Лекции по Икономика

8. Усложнения в развитието на финансовите правоотношения. Промени във фактическите състави и страните на правоотношенията.

ФПО възниква въз основа на правна норма, ЮФ и принципно между два субекта. Разграничаваме две групи усложнения: свързани със субектите и свързани с ФС.
При усложненията във връзка със субектите разглеждаме следните институти:
1. Отговорност за чужд финансов дълг.
При този институт съществува едно ФПО, при което държавата е носител на субективно право, а другата страна – ФЛ или ЮЛ – има финансов дълг. Едно трето лице въз основа на правната норма се привлича да отговаря за чуждия финансов дълг. Подмяната се извършва по силата на закона, а не по волята на субектите. Т.напр. съгласно чл. 6 от Закона за държавните такси длъжностно лице, което не събере дължимата такса, отговаря за този дълг и отделно му се налага глоба в троен размер. Теоретичното обяснение е следното: несъбраната такса е вреда, налице е противоправно поведение на лицето и причинна връзка помежду им. Това е съставът на непозволеното увреждане. Вместо отговорността да се реализира по общия ред, се урежда една обективна отговорност ex lege като гаранция за събиране на вземанията.
2. Също така е предвиден институтът на солидарната отговорност.
Във ФП солидарната отговорност е само законова, а не и договорна. Става дума само за пасивна солидарност, тъй като от другата страна на правоотношението е държавата. И при солидарната отговорност институтът пак се свързва с правонарушение – например лице, което по закон е длъжно да удържи и внесе данък, отговаря солидарно с вносителя на задължението (чл. 18 ДОПК). Друг пример: трето лице, което изплати вземания на длъжника, върху които е наложен запор, отговаря солидарно (чл. 211 ДОПК). От друга гледна точка обаче е невъзможно или поне теорията приема, че не би могло да се установи солидарност за един и същ данъчен обект. Съсобствениците на недвижим имот и сънаследниците не отговарят солидарно за дължимите данъци (респективно данък недвижим имот, данък върху наследствата), защото това би противоречало на чл. 60 КРБ. И двата института се свързват с правонарушение.
3. Другият институт е правоприемство.
При него правоотношението е възникнало между два субекта и преди да е приключило пасивният субект се заменя с друг. Тази замяна е въз основа на закона. Институтът е познат и при ФЛ, и при ЮЛ. При ФЛ наследниците (универсални или частни) с оглед на това дали преминават всички права и задължения по ГП са и правоприемници на финансовите права и задължения, защото финансовите задължения са имуществени, парични. При ЮЛ правоприемството се прилага в резултат на преобразуването им (сливане, вливане, разделяне).
Другата група са усложнения, свързани с ФС. При тази хипотеза е възникнало ФПО, но се оказва, че ЮФ не е настъпил или не е годен да породи ФП последици. Оказва се, че има недължимо платено задължение. Необходимо е правните последици да бъдат приведени в съответствие с ЮФ, т.е. платеното да бъде върнато. По принцип чл. 128 ДОПК се отнася за възстановяване и прихващане на недължимо внесени суми за данъци и осигурителни вноски. Особеното е, че преди да се пристъпи към връщане, се извършва проверка за наличие на други подобни задължения, за да може да се извърши преди това прихващане. При връщането финансовият орган също действа в обвързана компетентност и актът му или отказът подлежат на обжалване.
Възможно е да се е променил обемът на ЮФ и да се наложи доплащане. Така се стига до изменение на финансовото задължение (напр. чл. 133 ДОПК), което също е след извършването на проверка с цел установяване на действителната ситуация.
Друг вид усложнения са по повод заобикалянето и симулацията на финансовия закон. За заобикалянето има две определения:
1. когато чрез позволени правни средства се постига забранен от правото резултат;
2. когато страните не използват обичайния вид сделки, а други с цел да се наруши законът.
Именно това второ определение се използва в данъчните закони, като въпросът се поставя от следната гледна точка. От гледна точка на ГП сделките, с които се заобикаля законът, са нищожни. Приема се обаче, че когато се нарушава финансовият закон, сделките пораждат ГП си последици, а подлежи на корекция само финансовият резултат, т.е. плащат се данъци, респективно такси, като се отчита резултатът от обичайния вид сделки. Другото теоретично виждане е, че сделката не поражда никакъв ефект – нито гражданскоправен, нито финансовоправен.
Подобна е хипотезата и при симулативните сделки. Когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, финансовото задължение се определя при условията, които биха възникнали, ако е осъществена прикритата сделка. По принцип разкриването на подобни сделки не е скрепено с давност, а доказването им е въз основа на всички допустими доказателствени средства. При обяснението на двата института се изхожда от чл. 15 и 16 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Друго усложнение е със свързаните лица. Понятието свързани лица произхожда от данъчното право (пар. 1, т. 3 ДР ДОПК) – там са изброени критериите за свързаност: съжителство, работник, участие в капитала и т.н. Поради тази връзка е възможно лицата да уговорят условия, различни от обичайните при сключването на сделки. Финансовият резултат обаче се определя при условията на несвързани лица (принципът на протегнатата ръка) – все едно отношенията са се развили без да е налице свързаност между лицата.