Въпросите за погасяване на имуществената отговорност представляват интерес за различни субекти:
МОЛ, органите на контрол, право-раздавателната система, съдебно-счетоводните и финансово-икономическите експертизи.
Причинените щети на работодателите, собствениците на капитала могат да бъдат възстановени по различни начини. Целта е да се осигури по-сигурна защита на интересите на собственика на капитала.
Способите за погасяване на имуществената отговорност са правно регламентирани. Те не са посочени в систематизиран вид, което затруднява тяхното прилагане в практиката.
Основни способи:
1. Плащането – най-често срещан универсален способ. Приложим за всички видове щети. Регламентира се чрез Закона за държавен вътрешен финансов контрол и Кодекса на труда.
Плащането може да се извърши от прекия причинител на щетата, от солидарните длъжници, от бригадата или от трети лица. Действуващото законодателство не предвижда изрично личното погасяване на причинените щети.
Плащането се доказва по определен начин: получава се копие от документа, квитанция от ПКО и пр.
Вредата се оценява по по-голямата /висока цена/ от продажната и отчетната в предприятието, при това цената към момента на възникването на щетата. Ако не може да се установи момента на причиняването, прилага се цената към момента на откриването.
При липси или липса и престъпление, при оценката на щетата не се приспада изхабеност /амортизация/ на дълготрайните материални активи.
При пълна имуществена отговорност, освен размера на щетата се погасяват и лихва, както и разноските по делото. Постъпилите суми първо погасяват главницата и после лихвите и разноските по делото.
Лихвата е проста. Изчислява се съответната законна лихва. По същество тя е основния лихвен процент, определен от БНБ плюс 10 пункта. Изчислява се за дни от момента на причиняването на щетата. Ако не може да се установи този момент от деня на откриването й.
2. Възстановяване в натура. Намира ограничено приложение в практиката.Причината за това е:
1/ не се познават неговите възможности за приложение
2/ не е изрично регламентиран в действуващото законодателство. Няма и забрана за неговото приложение.
Същността му се изразява във връщане на СМЗ от същия вид и размер, отнети в нарушение на нормативните актове или в поправката на нанесените повреди и при наличие на доказана вина.
Притежава някои предимства: възстановява в натура нанесените щети. Извършва се обикновено в съкратени срокове.
Прилага се при наличието на определени условия, а именно – до влизането в законна сила на присъда. След този момент се прилагат изрично регламентирани способи за погасяването на имуществена отговорност.
Допустими са някои разумни изключения – за погасяване на щети във връзка с липса на предмети на изкуството, уникални предмети и пр. В тези случаи възстановяването в натура е за предпочитане.
Предприятието-кредитор не е задължено да приложи и приеме този способ на погасяване на имуществена отговорност. Той намира приложение, ако то има интерес от това.
3. Компенсация на насрещни вземания. Регламентира се със ЗЗД. Допуска се взаимно погасяване на две насрещни вземания до размера на по-малкото при условие, че са станали изискуеми и ликвидни, т.е. да е настъпил срокът за тяхното погасяване и да е възможно това прихващане.
Намира сравнително рядко приложение – компенсация на служебни неотчетени аванси и трудово възнаграждения, при технически и др. грешки, свързани с определянето на трудовото възнаграждение и др. п.
4. Опрощаване на вземанията
Същността на този способ се изразява в безвъзмездното отказване на кредитора от определени свои вземания. Намира рядко приложение в практиката. По принцип предприятията или нямат интерес или нямат право да се отказват от своите вземания по причинени щети.
За предприятията с преобладаващо държавно участие опрощаването може да се осъществи въз основа на определени актове, имащи характера на закон.
Опрощаване на несъбираеми вземания.
Кооперативните организации в съответствие със Закона за кооперациите и своите устави могат да намаляват или да опрощават свои вземания по причинените им щети.
Предмет на опрощаването могат да бъдат:
а/ главниците
б/ лихвите
Решението за опрощаването не изисква да се възстановяват събраните суми причинителите на щетата.Опрощаването може да бъде пълно или частично.
Кооперативните организации могат да опрощават свои вземания, ако въпросът е предварително включен в дневния ред за обсъждане.
5. Погасителна давност.
В областта на финансовия контрол, погасителната давност представлява интерес от две гледни точки:
1/ Като възможност след изтичането на определен срок да се погасяват вземанията.
2/ От гледна точка на отговорността за непредприети мерки за събиране на вземанията в определените със закона срокове.
