Лекции по Икономика

6. Тоталитарни политически системи

1. Същност на тоталитарния феномен:
1.1. Тоталитарния феномен възниква при режим, който дава монопол на политическата дейност на една партия.
1.2. Монополната партия е вдъхновена или въоръжена с идеология, на която тя придава абсолютна сила и която впоследствие става официалната истина в държавата.
1.3. За да разпространява тази истина, държавата на свой ред си запазва един двоен монопол – на силовите средства и на методите за убеждение. Всички средства за комуникация, радио, телевизия, печат, са направлявани, командвани от държавата и от републиката, която я представлява.
1.4. Повечето икономически и професионални дейности са подчинени на държавата. Тъй като държавата е неотделима от своята идеология, икономическите и професионалните дейности са оцветени от официалната истина.
1.5. Всичко вече е държавна дейност и всяка дейност е подчинена на идеологията, грешката допусната в икономическата и професионалната дейност е и идеологическа грешка, от където накрая се получава политизация, идеологическо преобразуване на всички възможни грешки на индивидуалните резултати – един едновременно полицейски и идеологически терор.
Явлението тоталитаризъм е пълно когато трите негови елемента: монопол на партията, одържавяване на икономическия живот, идеологически терор са осъществени изцяло.
Тоталитаризмът е понятие, създадено на Запад след Втората световна война за характеризиране на Съветския съюз и Нацистка Германия, които са с тиранични режими, различаващи се силно от традиционалния авторитаризъм на ХIХ век, който не се стреми да унищожи ГО. Традиционният деспотизъм на Фалангистка Испания или различните военни диктатури в Латинска Америка не се стремят да разрушат „гражданското общество” – т.е. сферата на частните интереси на обществото, а само да го контролират. Фалангистката партия на Франко или Пероинсткото движение в Аржентина не успяват да разработят систематични идеологии и правят само някои опити да променят човешките ценности. Тоталитарната държава, напротив се опира на цялостна идеология, която е всестранен светоглед за човешкия живот. В своя стремеж за „пълен” контрол върху живота на своите граждани, тоталитаризма иска да разруши цялото ГО. Крайна цел на тоталитаризма е не само да лиши човека от свободата, но и да го накара да се страхува от нея за сметка на сигурността на своите вериги.

2. Фашизмът и социализмът се раждат през ХХ век - Фашизмът – в самото начало на века. Той е революционно движение, което отрича либерализма, демокрацията и марксизма. Представлява синтез на органичен национализъм и антимарксистки социализъм. В своята същност фашистката идеология отрича материализма в лицето на либерализма, демокрацията и марксизма. Противопоставянето на материализма, позволява още в началото на века сливане на антилибералния и антибуржоазния нацизъм с един вариант на социализъм, който въпреки, че отрича марксизма си остава революционен. Фашизмът отрича политическата култура, наследена от ХVІІ век и френската буржоазна революция и има за цел да постави основите на нова цивилизация. Тя ще бъде основана на обществения живот и антииндивидуализма. Ще представлява човешки колектив, в който всички слоеве и класи са идеално взаимосвързани на база на морално-единната нация. Това е един органичен, племенен, затворен национализъм, опиращ се на биологичен детерминизъм. Либерализмът и марксизмът предизвикват войни и разделение. Развиват индивидуализма и не могат да осигурят моралното единство. Огромните промени в капиталистическата икономика, в буржоазното общество и работническата класа са в противоречие с очакванията на марксизма. За това привържениците на националсоциализма започват ревизия и критика на Маркс. Ражда се нова философия на действието, опираща се на интуицията и на култа към енергията и героизма. За да се активизират масите не се изисква мислене, а митове, системи от образи, които да поразяват въображението. Когато става ясно че митът за обща стачка и пролетарско насилие е неефективен, те изоставят марксизма и издигат идеята за национална революция, нацията като цяло и социализъм за всички. Новият свят ще се създаде от един елит, който осъзнава своя дълг. Само той може да обедини масите които са едно стадо в битката. Фашистите от началото на века искат да заместят меркантилната цивилизация с цивилизация на духовници и войници, военно подобна, мъжествена и героична, в която чувството за саможертва ще замести буржоазния хедонизъм и егоизъм. Фашизмът е европейски и се появява на 3 нива: идеология, политическо движение, форма на държавно управление. Фашистката държава е тоталитарна в служба на единството на отечеството. Фашизмът е най-чистият пример за тоталитарната идеология. В новото общество всичко трябва да е променено от идеологията и от намесата на държавата. Държавата по необходимост може да преобразява хората, дори и в техния физически аспект. Извън държавата не могат да съществуват човешки или духовни ценности, нито сдружения и съюзи.

3. Социализъм – като идея е по-стар, от края на ХVІІІ век в отговор на индустриализацията. Той също е европейски. През ХХ век е много популярен във всички страни по света. За първи път е формулиран във Франция, Германия и Англия, в първите индустриални райони. Социалистите тръгват от идеята, че производството е резултат от труда на обществото като цяло. Разпределението на продуктите се полага също на обществото като цяло и на неговите членове по равно, а не на отделни индивиди.
Тази идея извървява дълъг път и съдържа много противоречиви елементи и стремежи в социалистическата традиция. Едната посока е развитието на съветския социализъм към комунизъм,след 1917 г.Но съветският комунизъм не обяснява две главни особености на съветския социализъм от които винаги е страдал и които не са предвидени от Маркс и Ленин:
- концентрирането на вземане на решения в самоизбиращо се политическо бюро и господарството на един елит със значителни социални и икономически привилегии. Това предизвиква на дневен ред през 80-те години на ХХ век политически и икономически реформи в страните от социалистическия. лагер.
Решителният провал на тоталитаризма настъпва с краха на Съветската система през 1989г. когато бяха чествани 200год. юбилей на Френската буржоазна революция и приемането на Конституцията на САЩ.