1. Обявяване в несъстоятелност; законът урежда хипотезите в които длъжникът да се обяви в несъстоятелност - чл. 710.
1)ако в предвидения от закона срок не е бил предложен оздравителен план;
2)ако предложеният план не е бил приет или утвърден;
3)когато е очевидно, че продължаването на дейността уврежда масата;
4)когато имуществото не е достатъчно за покриване на разноските;
5)когато длъжникът не изпълни оздравителния план.
2.Съдът обявява несъстоятелността с решение по чл. 711:
1)обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието;
2)постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника всякакви разпоредителни действия с имуществото са относително недействителни;
3)прекратява правомощията на органите на длъжника - юридическо лице - до този момент органите са действали под надзора на синдика.
4)лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
5)постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.
3. Решението за обявяване на несъстоятелността подлежи на незабавно изпълнение, вписва се в Търговския регистър и съобщение за приемането му се обнародва в ДВ. Общата забрана и запор също се вписват. Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението, тъй като ако задължението е неизискуемо кредиторът по него няма да може да участва а изпълнението.