14. Инвентаризиране, оценяване и калкулиране.

Това са способи на счетоводната методология по изискванията на закона за счетоводството. Инвентаризацията е начин за установяване на фактическото състояние на активите и пасивите на предприятието към определен момент. За активите в натурално веществена форма това става чрез преброяване, претегляне, премерване на активите във обектите където те се намират. За вземанията и за пасивите чрез взаимни писмени повртъждения на сумите съответно с дебиторите и кредиторите на предприятието. Действителното състрояние на активите се установява не само като наличност, а и като потребителска стойност, годност, установените чрез инвентаризацията негопдни за употреба активи се бракуват, а тези които са с понижена годност се преоценяват. Главната цел на инвентаризацията е да се приведе фактическото суъстояние на активите на вземанията и задълженията към отчетна стойност която отговаря на това състояние. Самата инвентаризация трябва да осъществи конкретна проверка на активите и на пасивите, да съпостави установеното със това което е отразено по счетоеводен път и на тази основа да определи резултатите от инвентаризацията. Те могат да са: установени липси и/или излищъци на активи, повредени морално остарели, с изтекъл срок на годност, залежали материоални запаси, факктическа несъбураемост на вземания и фактическа неизискуемост на задължения. За резултатите от инвентаризацията се съставят документи които биха могли да са: инвентаризационен опис, сравнителна ведомост, комбиниран документ, инвентаризационен опис, сравнителна ведомост, протокол за резултатите от ионвентаризация на отчетите, протокол за компенсиране на липси с излишъци, протокол за одобряване на загуби под формата на фири и на липси за сметка на предприятието, решение на ръководителя на предприятието за възстановяване на липси от материално отговорни лица. При необходимост се съставя за бракуване на активи за залежали материални запаси, за изписване на вземания и задължения с изтекъл давностен срок. Всички тези докуентирани резултати от инвентаризацията трябва своевременно да бъдат отразени по счетроводен път. В много случай те са обосновка за последващо оценяване на активи и за източници на активи. Инвентаризацията се извършва по заповед на ръководителя на предприятието в която са опоменати членовете на комисията и нейният председател, обекта който подлежи на инвентазризация, срока за започване и завършване на проверката и срока за отчитане на резултатите. Инвентаризацията се провежда в присъствие на материално отговорното лице или на негов представител а прин отсъствието на такъв - представител на местната власт. При започване на инвентаризация проверяваният обект прекъсва нормалната си работа, всички входове и изходи в него се запечатват, а МОЛ подписва декларация че, извършените стопански операции с поверените му активи към датата на инвентаризация са документирани и са отразени в дадените регистри. Инвентаризацията не е само средство за контрол върху работката на лицата които отоговарят за опазването на ресурсите на предприятието, но оказват влияние и контролитрат и работата на счетоводителите които отразяват стопанските операции с активите от проверяваните обекти. Инвентаризацията като способ на счетоводната методология, се разглежда като продължение на документирането защото чрез нея се установяват и документират факти за състоянието на активите които са резултат на скрити събития, които няма как документално да бъдат отразени. Оценяването също е способ на счетоводния метод който се прилага когато има известна действаща цена за стопанските операции със активите на предприятието. Но когато продуктът е резултат на множество стопански операциии които съставляват стопанския процес се налага използването на способа калкулиране. Калкулирането означава пресмятане на разходи. И така да се определеи цената на продукт активи и т.н. чрез способа калкулиране се определя себестойност на създадени от самото предприятие активи. Чрез калкулиране се калкулитра продажна цена на стоки услуги които са създадени в предприятието. Метода на калкулиране се прилага когато трябва да определим цената на придобиване на актив за предприятието. Счетоводната теория и практика са разрабпотили различни способи за калкулиране на разходите. Между финансовото и управленското счетоводство. Един от най-подходящите от гледна точка на контрола енормативния метод. При него на основанта на предварително определени разходни стандарти се изчислява себестойност и така става възможно да се установяват отклонения, да се търсят причините за тях, да се осъществява контрол.