Погасителният давностен срок за пълната имуществена отговорност е 10 години. Десетгодишният погасителен давностен срок започва да тече от момента на причиняването на щетата. Ако той не може да се определи с точност започва да тече от момента на откриването на щетата. Отнася се както за преките причинители на щетите, така също и към лицата, получили нещо без основание или под формата на дарение. Погасителният давностен срок от 10 години се отнася и за начислените лихви.
При пълната имуществена отговорност, погасителният давностен срок може да се прекъсва. От момента на прекъсването започва да тече нов 10-годишен погасителен давностен срок.
Давностният срок може да се прекъсва при следните случаи:
1/ Съставяне на актове от контролните органи, констативни актове и протоколи и др. п.
2/ Признаване на задължението – изрично в писмени обяснения, писмени декларации, по кореспондентски път.
3/ Изпращане на приключителните документи в съда за принудително изпълнение - датата на писмото, иска.
4/ С предприетите мерки за принудително изпълнение след влязло в сила законно решение или присъда.
Прекъсването на давността заличава изтеклия до момента погасителен срок.
При солидарни длъжници, погасяването към един от длъжниците не поражда действия спрямо останалите длъжници.
При ограничената имуществена отговорност погасителният давностен срок не може да се прекъсва.
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ
Възможни са различни основания за освобождаване от имуществена отговорност. Те не са посочени в систематизиран вид в действуващото законодателство. По-важни от тях са:
а/ естествени фири;
б/ компенсация на липси и излишъци;
в/ непреодолима сила и случайно събитие;
г/ действия на трети лица;
д/ възражения срещу неправилни и незаконосъобразни разпореждания и заповеди;
е/ добросъвестно получено надплатено трудово възнаграждение;
ж/ нормален производствено-стопански риск.
Естествените фири:
Въпросът за естествените фири представлява интерес за различни субекти: съд, експертизи, счетоводни работници, финансово-контролни работници и др.
Фирата е загуба, намаление на обемните показатели на материалите и стоките поради извършващите се в тях процеси – свиване, изпаряване, изсушаване и др. Фирата е загуба, която не може да се вмени като вина на отчетника.
Естествените фири възникват поради следните по-съществени причини: естествено изпаряване, изсъхване и др., загуби от неточно измерване и загуби от небрежно разпиляване.
За да се освободи от отговорност определено лице трябва да отсъства неговото противоправно деяние. Естествените фири не са право на отчетника. Признават се тогава, когато са налице намаление в обемните показатели, които да са установени точно чрез инвентаризация.
Естествените фири се признават за необходимо присъщи разходи за дейността, когато са в рамките на определените по законодателен ред нормативи.
Естествени фири се признават и върху бракуваните материални запаси.
Когато не са осигурени предвидените условия за манипулиране със стоково-материалните ценности е възможно да се търси отговорност за наднормативните им размери.
Възможно е наднормативните размери на естествените фири да се дължат на особените условия на работа в проверения обект. В този случай е възможно да се признаят естествени фири и над нормативно-определените размери. Трябва да се докаже чрез експертиза.
Компенсация на липси с излишъци:
Компенсацията по същество е уравновесяване на две противоположни неща. Различават се от компенсацията на насрещни вземания. Компенсацията на липси с излишъци по Закона за финансов контрол и Закона за счетоводството е прихващане на облагата от щетата, с цел да се установи окончателния размер на сумата за възстановяване /погасяване/.
За да се извърши компенсиране на липси и излишъци трябва да бъдат налице следните предпоставки:
а/ липсите и излишъците трябва да бъдат установени въз основа на фактическа проверка;
б/ да е налице конкретна причинна връзка между липсата и излишъка.
Недопустима е компенсацията на база предполагаема причинна връзка между липсата и излишъка.
Компенсацията се извършва количествено и стойностно. Ако има доказана кражба от страна на отчетника, нейната сума се приспада от липсата преди да се извърши компенсацията. Компенсацията се извършва преди признаването на естествените фири.
Възможно е да не се компенсират в количествено и стойностно отношение на липсите с излишъците. При липса се търси пълна имуществена отговорност. Некомпенсирана стойностна разлика под формата на излишък – е приход за предприятието.
Ако са голям брой на случаите за компенсиране на липси и излишъци, следва да се търси и дисциплинарна отговорност от виновното лице. Може да се постави въпросът виновните лица да бъдат освободени от заеманата длъжност.
Непреодолима сила и случайно събитие:
Непреодолима сила е факт, който е непредотвратим от отчетника. В случая не е от значение дали е могло да се предвиди, поради обстоятелството, че не е възможно предотвратяването.
