задължава да заплаща, издадените срещу нея чекове, а
издателят да осигури парични средства, достатъчни за плащане по чековете.
5.1.Задължения на банката по чековия договор: 1)да предаде на издателя бланки за чекове;
2)да плаща издадените срещу нея чекове, ако издателят е осигурил покритие;
3)да отказва плащане ако чекът е оттеглен.
5.2.Задължения на издателя по чековия договор:
1)да поддържа покритието;
2)вземе мерки срещу изгубване, открадване, подправяне на чекове; 3)да уведоми банката за събития по т.2.
5.3. Договорът е консенсуален, неформален, дзуетранен. с продължително изпълнение, с оглед на двете страни, разновидност на договора за поръчка. Чековият договор може да се съчетае с договор за овърдрафт. Чекът е действителен дори да няма чеков договор, или той да е недействителен, като целта е сигурността в оборота (все пак чекът е ЦК). Чековият договор урежда отношението на покритие - издателят трябва да осигури покритие (пари) към момента на плащане. Дори обаче да няма покритие чекът е действителен, защото издателят поема задължението да плати, ако банката не плати, т.е. винаги има поне 1 длъжник - издателя.
6. Издаване, прехвърляне и авалиране на чек.
6.1 .Ако чекът е на заповед важат правилата за менителницата. Съществуват обаче и определени особености, тъй като чекът е платежно средство:
1)Ако чекът е джиросан на банка, джирото има действие на разписка за плащане. 2)Ако банката на свой ред джироса чека това джиро е недействително.

3)Банката платец не може да е авалист по чека.
6.2.Ако чекът е на приносител се прехвърля с предаване - транеплативна сделка с реален елемент. Чекът на приносител може да се джиросва като джирантът отговаря за задълженията (в тази хипотеза джирото не е оригинерен прехвърлителен способ).
б.З.Ако чекът е поименен се прехвърля с цесия.
7.Предявяване. Чекът се предявява в кратки срокове - чл. 552: Чекът трябва да бъде предявен за плащане в срок от осем дни от датата на издаването му. От предявяването за плащане тече законна лихва за забава. Предявяването за плащане е предпоставка за регресна отговорност, ако има регресни длъжници. За приносителят обаче може да е неудобно да ходи при банката платец. За това е възприето чекът да се предявява пред банката на приносителя. Системата е приносителят представя чека на собствената си банка, тя прави платежно искане до банката платец, която плаща ако има покритие. Банката не може да плати частично по чека. Тя обаче може да плати и след срока за предявяване ако чекът не е оттеглен. Ако банката платец откаже да плати (най-често поради липса на покритие) отказът не може да се атакува от приносителя. Ако отказът е неоснователен той може да се атакува от издателя по чековия договор, но не и от приносителя, защото той няма пряк менителничен иск. Отказът на банката трябва да се удостовери чрез протест. Понеже това е бавна и сравнително скъпа процедура има още 2 —3 начина са констатиране на отказа:
1)декларация на банката платец върху чека с посочване на датата на предявяване;
2)датирана декларация на Уравнителната камара (такава няма в България). Чрез протеста приносителят може да ангажира регресната отговорност на издателя. Ако не се констатира протест, приносителят се лишава от регресните си права.
8.Давност - уредена е в чл. 561(1).Обратните искове на приносителя срещу джирантите, издателя и поръчителите по чека, се погасяват с шестмесечна давност от деня на предявяването или от деня на изтичане на срока за предявяване. (2) Обратните искове на джиранта срещу всички отговорни към него лица се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който е платил чека, или от деня, когато срещу него е предявен иск.