Лекции по Икономика

6. Обективна невъзможност за изпълнение на ТС. Задължение за информация на изправната страна.

I.Непреодолима сила. Непреодолимата сила е регламентирана в чл. 306 (1) ТЗ. Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила". - без вина няма отговорност е основното правило и тук както е и е ГрП. При невиновна отговорност длъжника не може да носи отговорност. Непреодолимата сила като понятие е изяснена в теорията и практиката. За да се позове на непреодолимата сила длъжника трябва да е а изправност.
Чл. 306 (2) ТЗ "Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора". - прави несполучлив опита да даде дефиниция за непреодолима сила.
Обстоятелствата, на които се позовава изправния длъжник за непреодолима сила трябва да са настъпили след сключването на ТС.
II. Видове непреодолима сила;
Непреодолимата сила се дели на фактическа и юридическа.
Фактически фарс мажор - това са непредвидени и непредвидими фактори и обстоятелства /природни бедствия/;
Ю форс мажор - това пак са непредвидени и непредвидими, но не факти и обстоятелства а възникнали правоотношения или .... /Пример: ТС (предварителен договор за продажба на недвижим имот), но междувременно имота обект на ТС се отчуждава за обществени мероприятия (строителство на път или др).- ЕТ е осъден на лишаване от свобода и др./
Фактическия форс мажор трябва да се различава от случайното събитие.
Господстващото виждане приема, че НС е квалифициран случаи на СС, защото е непреодолима поради нивото на техниката и стопанския живот в определен момент. СС е непреодолимо, защото не е предвидено, ако би било предвидено чрез наличното състояние на техниката би могло да се преодолее (НС дори и предвидена не може да се преодолее). Приложеното поле на НС е по отношение на безвиновната отговорност, защото случайното събитие е достатъчно длъжникът да се освободи от отговорност за вреди. Има случаи в които длъжникът отговаря при СС, но не и при НС - превозно право. Изключение от тава правило има при договора за банкова касета, при които банката отговаря и при НС.
III.Последици от НС:
1 .Отпадане отговорността на Длъжника търговец поради липса на вина.
2.По общите правила на ГрП, длъжника не само се освобождава от отговорност, но и нищо не дължи, т.е. освобождава се и от задължението. ТЗ обаче видоизменя това правило в чл. 4 - НС сама по себе си не води до освобождаване от задължението и прекратяване на договора ако е с траен характер. Ако НС е с временен характер то изпълнението на договора спира до края на НС. НС трябва да има траен характер, за да освободи длъжника от договора.
З.Ал. 5: "Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът". Правилото важи само за търговци. В закона е казано прекратяване, а не разваляне, защото

прекратяването има действие за в бъдеще /няма ретроефекта на развалянето на ТС/
4.Изречение 2 на ал. 1 до голяма степен е повторение на чл. 85 ЗЗД, но има и разлика - ако длъжникът е в забава, той не може да се позовава на НС, отговаря за забава дори в случаи на НС. Това правило е по-тежко от чл. 85 ЗЗД. И тук като и е Гр.П важи правилото, че този който има парични задължения не може да се позове на НС.
IV.Задължение за известяване. ТЗ въвежда задължение за Длъжника да уведоми писмено Кредитора в подходящ срок чл. 305(3) ТЗ. Уведомлението трябва да се отнася за характера на непреодолимата сила и последиците от нея за договора. Неизпълнението на това задължение води до отговорност за вреди.