1. СЪЩНОСТ: Екологичната политика, заедно с икономическата и социалната политика, е насочена към постигане целите на устойчивото развитие.
По своята същност тя е система от институционални, законови, икономически и пазарни инструменти, както и доброволни механизми за целенасочено формиране на екологично поведение, съответстващо на изискванията за устойчиво развитие.
Инструменти:
1) Институционалните инструменти включват изградена структура от държавни и местни органи за управление, с добре дефинирани функции;
2) Законовите инструменти обхващат екологично законодателство, съгласуванo с европейското и административни решения на местно равнище.
3) Икономическите инструменти се представят с фискални, финансово-кредитни, застрахователни и пазарни мерки.
4) Доброволните механизми се основават на различни форми на споразумения между бизнеса и правителствените институции;
Екологичната политика се осъществява посредством два подхода :
1) регулаторно-контролен подход- който се основава на нормативно – правни инструменти
2) икономически подход - базиран на фискални, финансови, гаранционно-застрахователни и пазарни инструменти.
2. ЕКОЛОГИЧНА ПОЛИТИКА НА ЕС - насочена към изпълнение на екологичните цели на устойчивото развитие. Тя се основава на две главни рамки - институционална и правна.
1.Институционална рамка на екологичната политика - включва институциите, които определят стратегиите на политиките и програмите за действие в различни области на развитието .
Основни институции в ЕС:
1) Комисията към ЕС е изпълнителен орган. Тя е отговорна за въвеждането, мониторинга, контрола и прилагането на законите и политиката на ЕС.
2) Съветът на министрите е главният законодателен орган на ЕС, включително и в екологичната област, и представя интересите на страните членки.
3) Европейският Парламент представя интересите на гражданите на ЕС, но (все още) няма право на законодателна инициатива. Той има право да одобрява бюджет, да избира или да разпуска Комисията. Парламентът заседава веднъж месечно, като заседанията са открити за обществеността.
4) Европейският съд е гарант на закона в ЕС, като след 1997 г. по предложение на Комисията взема отношение по процедури свързани с нарушаване на екологичното законодателство.
Стратегия на ЕСъд за устойчиво развитие
Устойчивото развитие официално се признава за основна цел на Европейския съюз с включване на концепцията в Договора през 1997 г.
- В Лисабонската стратегия от 2000 г. се приема, че икономиката в света е с възможности да се развие устойчиво, да достигне ик. растеж с повече и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване.
- Третият стълб към Лисабонската стратегия - екологичният се допълва с приемането на Стратегията на ЕС за устойчиво развитие през 2001 г.
- Йоханесбург (2002) - на този световен форум се приемат показателите на уст.развитие
- Стратегията за устойчиво развитие на ЕС е обновена от Съвета на Европа през 2006 г., като включва следните седем ключови предизвикателства:
• борба с промяната на климата и насърчаване производството на чиста енергия
• устойчив транспорт
• устойчиво потребление и производство
• опазване и управление на природните ресурси
• публично здравеопазване
• социално включване, демография и миграция
• глобална бедност
2. Правната рамка или екологичното законодателство на ЕС е област, в която са разделени отделните сектори. Европейското законодателство е задължително и то обвързва както минали, така и бъдещи действия на страните членки. Те имат право да одобряват свое законодателство само в случаите, когато няма прието европейско. ЕС участва активно в изготвянето на международни конвенции в екологичната област и ги прилага в общото законодателство. Всяка страна членка хармонизира националното си законодателство само по отношение на екологичното право на Общността. Европейското екологично законодателство се състои от две части:
1) общо (или хоризонтално) - важи едновременно за всички компоненти на околната среда
2)секторно (или вертикално) - състои се от специфични видове нормативни документи, приложими само за конкретна област.
В екологичното законодателство се използват различни нормативни документи:
Директивата е правна норма, която определя целта без да посочва средствата, с които тя може да се реализира. Това означава, че всяка страна членка не е длъжна да прилага някакви общи правила, а сама може да подбира инструментите на екологичната политика, с които да достигне необходимия резултат.
Регламентът е правна норма, която е задължителна за всяка страна членка и се прилага директно в националната правна система, без да е необходимо приемането на каквито и да е било допълнителни актове.
Решенията са индивидуални законови актове, които в съответствие с чл. 189, ал.4 от Договора на ЕС, могат да се отнасят както за страна членка, така за юр.л. или ф. л.
Препоръките и мненията нямат директен и задължителен характер, но могат да окажат влияние върху националното законодателство и екологичната политика на страните, към които са адресирани.
3. ЕКОЛОГИЧНА ПОЛИТИКА НА Р.БЪЛГАРИЯ – основава се на институционална и правна рамка.
3.1. Институционална рамка на политиката за опазване на околната среда - включва институциите, имащи отношение към националната стратегия за устойчиво развитие. Институциите с изпълняваните от тях функции са следните:
• Министерство на околната среда и водите (МОСВ) - са присъщи следните функции: законодателна инициатива, планиране, управление, изпълнителна, регулаторна и контролна. МОСВ отговаря за: развитието и прилагането на националната политика в екологичния сектор; подготовката на правната и нормативната уредба в следните области: качество на водите и атмосферния въздух, управление на отпадъци, защита на природата; управление на защитените територии и др.
• Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) е специализирана организация на МОСВ. Тя има следните основни функции: изпълнителна, контролна, регулаторна, мониторингова ;
• Регионални органи на МОСВ са:
- Регионалните инспекции по околната среда и водите,
- Басейновите дирекции за управление на водните ресурси,
- Дирекциите на националните паркове, които провеждат държавната политика за съответните райони и територии.
• Други институции, имащи отношение към екологичната политика и устойчивото развитие са: Министерство на здравеопазването, Министерство на земеделието и храните, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на транспорта, Националната агенция по енергийна ефективност и др., както и областните и общински съвети и органите за местно самоуправление, както неправителствените организации и научните институти.
Законодателство по опазване на околната среда в България (правна рамка) - подразделя на общо и хоризонтално и секторно (вертикално).
• Хоризонталното законодателство включва Законът за опазване на околната среда (ЗООС), който с подзаконовите актове (наредби) за прилагане, е основен гарант за постигане на екологичните цели за устойчиво развитие.
• Вертикалното законодателство обхваща следните сектори: качество на въздуха; качество на водата,; управление на отпадъците; управление на опасните химикали и пестицидите; и др
4. ПОДХОДИ НА ЕК.ПОЛИТИКА
Регулаторно-контролен подход -един от главните механизми за планиране и управление в областта на околната среда. Той влияе върху екологичното поведение главно чрез два вида инструменти – регулаторни и информационни.
- Регулаторните инструменти обхващат норми и стандарти, законови забрани и административни предписания и ограничения
- Информационните инструменти включват задължителен одит, програми за задължително етикетиране и сертифициране на продуктите и др.
Основна цел на подхода е да въведе определена отговорност за предотвратяване и отстраняване на екологичните последствия от икономическата дейност чрез прилагане на законови и административни инструменти.
