Активите и псивите се оценяват при рпидобиването респективно възникването им по историческа цена. В същността на историческата цена е заложено изискването оценката да става в момента на придобиване на активите съответно възникванеото на пасивите, по действащите вмомента цени и като се отичитат всички разходи направени за актива и за подготовката му за употреба. Цената се нарича иосторическа защото отразява съществуващите условия на пазара в точно определен момент. Историческата цена има няколо разновидности - цена на придобиване, производствена цена, справедлива цена, оценка приета от съда и обменен курс на чуждестранната валута.
Цена на придобиване - по тази цена се зачисляват в имуществото на предприятието активи придобити чрез покупка и съответно пасивите или задълженията възникнали в резултат на покупката. В цената на придобиване се включват разходите по закупуването и по доставката. Разходите по закупуването включват - покупна стойност, мита и митнически такси, акцизи, невъзтановими данъци. Разходите по даставка включват тронспортни разходи, разходи за товарене и азтоварване, за монтаж и демонтаж, за възстановяване на терена както и други разходи. Целата на предварително включване в цената на придобиване на разходите за демонтаж и рекултивиране на терена е те да бъдат включени постепенно, разсрочено в себестойността на продяукцията която ще бъде произведена чрез този актив. Калкулирането в цената на придобиване на всички разходи произтича и от принципа за съпоставимост на принципите и разходите.
Втория вид историческа цена е производствена себестойност. Тя се прилага като отчетна цена за активи създадени в самото предприятие. Напр: за дълготрайни материални активи създадени по стопански начин, за създадени програмни продукти, продукти на развойна дейност, продукция която после ще се използва в самото предприятие. Производствена себестойност включва разхоите за производство и по-точно: за материали, за заплатеи, за осигуровки, за амортизация, за демонтаж и възстановяване на терена. Не се вкл разходите за продажби и административните разходи. Разходите които се калкулират в производствена себестойност могат да се обособят по групи: за материали, за преработка и др. Разходите за преработка включват - преките и трудови разходи, общо-производствените разходи(това са разходи които са общи за изделията, коитяо се създават в П и тук възниква проблемът за тяхното разпределение по изделия - за амортизация, ремонт, поддръжка). Общопроизводствените разходи се разграничават на постоянни и променливи - променливи се влияят от кооличеството произдени материали.
Справедлива цена - това е цената по която се оценяват и съответно за приходяват активи които са получени от предпричтието безвъзмездно - чрез дарение или излишъците при инвентаризация, или пък годни материали получени при демонтаж или бракуване на дълготрайни материални активи. Справедливата цена е цена за която един актив може да бъде заменен или едно задължение пасив, може да бъде погасено при пряка сделка и изразено желание между добре информирани продавач и купувач.
Оценка приета от съда - по тази цена се зачисляват в имуществото на предприятието активи които за псотъпили в предприятието като апортна вноска от съдружници.
Обменен курс на чуждестранна валута - той се прилага в качеството на историческа цена за да могат активите и пасивите които са изразени в чужда валута да бъдат приведени в левова равстойност. Напр: вземания на предприятието към чуждестранни клиенти изразено в съответната чужда валута. Ако предприятието купува валута ролята на ситорическа цена изпълнява съответния валутен курс. Ако получава валута като дарение или заплащане за стоки и услуги превеждането и в лева става по централния курс на БНБ в деня на получаването на валутата в брой или по банлова сметка. Вземанията в чуждестранна валута се превеждат в евове по централен курс на БНБ в дена на сделаката. Той се прилага и при оценка на задължения на предприятието при получаване на чуждестранен заем или при доставки от чужбина изразени в чужда валута.
