Става дума за надзорна дейност на БНБ по отношение на търговските банки и клоновете на чуждестранните банки в страната. Става дума за външен държавен контрол от страна на Централната банка за разлика от вътрешния контрол, който се организира задължително във всички търговски банки. Целите, които си поставя банковият надзор, са стабилност на банковата система и защита на интересите на вложителите (чл. 2, ал. 6). Като всяка контролна дейност и тази има две страни: установяване на определени факти (установителен етап) и предприемане на мерки за въздействие. Надзорът може да бъде предварителен във връзка с решения, издавани от Централната банка; текущ – върху множеството отчети, които банките представят пред Централната банка; последващ – чрез проверки от страна на Централна банка.
В ЗБНБ основни текстове са чл. 6, ал. 2 и чл. 4, ал. 1. Основната уредба обаче е в чл. 79 и следв. ЗКИ. В тази връзка са и някои наредби на БНБ – Наредба No 7 за големите експозиции, Наредба No 8 за капиталовата адекватност.
Адресати на надзора са не само търговските банки и клонове на чуждестранни банки, а и предприятия, за които се предполага, че осъществяват банкова дейност (чл. 79, ал. 9 ЗКИ).
При упражняването на надзорните правомощия органите на банковия надзор имат правата на всички контролни органи (чл. 80 ЗКИ).
Изключително важна е разпоредбата на чл. 103. В ал. 1 на този член са описани нарушенията, които могат да се установяват по повод на надзора (11 на брой). Не става дума само за нарушения на нормативни актове, а и за действия, с които се засягат финансовата стабилност на банката и интересите на вложителите. В ал. 2 са изброени 21 принудителни административни мерки, които контролните органи могат да наложат. Особеностите са следните: първо, тези мерки могат да имат за адресат не само банката като ЮЛ, а и неини акционери (например т. 15), както и членовете на органите на управление на банката. Най-тежката мярка е отнемането на лиценза. Особено важни са ал. 3 и 4, където са уредени отклонения от общия режим на АПК. Не се прилагат разпоредбите на чл. 26 и чл. 34 АПК относно обясненията и възраженията на лицата и актовете подлежат на незабавно изпълнение.
Важна особеност е уредена в чл. 151 ЗКИ. До приемането на България в ЕС актовете на БНБ не подлежаха на обжалване. Сега в чл. 151 изрично е предвидено, че подлежат на оспорване пред ВАС относно тяхната законосъобразност, като не се спира изпълнението на акта. От ал. 1 на същия текст се установява, че актове издава не само УС, а и подуправителите. Освен принудителни административни мерки (чл. 103 и чл. 191) е установена и административнонаказателна отговорност в чл. 152. Първата норма е бланкетна и санкцията е глоба.
Вторият вид контрол е вътрешният банков контрол. Той се осъществява в рамките на търговската банка от неините органи и не е държавен контрол. Уредбата му е в чл. 9 и чл. 74 ЗКИ. Една от особеностите на уставите на банките е, че съдържат данни за начина, по който се извършва вътрешният банков контрол. Ръководителят на вътрешния контролен орган се избира от общото събрание на банката като АД и има задължение да информира Централната банка за установените от него нарушения, водещи до значителни вреди.
Контрол върху големите и вътрешни експозиции в търговските банки
Понятието експозиция е общо и освен вземанията на банката по кредити обхваща и други вземания на банката. Банковата дейност е рискова. Формирането на големи експозиции или вътрешни експозиции застрашава интересите на вложителите. От юридическа гледна точка рискът в банковата дейност се състои от принципната предсрочна изискуемост на влоговете и принципната предсрочна неизискуемост на кредитите. Ограничения пред големите експозиции са установени в чл. 44 и специалната Наредба No 7 на БНБ за големите експозиции. Критерият е съотношението им към собствения капитал. Особеното е, че решенията за формиране на такива експозиции се взимат от УС, а когато се надхвърлят 15% от собствения капитал, те се взимат с единодушие.
В чл. 45 ЗКИ са уредени ограниченията при вътрешните експозиции (вътрешните експозиции, свързани със свързвано с банката лице). Тук има две принципни решения: решенията се взимат с единодушие; второто важно условие е в чл. 45, ал. 2 – вътрешните експозиции не могат да се формират при по-благоприятни условия от гледна точка на лихви, комисионни и т.н. в сравнение с трети лица.
В чл. 47 ЗКИ са уредени другите ограничения. Ограничено е участието на банките в дружества, които не са банки. То не може да надхвърля 10% от собствения приход. Идеята е, че банките се занимават с банкова дейност. Банката не може да бъде неограничено отговорен съдружник в друго търговско дружество. В чл. 41 се урежда забраната за изплащане на дивиденти преди да са заделени необходимите средства за фонд „резерва“. Всички тези ограничения имат публичноправен характер и са част от ФП режим на банковата дейност.
