Дефиниция на показателите за устойчиво развитие (УР) – за основа на концепцията за УР се приема идеята за съчетаване на екологичната поносимост, социалната справедливост и икономическата жизнеспособност, които са взаимносвързани и съвместими. Концепцията за УР е възможно да бъде прилагана само при наличието на показатели, показващи постигането на нейните цели. Най-общо показателите представляват количествената и качествената информация , като обобщават различни и многообразни данни. Показателите за измерване на УР са различни от традиционните измерители на икономическия, социалния и екологичния прогрес. Традиционните показатели (като качество на водата) измерват само промените в част от обществото, но те не са независими от останалите части на обществото. Показателите за измерване на УР отразяват факта, че трите сегмента са взаимносвързани. Природните ресурси са материалната база за организиране на производството, от която зависи размера на печалбата и броя работни места. Качеството на въздуха, на водата и на материалите, използвани за производството влияят в/у здравето на хората. Хората оказват влияние в/у печалбата.
4 групи основни проблеми на измерването на УР:
1) Научен подход - по настоящем той доминира за подробно изследване на отделните елемети от системата за сметка на разбирането на цялата система. Научните дисциплини, развити като отделни области трябва да бъдат интерпретирани с оглед постигането на 1 обща перспектива
2) Причинно-следствени връзки - връзките м/у генериращите богатството човешки дейности и стреса в/у хората и екосистемите; често не са правилно разбирани
3) Определяне на показателите - много често се определят тези показатели, за които има информация и много лесно могат да бъдат измерени. Въпреки, че могат да се окажат по-маловажни от показателите, за които е трудно и невъзможно да бъдат измерени.
4) Липсата на консенсус - относно начина на взаимодействие м/у икономическите, социалните и екологични аспекти
Принцип за формиране на показателите за устойчиво развитие (принципи на Белагио):
1) направляване на визията и целите - според него оценката на прогреса за постигане идеите на УР е нужно да бъде съпроводен от ясна визия за самото УР и неговите цели
2) цялостен поглед - който обхваща както системата, така и съставните й части - разглеждане на положителните и негативните въздействия от човешката дейност, така че те да отчитат ползите и разходите за човешката и екологичната система, както в паричен, така и в непаричен израз.
3) свързани с оценката на прогреса – за достигане на УР трябва да отчита равенството и несъответствията вътре м/у сегашното поколение, както и м/у сегашното и бъдещото поколение. Като се разглеждат въпросите за използване на ресурсите, прекомерното потребление, бедността, човешките права и достъпът до услуги.
4) адекватен мащаб - нужно е да се приеме подходящо дълъг времеви хоризонт, който да отговаря както на досегашните краткосрочни нужди за вземане на решение, така и на нуждите на бъдещите поколения
5) практическа насоченост - трябва да има ясна система от категории, които да свързват визията и целите с показателите и критериите за оценка.
6) откритост - методите и данните за оценка трябва да са достъпни за всички
7) ефективна комуникация - оценката трябва да е насочена към задоволяване на нуждите на потребителите
8) широко участие - да се осигури широко участие на всички социални групи с оглед пълна оценка на всичките нужди и променящите се ценности
9) непрекъснатост на оценяването - показателите не трябва да се променят във времето; да позволяват верификация и повторяемост
10) институционален капацитет - трябва ясно разпределение на отговорностите и оказване на непрекъсната подкрепа в процеса на вземане на решения. Институциите са тези, които трябва да осигуряват условията за събиране и обработка на информацията.
Изисквания към показателите за измерване на УР (4 групи):
1) научни изисквания – прозрачност, възпроизвеждане на резултатите, осъществяемост на избраните критерии и качество на информацията.
2) функционални изисквания – чуствителност по отношение изменение във времето, международна съпоставимост, чувствителност по отношение на икономическите, социалните и екологичните взаимодействия
3) изисквания по отношение на ползите – постигане на целите, уплътняване на информацията към адекватните потребители, политическа управляемост, разбирателство м/у политиката и обществотото .
4) практически изисквания – достъп до данните; възможност за непрекъсната актуализация, заместими разходи за събиране на информация
Условия, на които трябва да отговарят показателите:
1) Показателите трябва да са подходяща основа за вземането на управленски решения.
2) Показателите трябва да се основават на утвърдени научни методи, на еднозначни проверими и научно достоверни данни
3) Те трябва да дават възможност за съпоставимост на резултатите, както в национален, така и в международен мащаб
4) Те трябва да се възприемат лесно от широка група ползватели
5) Те трябва да са икономични
6) Те трябва да позволяват разработването на модели
7) Те трябва да са чувствителни и да отчитат промените във времето и пространството преди да е станало късно, но в същото време да са достатъчно окрупнени, така че грешките на съответния изследователски метод да не се отразява съществено в/у крайните изводи
8) Показателите трябва да са представителни
9) Те трябва да са ограничен брой, колкото по-малък е броят им, толкова по-лесно техните послания ще достигнат до обществеността.
10) Те трябва да се характеризират с гъвкавост и възможност за агрегиране.
