Счетоводството е система за икономическа информация, чиито основни цели са да създава, обработва, систематизира, обобщава и използва информация за стопански факти и процеси в предприятието. Счетоводната информация е предназначена за нуждите на управленските органи в предприятието и за външни потребности, като данъчни органи, банки и други кредитори, контрагенти, инвеститори и други. Счетоводството може да се разгледа в два аспекта- теоретичен и практическо-приложен. Разглеждано в теоретичен аспект счетоводството е научно изградена система за непрекъснато, цялостно документално обосновано и взаимосвързано отразяване стойност и със специална методологична дейност на предприятието с цел осигуряване на необходимата информация за неговото ефективно управление. Счетоводството в приложен аспект е вид практико-приложна дейност на хората, чрез което се създава, предава и използва информация за дейността на предприятието.
Като система за създаване на отчетна икономическа информация счетоводството притежава свои характерни черти. По-важните от тях са:
- задължително използване на паричния измерител и осъществяване на стойността на отчитане в резултата, на което се сформират стойностни показатели за дейността на предприятието; паричният измерител има универсален характер, защото чрез него могат да се измерват всички разнообразни обекти подлежащи на отчитане. Чрез него се постига обобщаване, съпоставимост и съизмеримост на отчитаните обекти. Задължително използване на паричния измерител в счетоводството не изключва използването в съчетание с него на натурални измерители (килограми, метри, брой и други) и трудови измерители (човекодни) с цел осигуряване на по-подробна счетоводна информация
- създаване на документално обоснована информация, която се обосновава на документално регистрирани данни за извършените стопански операции в предприятието
- счетоводството се прилага в рамките на отделните отчетно-обособени единици в предприятието
- пълно обхващане и взаимосвързано отразяване на всички стопански факти и процеси свързани с дейността на предприятието
- счетоводството се осъществява непрекъснато; това произтича от непрекъснатия характер на извършваната от предприятието стопанска дейност
- прилагане на специфични способи, които в своята съвкупност формират същността на счетоводния метод
- счетоводството осигурява контрол върху дейността на предприятието на това основание то се определя, като информационна и контролна система
- счетоводната информационна система се основава на самостоятелно научно-изградена организация, която е съобразена с нейната същност и предназначение
Предмет на счетоводството
Независимо от различията в дейността си, всички предприятия разполагат с определени стопански средства, които са основа за осъществяваната от тях дейност. Тези стопански средства (активи) имат конкретен състав и изпълняват определена роля в дейността на предприятието. Те имат също определен произход, т.е. източник на придобиване. За счетоводството e характерно двуаспектното отразяване на стопанските средства. От една страна според конкретната им форма и роля, и от друга страна- според източниците на придобиването им. Всяко конкретно стопанско средство има съответен източник на придобиване и обратно- всеки източник предполага съществуването на определено стопанско средство. Съвкупността на всички стопански средства, с които разполага дадено предприятие и техните източници на придобиване формулират неговото имуществено състояние. Имущественото състояние на предприятието се променя в резултат на осъществената от него дейност. В основата на тази промяна стоят извършваните стопански операции и процеси. Предмет на счетоводното имуществено състояние на предприятието разгледано като динамична величина. Имущественото състояние на предприятието се характеризира с голямо разнообразие и нееднородност. Въпреки това, то може да се конкретизира в следните групи:
- стопански средства (активи)
- източници на придобиване на стопанските средства
- стопански операции и процеси
- чужди средства, условни вземания и условни задължения
1. Стопанските средства (активи) като обект на счетоводната същност и класификация.
Стопанските средства разгледани според конкретния им състав в счетоводството се наричат активи на предприятието. Според счетоводното законодателство активът се определя като ресурс, придобит и контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от които се очаква бъдеща икономическа изгода. В зависимост от целта при придобиването им, активите са нетекущи (дълготрайни) и текущи (краткотрайни). Нетекущи са активите, които са придобити с цел да бъдат използвани през продължителен период от време (над 1 година) през повече от един оперативен цикъл в дейността на предприятието. Текущи са активи придобити с цел да бъдат използвани или реализирани в оперативния цикъл на предприятието. Оперативен цикъл е времето от придобиване на активите, които влизат в процес на преработка до реализация на създадения продукт с парични средства. Нетекущите (дълготрайни) активи включват: ДМА (дълготрайни материални активи); ДНА (дълготрайни нематериални активи); ДФА (дълготрайни финансови активи). ДМА са ресурси, които имат натурално-веществена форма и се използват продължително време в стопанския оборот (сгради, машини, транспортни средства). ДНА са активи без физическа субстанция от използването, на които се очаква икономическа изгода (права върху интелектуално собственост, права върху индустриална собственост, програмни продукти, продукти от развойна дейност и други). ДФА са ресурси на предприятието авансирани в други предприятия или във финансови инструменти за продължителен период под формата на дялове, участия, дългосрочни вземания и други.
