Текущите материални активи, са активи под формата на стоки и мателиали придобити от предприятието главно чрез покупка, но също са и продукция създадена от самото предприятие незавършено производство и инвестиции в краткотрайни активи. Динамиката на цените на тези активи на съвременен етап е много голяма. Поради това различните партиди от едни и същи краткотрайни активи, постъоват в предприятието на различни цени. Текущото ппотребление на активите много рядко съвпада технически със доставените партиди. В практиката се прилагат различни методи за оценка на употребата на текущи материални активи. Те се делят на препоръчителни и допустим алтернативен метод. Към препоръчителните се отнасят методите:
1. Конкретно определена цена(себестойност)
2. Mетодът първа входяща първа изходяща - FIFO(first input, first output)
3. Mетодът средно претеглена цена (себстойност)
Допустим алтернативен метод е мотетъд LIFO - last input, first output. Предимство се дава на препоръчителните методи и по-точно на метода конкретно определена цена(себестойност). Методът е обаче, приложим само ако производството може да се организира точно по реда на постъпването на партидите от материали. Т.е. когато материалите и стоките са набавени за точно определени клиенти или производства, проекти. Повечето случай за много предприятия този метод е наприложим и тогава се използват първите два метода. И само ако в предприятието няма възможност да се приложи нито един от препоръчителни методи се прилаgа методът LIFO . Той е подходящ при много висока инфлеция. Оценяването на изразходването на краткотрайните активи, по методите FIFO, средно-претеглена цена и LIFO не са свързани с физическата употреба на материалите по реда на доставянето им, а този ред се използва само като база за оценяване. Според ФИФО оценяването на количеството на разхода се извършва по реда на постъпване и изчерпване на партидите. Т.е. започва се с цената на най-рано доставената партида, ако нейното количество не покрие разхода се преминава към цената на следващата доставена партида. Стойностите на разходите на материали и на преходните остатъци са различни при различните методи, най-високо оценен е разхода при метода LIFO и съответно най-ниско преходния остатък. Какъв метод ще бъде избран зависи от внимателната предценка как всеки един метод би повлиял на себестойността на изделията и съответно на финансовия резултат на предприятието. Освен това трябва да се отчита че, избора на конкретен метод е елемент на счетоводната политика, номеже да се променя през отчетния период и ако се налага промяна в метода тя трябва да се оповести в началото на новия отчетен период с представянето на финансовия отчет.