Лекции по Икономика

18. Методи за оценяване потреблението на дълготрайни активи. Амортизация.

Методите за оценяване потреблението на дълготрайни активи т.е. методите на амортизация се прилагат по отношение на нетекущите активи. Материални и нематериални, а също и по отношение на положителната търговска репутация. Материалните и нематериални нетекущи активи се употребяват продължително в дейността на предприятието, като при това остават физически цели. Затова тяхната употреба се отчита само стойностно, като на части и постепенно се калкулира себестойността на продуктите и услугите в течение на годините на тяхното ползване. Този способ се нарича амортизация. По своята същност амортизацията е икономически процес на постепенното и на части пренасяне в себестойността на продуктите и услугите със цел тя да бъде възстановена в парична форма. За да се осъществи правилно амортизационният процес трябва да има възможност да се черпи икономическа изгода от съответния нетекущ материален или нематериален актив. Той трябва да се използва за стопанска дейност, независимо дали е прозводствена, сервизна, дали ще се отдава под наем, за отдих на персонал или за опазване на околната среда. По този критерии не са дълготрайни активи за предприятието - автомобили закупени с цел продажба. Не са амортизируем актив и инвестиционните имоти като сгради земи които предоставя за използване на други предприятия или служат като апортна вноска в имуществото на други предприятия. Очакваната икономическа изгода от актива трябва да се черпи през повече от 12 месеца. В момента на придобиването му активът трябва да е с единична стойност която е съществена за предприятието. Това се определя чрез счетоводната политика на предприятието, чрез така наречения стойностен праг на същественост. Ако стойността на актива е под този праг неговата употреба се отчита еднократно и на веднъж като текущ разход за дейността въпреки че, употребата му може да продължи повече от 12 месеца. Не всички нетекущи активи са амортизируеми. Например т.н. вечни активи са неамортизируеми. На първо место това са природните ресурси - реки, земи, терени. Тъй като във предвидимо бъдеще те няма да се променят тук се включват и горите, пасищата за които се казва че се самовъзтановяват по естествен път. Изключения са земите чиито недра се ползват за добив на полезни изкопаеми защото се изчерпва находищо. Паметниците на културата също не подлежат на амортизация. Произведенията на изкуството също не се амортизират. Тези произведения които са предмети на изкуството и са изложени в предприятието за да задоволяват есттетическите потребности на персонала, както и тези които се съхраняват в сейфове се счита за дългосрочна инвестиция които също не подлежат на амортизация. Музейните експонати, образци на живата и неживата природа също не се амортизират. Не се амортизират и консервираните дълготрайни материални активи, но за да не им се начислява амортизация те трябва да бъдат изведени от употреба не по-малко от 12 месеца и това трябва да се оформи по съответен начин. Оценката на потреблението на дълготрайните материални активи изисква да се определи на първо място аморитизируемата стойност на актива, т.е. тази която подлежи на разсрочено включване в себестойността на произвежданите продукти. Тя представлява разликата между отчетната стойност на актива и приблизителната му остатъчна стойност. Остатъчната стойност на актива е доходът който предприятието очаква да получи в края на икономическия живот на актива при изваждането му от употреба. Когато той бъде продаден, бракуван, заменен. Остатъчната стойност се определя като чиста стойност т.е. от получените приходи от освобождаването от актива се спадат разходите за това, но тъй като остатъчната стойност има твърде вероятностен характер и понякога величината и е пренебрежимо ниска в повечето случай като амортизируема стойност се приема отчетната стойност на актива. Има особеност единствено при нетекущите биологични активи - там остатъчната стойност е забележима. Второ важно нещо което трябва да се определи това е срока на годност. Това е предполагаемият срок през който активът ще се използва в дейността на предприятието, но може да се определи не само във време, но и чрез количество стоки и услуги. Срокът на годност се определя от ръководството на предприятието като се отчита предполагаемото физическо износване на актива, моралното остаряване, правни ограничения, в колко агресивна химическа или физическа среда се ползва и т.н. третото нещо което трябва да се определи е амортизационната норма. Предприятието може да се придържа към данъчно рпиетите амортизационни норми, или само да определя нормите в зависимост от избраните от него методи за амортизация - линейни и нелинейни. Към нелинейните методи за амортизация се отнасят прогресивният нелинеен метод и дегресивният нелинеен метод. Те се реализират чрез методите на сбора на числата на годините в употреба и чрез неравномерните прогресивни или регресивни норми на амортизация. Начисляването на амортизация започва следващия месец след зачисляването му в имуществото на предприятието. За всеки нетекущ амортизируем актив се прави индивидуален палн за амортизация, а ан основата на тези планове се изготвя годишния амортизационен палн на предприятието. При определени условия амортизацията на активите. Към нелинейните методи за амортизация се отнасят прогресивният нелинеен метод и дегресивният нелинеен метод. Те се реализират чрез методите на сбора на числата на годините в употреба и чрез неравномерните прогресивни или дегресивни норми на амортизация. Начисляването на амортизация започва следващия месец след зачисляването му в имуществото на предприятието. За всеки нетекущ амортизируем актив се прави индивидуален план за амортизация, а на основата на тези планове се изготвя годишния амортизационен план на предприятието. При определени условия амортизацията на активите се прекратява предсрочно. Ако предприятието изпадне в ликвидация или несъстоятелност, ако настъпят непоправими повреди в актива в резултат на авария или стихия, ако поради производствен дефект или неправилна експлоатация стане негоден или ако се установи в резултата на инвентаризация че, актива липсва.