I.Същност и определение. В момента уредбата на несъстоятелността е уредена в чл.607 - 760 ТЗ. Правната уредба е в Гл. 4 на ТЗ. Има различни наименования а различните страни и правни системи: Фалит - Франция; Банкрут - Англо-саксонската правна система; Конкурс - Германия. Предхождащ факт е неплатежоспособността. Това е един способ за универсално принудително изпълнение върху имуществото /с изкл. на несеквестируемото/ на неплатежоспособен търговец.
Определение: Универсален способ за принудително изпълнение върху цялото имущество на неплатежоспособен длъжник търговец с цел съразмерно и справедливо удовлетворяване на неговите Кредитори. Фази на несъстоятелността:
1.Сезиране на съда по несъстоятелността - ОС по седалище на длъжника-търговец. Сезира се от търговеца - длъжник или неговите Кредитори. Завършва с обявително решение за откриване на производството по несъстоятелност на търговеца длъжник.
2.От обявителното решение - дейността на търговеца продължава, но под надзора на назначения с обявителното решение временен синдик и завършва до предявяване на вземанията на Кредитора пред съда по несъстоятелността.
Производство по "Предявяване на вземанията".
3.Уточняване масата на несъстоятелността.
4 Осребряване на имуществото, обявяване на предприятието в несъстоятелност и заличаването му от регистъра.
II. Социално - икономическо значение на несъстоятелността.
1.По отношение на кредитора - по голяма сигурност, справедливост и съразмерното им удовлетворяване.
2.Спрямо длъжника - предпазва го от многобройни индивидуални принудителни изпълнения. Също така дава възможност за провеждане на оздравителни мероприятия по отношение на предприятието на търговеца -длъжник;
3.Обслужва и обществения интерес - от фалита на едно предприятие страдат много
хора.
