Политическите системи на съвременните демокрации съдържат много разновидности от институции и практики. Има парламентарни монархии, парламентарни републики, президентски републики, полупрезидентски републики – най-новата система.Тези политически режими и системи имат в основата си общи характеристики и принципи, които ги характеризират като демократични:
1. Съвременните демокрации са представителни / непреки /. Те се допълват за по- голяма демократичност с форми на пряката демокрация – референдум, плебисцит, събрание и други. Швейцария от 700г. практикува референдумите в своята конфедерация.
2. Има конституционна организация на мирната конкуренция за упражняване на властта. Упражняването на властта е временно, а не завинаги. “Завземането на властта” е немислимо. Мирното състезание за властта предполага изборите. Те са необходимо условие за развитие на демокрацията, но не са гаранция сами по себе си за демократично упражняване на властта ( Хитлер в Германия). Демокрацията не е само проста аритметика (Хегел, Мил).
3. Истинската демокрация изисква строго разделение на властите, за да се ограничи злоупотребата с властта. Това гарантира политическата свобода – да вършиш всичко според закона. Ако трите власти се контролират от една политическа сила , гаранция за политическа свобода няма (Бентам). Днес, освен за конституционно разделение на властите се обръща внимание и на социологичното разделение на властите, на икономическа, политическа и медийна власт. Това е друго равнище на разделение на властите. В съвременното информационно общество най – важна е икономическата власт, след нея важна е медийната. Когато те се контролират, влиянието върху политическата власт е осигурено. Медиите формират мнение, дават гласност, особено от могъщите информационни централи. Върху тях пък влияе големия капитал.
4. Наличие на плуралистична партийна система. Открито и законно съревнование на различни партии за властта. „Борбата между партиите е по-голямата беда за народа, отколкото войната, гладът и друг божи гняв” – Тит Ливий – римски историк.
Патронажът (даване на добри постове за своите) и партизанщината са отрицателни явления при наличието на партии. Но съвременния опит показва, че парламентарната представителна демокрация е невъзможна без плуралистична партийна система. Ограничаването на партийната власт да става по линия на избор на личности и критика от опозицията. Ако обществото позволява може да се стигне до политически извращения.
5. Опозицията е същността на демокрацията. В противен случай множеството доминира над малцинството. Защита в съвременната демокрация трябва да има по отношение правата на малцинството(опозицията) и защита правата на индивида.
6. Власт на закона и независима съдебна система.
- Монтескьо –Тя въобще не е власт в сравнение с другите две
- Хамилтън – за несменяеми съдии.
Труден въпрос и днес. Произволът й се среща много рядко, но е непоправим. Той обслужва политически и икономически интереси.
7. Свобода на словото, печата, мисълта. Те осигуряват критиката , като ограничават властта и дават гласност. Но трудно има независими информационни агенции за това трябва да има медиен плурализъм. Милтън Фридман - САЩ “Свободата на словото е лукс. Само университетските професори преди пенсия могат да си я позволят”
8. Информационната система не е монополизирана в собствеността и планирането от държавата. Има силно икономическо развитие в съвременните демокрации. “Колкото по-богат е един народ толкова по-големи са шансовете да се развива демократично”- Сеймър Липсет - американски политолог.
Социално-.икономическите фактори са по-важни за съвременните демокрации от религиозно-културните фактори.
Ат.Буров:”Демокрацията не вирее на камъни и пущинак, а на богата почва. В Африка демокрация няма, защото пустинята ражда камъни и пясък, а не хляб”
9. Морис Дьоверже казва, че важен е и консенсуса, както това е станало в Западните демокрации в продължителен период. “Плуралистичната демокрация зависи от твърде строги условия на температура и налягане”Вътрешните различия и критики са важни , но не бива да стигат до крайност , за да елиминират консенсуса и да доведат до парализа в политическите отношения.
Демократичната пирамида
Главни елементи нa работещата демокрация
a) свободни и честни избори
б) открито и подотчетно правителство
в) човешките права и тяхната защита
г) гражданското общество
В нея всеки компонент е необходим за съществуването на цялата конструкция. Тези четири елемента са главните за работещата демокрация.
1. Изборите – гарантират обществен контрол върху управляващите. Осигуряват политическо равенство между гражданите.
2. Достъпно и подотчетно правителство – на съда, на Съществува политическа подотчетност пред парламента и обществото, и правна подотчетност пред съда и Конституцията.
3. Граждански и политически права – на сдружения,на митинги и др.
4. Гражданско общество – държавната власт се ограничава отдолу, чрез общественото мнение и граждански движения и обединения.