Организацията с счетоводството е съвкупност от предварително създадени предпоставки като основни изисквания правила технически средства и други подобни за подготвяне и провеждане на процеса на отчитане в съответствие с нуждите на потребителите на счетоводната информация. Организацията на счетоводството създава съвместимост между финансовите очтети на отделните предприятия. Организацията на счетоводството предпопределя методиката въз основа на която се осъществява счетоводното отчитане на стопанските преоцеси и операции. Организацията на счетоводството има функционален и технологичен аспект. Функционалният аспект се отнася до устропйството на счетоводната работа в предприятието. Всяко предприятие има свой подход в това отношение, който зависи от обема на дейността му. От обема на счетоводната работа, от нейната цена т.е. от това какви са разходите за създаването на счетоводната информация. В зависимост от това то може да избере дали да я осъществява в самото предприятие, чрез собствен екип или да я възложи чрез външни услуги на специализирано предприятие за счетоводни услуги. Технологичният аспвект на организацията на счетоводството е органимзацията му акто технологичен аспект. Много аспекти на този технологичен аспект на счетоводната работа са нормативно регламентирани и това им предава задължителен характер. Същевременоо в съвременните условия се даде възможност на ръководствата на предприятията да изграждат своя вътрешна органи.зация съообразена както с конкретните условиа на собствена им дейност такак и с външната среда. Тази възможност се основава на избора от страна на ръководството на предприятието, на варианти от елементи на задължителната реглментация както и конкретни егови решения вън от тази регламентация които отразяват спецификата на предприятието. Именно вътрешната организация на счетоводството на предприятието е израз на неговата счетоводна политика която то трябва да оповестява успоредна с публиуването на финасовия си отчет. Законът за счетопводството и приложимите счетоводни стандарти изискват това оповестяване за да могат външните потребители на счетоводната информация да се ориентират за конкретните подходи на предприятието при създаването на счетоводната информация. Елементите на организацията на счетоводството са много но сред най-важните и най-съществените са принципите на счетоводството, правилата за оценяваня на актиивите и пасивите, методите за оценка и изписване потреблението на краткотрайни материални активи. Методите за оценка употребата на дълготрайни активи. Класификацията на приходите и разходите, сметкоплана на предприятието, образците, редът за съставяне и публикуване на годишния финансов отчети други. Принципите на счетоводството са основни изисквания с които трябва да се съобразява отчетния процес във всяко предприятие. Оттук произтича организиращото им значение за счетоводството. Принципите произтичат от приложимите счетоводни стандарти. Поради това рпинципите имат задължителелн характер при съставянето насчетоводната информация и при изготването на финансовия отчет. Тези принципи са следните: текущо начисляване, действащо предприятие, предпазливост, съпоставимост на приходите и разходите, предимство на съдържанието пред формата, запазване при възможност на счетоводната политика от предходния период, незавимост на отделните очетни периоди и стойностна връзка между начален и краен етап.
Текущо начисляване - от този принцип следва че, приходите и разходите произтичащи от събитието в предприятието трябва да се начисляват към момента на възникването им независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовия отчет за периода за който се отнасят.
Принцип на действащо предприятие - той предполага че, предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще, няма нито намерение, нито необходимост на ликвидира или значително да намали обема на своята дейност. Това му дава възможност да представя активите си по цена на придобиване, по възстановима или справедлива стойност. Ако то не е действащо т.е. в предвидимо бъдеще се очертава да намали или да ликвидира дейнсотта си, ще трябва да представи активите си по цената на възможната им реализация понеже те се оказват излишни за дейността му, а при ликвидация може да се наложи да бъдат продадени на много по-ниска цена и затова при съставянето на финансовия отчет се приалга ликвидационни или друга подобна база.
Принцип на предпазливост - той означава че, трябва да се оценяват и отчитат предполагаемите рискове и очакваните загуби при счетоводното отчитановия е на стопанските операции. Някой го разбират и като по консервативно третиране на приходите от реализация, разбират го и като преоценяване на краткотрайните стоково материални запаси, ако реазлизуемата им цена в края на годината се оказва по ниска от цената на придобиването им и т.н. също израз на този принцип е да не се признават приходи от продажби докато значителна част от собствеността или цялата собственност на обекта на продажбите не се прехвърли върху купувача. Този принцип изисква и да не се компенсират вземания със задължения.
Съпоставимост между приходите и разходите - той гласи че, разходите извършени във връзка с дадена сделка или дейност трябва да се отразят във финансовия резултат в периода през който се получава изгодата от тях. Съответно приходите трябва да се отрзяват въвъ финансовия резултат през периода за който са отчетени разходите за тяхното получаване.
Предимство за съдържанието пред формата - сделките и събитията да се отразяват счетоводно според тяхното икономическо съдържание и същност, а не според правната им форма.
Запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчеетен период - принципът преполага определена
Запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчеетен период - принципът преполага определена консервативност по отношение на счетоводната политика най-вече от гледна точнка на постигането на съпоставимост на отчетните данни за отделните периоди. Това не изключва възможността да се внасят промени, но те се отнасят за предстоящия отчетен период и след като предварително са оповестени промените.
Последният принцип е независимост на отдел ните отчетни периоди и стойнстна връзка между начален и краен баланс. Всеки отчетен период счетоводно се третира сам за себе си, независимо то това че, обективно съществува връака с предходния и със следващия отчетен период. Тази връзка произтича от обстоятелството че, данните по финансовия отчет за началото на новия период трябва да съвпаднат с данните за финансовия отчет за края на миналия период. Това произтича от обстоятелството че началните салда на много от сметките отчитащи активите, собствения капитал и задълженията на предприятието, имат за начално салдо състоянието им в края на предходния период.