Към непреодолимата сила може да се отнесат:
а/ наводнения
б/ земетресения
в/пожари и др.
Непреодолимата сила може да бъде в резултат и на човешки действия.
Случайното събитие се характеризира със своята непредвидимост, т.е. то не може да бъде предотвратено. Случайното събитие може да бъде предотвратено, но не е било предвидено.
При случайното събитие и непреодолима сила е необходимо отговорното лице да е положило дължимите грижи за предотвратяване на щета и да не са налице противоправни деяния на лицето, имащо качества на отчетник.
При непреодолима сила и случайното събитие е необходимо да се докаже дали вредоносните резултати са от проявлението им.
Действия на трети лица:
Действията на третите лица могат да имат различни проявни форми, да се дължат на различни причини, нанесените щети.
Така например, като такива действия могат да се считат конфискации,унищожаване, разрушаване и пр. Щетата може да бъде причинена и от трети лица в условията на нормален производствен риск, при крайна необходимост, при неизбежна отбрана и пр.
Като действия на трети лица могат и следва да се считат и престъпленията на трети лица. Най-често срещаното престъпление е кражбата.
При наличието на кражба, отчетниците не носят отговорност, когато кражбата бъде доказана. Доказването изисква своевременно заявяване пред компетентните държавни органи на извършената кражба. Заявяването не е достатъчно условие за отпадане отговорността на отчетника.
За да се приложи това основание за освобождаване от материална отговорност, целесъобразно е да се отчете и поведението на лицето-отчетник. То трябва да е положило изискваните грижи за опазване, да не е подтиквало да се извърши кражбата и пр.
Необходимо е да се установи и зависимост между извършената кражба и настъпилите щети. Установяването на кражбата все още не е достатъчно основание за освобождаване на отчетника от отговорност. Трябва да се докаже, че липсата е в резултат на извършената кражба, а не на действия на отчетника. С други думи да се изключи вината на отчетника. Дали има вина – следва да се преценява на основата на конкретните действия на отчетника. Ако отчетникът не е положил дължимите грижи – незаключена врата, изгубени ключове и пр., то не са положени дължимите грижи.
Ако са отпуснати авансово суми, стоки и пр. над позволените размери от отчетника, следва да се търси отговорност.
Ако в последствие бъде доказана кражбата и признаят части, от размерът на отнетото следва да бъдат възстановени сумите на отчетника.
Може да се търси и солидарна отговорност на недоказаната част от липсата – в резултат на кражба – солидарна между отчетника и лицето, извършило кражбата. Това се определя от обстоятелството, че не е възможно да се разграничат резултатите от техните действия.
Възражения срещу неправилни и незаконосъобразни разпореждания:
За да влезе в действие това основание необходимо е разпореждането, което да е издадено от съответния ръководител да бъде незаконосъобразно и лицето да е възразило писмено и въпреки това да е възобновено разпореждането в писмена форма.
Не може да бъде основание за освобождаване от имуществена отговорност писменото възражение срещу разпореждане, което води до явно престъпление. В този случай липсва проявяването на дължимата грижа.
За да настъпи освобождаване от имуществена отговорност трябва да бъдат налице следните условия:
а/ разпореждането да е извършено от орган, който има такива права;
б/ възражението да е от лице, което е от ведомството, ръководителят на който издава разпореждането.
По отношение на трудови функции, изключващи отчетническите действия това основание не намира приложение.
Добросъвестно получено надплатено трудово възнаграждение:
Съгласно изискванията на нормативните актове лицата, получили нещо без основание не дължат връщането му при условие, че са били добросъвестни.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
Ако дадено лице знае, че нещо, което получава не му се полага и въпреки това го получи, то следва да възстанови полученото.
В практиката най-често става въпрос за щети под формата на трудово възнаграждение. Поради това е необходимо органите на контрола, счетоводните работници да полагат грижи да доказват недобросъвестността на лицата.
Не се прилага при счетоводни и технически грешки по начисляването на трудовото възнаграждение.
Нормален производствено-стопански риск:
Когато се касае за отчетническа дейност, това основание най-често се прилага по отношение на ръководителите.
За да се признае това основание, трябва да се направи конкретен анализ на обстановката. Ако е положена съответната грижа в пълна степен и въпреки това е настъпила щета, отговорните лица трябва да бъдат освободени от имущественна отговорност.
В отчетническата дейност намира приложение под формата на търговски риск. Признава се в процент към реализирания стокооборот. Определя се като процент от приходите от продажби. Работодателя регламентира размерът на процента.
