Кредитирането е втората основна банкова дейност. Правната форма на кредитирането е договорът за заем. От лихвите по кредитите основно се формира банковата печалба и кредитирането има комплексен характер – частноправен и публичноправен. Публичноправният режим основно се съдържа в чл. 58 ЗКИ. Освен това покрай кредитната дейност се осъществява контрол и банков надзор от страна на Централната банка с оглед рисковия характер на дейността. Чрез банковия кредит банките косвено участват в стопанския живот, като временно свободните парични средства се насочват от един сектор в икономиката към друг. Основните публичноправни принципи на кредитирането са следните:
Плановост на кредитирането. Доколкото кредитирането е рискова дейност, банките изготвят ежегодно и в перспектива кредитни планове, в които се отразяват намеренията на банката за кредитна дейност.
Ограниченост на кредитирането. Този принцип е свързан с предходния. Чл. 44 и 45 ЗКИ въвежда ограничение спрямо големите и вътрешни експозиции на банките, които ограничения са обвързани със собствения капитал. Нарушаването на тези ограничения води до принудителни административни мерки, включително отнемане на лиценза.
Цел на кредитирането. Кредитите се отпускат за конкретна цел, от която зависи срокът на кредита и лихвата по него. Неизползването на кредита за съответната цел, която основно се съдържа в икономическата обосновка на кредита, е условие за неговата предсрочна изискуемост.
Срочност. При банковите кредити задължително има срок (за разлика от влоговете), като сроковете са различни и с това е свързана и лихвата по кредитите. С изтичането на срока задължението става изискуемо. Според чл. 60, ал. 2 ЗКИ банката има право да получи изпълнителен лист само по извлечение от сметките на длъжника.
Възвръщаемост на кредитите. При кредитирането се отпускат парични средства, като кредитополучателят се задължава да ги върне.
Лихвеност при кредитирането. Принципът е, че банките не могат да отпускат безлихвени кредити, защото банката е търговец, който упражнява банкова дейност с цел печалба. На плоскостта на договарянето се урежда размерът на лихвата, като той е свързан с целта на кредита, размера, срока.
Обезпеченост на кредитите. Под обезпеченост се разбира гарантиране на възвръщаемостта на кредита от самия кредитополучател чрез ипотека върху недвижим имот или залог върху движими вещи. В чл. 60, ал. 4 ЗКИ е предвидено, че банката има право на законна ипотека на недвижимите имоти, придобити със средствата от кредита. Принципът е, че обезпечението надвишава отпуснатия кредит. За гарантираност говорим, когато изпълнението на кредита е гарантирано от трето лице – било то също чрез ипотека или залог или чрез поръчител.
От гледна точка на срока на кредитите разграничаваме краткосрочни (до една година), средносрочни (от една до пет години) и дългосрочни (над пет години). Кредитите могат да бъдат в левове или в чуждестранна валута.