Текущите (краткосрочни) активи включват:
а) МЗ (материални запаси) - материални стоки, продукция и други; краткосрочните ресурси с материално веществена форма
б) вземания (от клиенти, присъдени вземания по липса и начети и други)- право на предприятието да получи парични средства
в) инвестиции- краткосрочни финансови активи, ресурси които са инвестиции в други предприятия или финансови инструменти за кратък период (до 1 година) (акции, дялове и други)
г) парични средства
Разходите за бъдещи периоди се отнасят към активите. Извършват се от предприятието през текущия отчетен период, които са свързани с получаване на приходи или изгоди през следващ отчетен период. Основните разходи за бъдещи периоди да се причисляват към активите на предприятието е това, че те ще донесат изгоди (приход) в друг отчетен период.
2. Източниците на придобиване на активите като обект на счетоводната същност и класификация- те са собствен капитал (СК) и пасиви. СК включва основен капитал, резерви, финансови резултати от текущата година (печалба или загуба), неразпределена печалба и непокрита загуба от минали години. Съгласно счетоводното законодателство пасивите се определят като същностни задължения на предприятието, които произтичат от минали събития и чието уреждане се очаква да доведе до изтичане на ресурси, носители на икономическа изгода.
Към пасивите се отнасят различни видове задължения със срок на погасяване до 1 година (краткосрочни) и над 1 година (дългосрочни) финансирания и приходи за бъдещи периоди. Задълженията могат да бъдат например по получени дългосрочни и краткосрочни заеми, задължения към доставчици, персонала, данъчни задължения и други. Финансиранията са източници на средствата получени безвъзмездно от предприятието за определени от дарителя цели. Т.к. тези средства имат точно определени целеви пазари и за предприятието възниква задължението да ги използва по определен от дарителя начин. Приходите за бъдещи периоди са финансови източници, които оказват произхода на средства постъпили в предприятието през един от годишните периоди, но за финансиране на разходи в следващи отчетни периоди. Поради това бъдещо предназначение тези постъпления не се включва в приходите за периода, в който са получени и не участват при формирането на финансовия резултат за този период (понеже с тях не са финансирани още никакви разходи).
3. Стопанските операции и процеси като обект на счетоводството
Стопанските операции и процеси обуславят динамиката на имущественото състояние на предприятието и в своята съвкупност характеризират неговата дейност. Стопанска операция е всяко конкретно изменение на обектите на счетоводството. Стопанските процеси са съвкупност от взаимосвързани и последователно осъществявани стопански операции. Стопански процеси са например: доставката на активи, продажбите на продукция, стоки и услуги. В зависимост от измененията, които предизвикват в активите и източниците им стопанските операции могат да се сведат до следните 4 типа:
а) стопански операции, които засягат само активите на предприятието- един актив се увеличава срещу равностойно намаление на друг актив; например закупуване на материали на стойност 500 лв., която сума е платена с парични средства от касата (засяга 2 отчетни обекта - материали и парични средства в касата на предприятието; и 2-та обекта са активи; общата сума на активите остава непроменена)
б) стопански операции, които засягат само източниците на средства - един източник се увеличава срещу равностойно намаление на друг източник; например увеличение на резервите за сметка на печалбата на предприятието в размер 10 000 лв. (елементи на собствения капитал на предприятието)
в) стопански операции, които засягат активите и източниците на средства по посока на увеличение - едновременно се увеличават един актив и един източник с една и съща сума; например закупуване на стоки на стойност 3 000 лв., която сума остава дължима на доставчика
г) стопански операции, които засягат активите и източниците по посока на намаление- едновременно се намаляват един актив и един източник на средства с една и съща сума; например изплащане на задължение към доставчик в размер на 3 000 лв. с парични средства от разплащателната сметка (намалява се един актив с 3 000 лв. и същевременно се намалява пасив на предприятието)
4. Чуждите средства, условните вземания и условните задължения на предприятието, като обект на счетоводството - в процеса на дейността си предприятията влизат в разнообразни по характер и съдържание взаимоотношения. В едни случаи те предизвикват конкретни изменения в активите и в източниците на тяхното придобиване, в други случаи взаимоотношенията имат условен характер - не променят стойностния размер на имущественото състояние на предприятието и именно те формират съдържанието на т.нар. условни активи, условни пасиви. Една от формите на проявление на тези взаимоотношения е свързана с временно използване на чужди материални активи под наем, приемане на материални и нематериални активи като обезпечение срещу предоставени заеми, приемане на материални активи в предприятието за съхранение, за обработка или за консигнационна продажба. Общото в посочените случаи е това, че активите, които предприятието получава не стават негова собственост, т.е. не стават част от имущественото му състояние и след настъпване на определено събитие или изтичане на определен срок се връщат в предприятието собственик.
Друга форма на проявление на взаимоотношенията с условен характер са условните вземания и задължения. Те могат да се характеризират като възможни вземания или задължения, които са резултата от минали събития и ще бъдат потвърдени само при настъпването или ненастъпването на несигурни бъдещи събития, които предприятието не може изцяло да контролира (например условни задължения свързани с поети гаранции, поръчителства и други; условни вземания свързани с дела с несигурен изход, които предприятието води)
