Лекции по Икономика

6. Модели за анализ на устойчивостта.

3 групи модели:
1. Модели, базирани на икономически модели (модели с 1 показател) – основават се на входно-изходни икономически модели и по настоящем доминират моделите на изчерпване замърсяването. Тези модели използват като показател БВП и националните счетоводни сметки. БВП представлява годишна обща стойност на прoизведените стоки и предоставените услуги в дадена страна, но БВП като показател не отчита запасите от природни ресурси и тяхната количествена и качествена промяна, нито вредите от замърсяването. БВП не е предназначен да измерва правилността на дадено решение от гл.т. на УР на обществото, тъй като този показател не е съзададен да измерва УР. За да използваме БВП като показател за измерване на устойчивостта се извършва корекция чрез изменение на националните счетоводни сметки. Така коригираният БВП се нарича „зелен БВП”. За изразяване на показателя „зелен БВП” има 2 начина:
1) устойчиво потребление (устойчив доход) – определя се като от БНП се извади амортизацията на произведения капитал и амортизацията на околната среда
• УД = БНП – Апр – Аос по този начин изчислен устойчивия доход означава, че БНП е намален с инвестициите, необходими за запазване размера на капитала
- Апр - амортизация на произведения капитал
- Аос - амортизация на околната среда
• УД = БНП – Апр –Аос – В – П – Н
- В - разходите за възтановяване
- П - разходите за предотвратяване на увреждането
- Н - надценка за неоптималното използване на природните ресурси
- УД представлява доходът, който не е формиран за сметка на намаляване на общата капиталова база
2) чисти спестявания – измерител, използван от световната банка. За база служи стандартното национално счетоводство и БВИ (брутните вътрешни инвестиции). Чистите инвестиции се изчисляват на 3 етапа:
- от БВП се изважда размера на външните заеми и се получава размера на брутните спестявания (БС)
- от БС изваждаме амортизацията на изградените активи и получаваме нетните спестявания (НС)
- от НС изваждаме стойността на изчерпването на природните ресурси и вредите от замърсяване и получавме размера на чистите спестявания. Когато чистите спестявания имат отрицателна стойност, това е показател, че имаме неустойчивост в развитието. При положителна стойност говорим за слаба устойчивост.
2. Модели с интегрални и агрегирани показатели – първоначално са разработени с цел да се привлече общественото внимание към проблемите за прилагане на концепцията на УР. В тези модели участват агрегирани показатели (4 на брой):
1) индекс на човешкото развитие – това е интегриран показател, който дава представа за благосъстоянието и условията на живот във всяка една страна. Формира се на базата на 3 интегрални показателя:
- комбиниран образователен индекс - зависещ от индекса на записваемост в училищата и индекса на грамостност на населението над 15 г., което има достатъчни знания да чете и пише
- показател на благосъстоянието – измерва се с реалния БВП на човек от населението и показва нивото на жизненото равнище на дадена страна
- очаквана продължителност на живота – чрез него се определя здравословното състояние на съответната нация, начина на хранене
2) индекс на устойчивото икономическо благосъстояние – той е по-подходящ за измерване на икономическия растеж, отколкото БВП, тъй като той взема под внимание не само средното потребление, но и разпределението и влиянието на икономическата дейност в/у околната среда. Този показател се намира като от БВП се извади стойността на вредните последици от икономическата дейност и се добавят дейности, като например незаплатени домакински дейности. Основните недостатъци : информацията, необходима за неговото изчисляване може да бъде предоставена само от някои страни (по-развитите); този показател има все още теоретични неясности;
3) индекс за оценка на живата планета – измерва посоките на изменение на биоразнообразието на планетата земя. Фондът за дивата природа е негов основател и той организира събирането, обработването на информация и предоставянето на резултатите от този показател. Индексът проследява изменението в популациите на 1313 вида гръбначни животни. Съставят се отделни индекси за земните, морските и сладководни животни. И трите вида индекси се обобщават в един агрегиран индекс - индекса за оценка на живата планета. Той е показател за цялостното състояние на екосистемите.
4) индекс на човешкото щастие – този показател е опит за дефиниране на качеството на живот чрез обща рамка, използвайки психологични термини, а не БВП. Съзададен е през 1972 г. и е показател за качествено измерване на благосъстоянието и щастието. Показателят не се изчислява директно, а се измерват само факторите, за които се счита, че правят човека щастлив. Щастието се третира като елемент на социално-икономическо развитие и се измерват измененията в 7 области:
1. икономическо благосъстояние - прилагат се директни наблюдения и статистическа информация (като потребителски дълг)
2. екологично благосъстояние – статистическа информация за замърсяването, шума и трафика
3. физическо благосъстояние – статистическа информация за физическото здраве
4. умствено благосъстояние – използват се директни наблюдения и статистическа информация за умственото здраве
5. благосъстояние на работното място - статистическа информация за броя на жалбите от страна на работниците, текучеството на персонала и заведени съдебни дела
6. социално благосъстояние - статистическа информация за наличие на дискриминация, равнище на разводи, брой на домашни конфликти, брой извършени престъпления и др.
7. политическо благосъстояние - статистическа информация за качеството на местната пол система , нивото на лична свобода и външни конфликти

3. Модели с комплексни показатели. Видове:
1) рамков модел – създаден през 1993 г. от организацията за икономическо сътрудничество и развитие. По-късно е модифициран от европейската екологична агенция и се прилага в областта на екологичните показатели. Базира се на идеята за причинно-следствената връзка м/у човешките дейности, причиняващи стрес и промени в социалната и природната среда. Комисията по УР към ООН разработва и предлага система от 15 теми, 38 подтеми и 58 правила. Измерването на устойчивостта изисква прилагането на комплексни показатели в 4 области :екологична, социална, икономическа и институционална. При този модел се прилагат където е възможно абсолютни мерни единици, тъй като те дават по-ясна представа какво се измерва и улесняват по-нататъчния анализ
2) основан на разглеждането на основни теми и проблеми - използва се на национално и локално равнище и за измерване на постигнати резултати.
3) основан на водещите проблеми - използва се на регионално равнище с цел да се обърне внимание на даден проблем и този проблем да стигне до широката общественост.