ДОХОДИ
Доходите са важен синтетичен индикатор за социалната политика.
Характеризират се с ниво на общите доходи на домакинство или на човек от населението на макро и микрониво – регионално, по професионален статус на главата на домакинството (ръководни служители, специалисти, високо или ниско-квалифицирани работници, незаети и т.н.), по състав и структура на домакинството…
Инструментариум за изследване на доходите е т.нар. “баланс на паричните доходи и разходи на населението”
ИЗТОЧНИЦИ НА ДОХОДИ
Парични доходи от: работна заплата, пенсии, самостоятелна стопанска дейност, собственост, продажба на селскостопанска продукция, обезщетения за безработица, обезщетения за временна нетрудоспособност, стипендии, застраховки и др.
Натурален доход - включва стойността на получените продукти от частните земеделски стопанства, от селскостопанските пред-приятия, от роднини и др. близки.
В доходите на домакинствата не се включват: помощи по линия на социалното подпомагане, добавките за чужда помощ към пенсиите на инвалидите със загуба на трудоспособност над 90% и хуманитарните помощи.
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДОХОДИТЕ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НА ПРЕХОД
Тенденция към намаляване и преструктуриране на доходите и потреблението на населението и към увеличаване на социалната диференциация и бедността, свързана главно с:
- намаляване броя на получаващите парични доходи от труд и увеличаване на кръга лица, получаващи социални плащания;
- намаляване на получаваните т.нар. “безплатни услуги” и трансформирането им в платени;
- намаляване или отпадане на редица натурални и парични плащания за работещите в различните предприятия и организации;
- намаляване на реалните доходи в резултат на растящите цени на потребителските стоки;
- ограничено по своите мащаби развитие на частния сектор, малкия и семейния бизнес, които не могат да компенсират значителните съкращения на работните места и трудовите възнаграждения в обществения сектор;
- масова безработица с дълготраен характер, увеличаване броя на безработните без право на обезщетения и социални помощи, увеличаване на броя на “работещите бедняци”.
ОСОБЕНОСТИ В РАЗВИТИЕТО НА ДОХОДИТЕ
- поява на нови източници на доходи за населението и други приходи, свързани, от една страна, с прехода към пазарна икономика (предприемачество) и, от друга страна, с тенденцията към обедняване на значителна част от населението (заеми, продажба на имущество…);
- увеличаване на доходите от домашното стопанство;
- намаляване значително ролята на доходите от работна заплата като източник на средства – определя до каква степен обществото е трудово;
- намаляване дела на доходите от социалните плащания;
- намаляване дела на социалните трансфери (детски добавки, стипендии, обезщетения, социални плащания) в домакинствата.
АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА ДОХОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Драстично намаляване на тяхната покупателна способност.
В условията на икономическа криза домакинствата изразходват разполагаемия си доход по приоритети.
Колкото по-голям е относителният дял на разхода за храна, толкова по-бедно е населението на дадена страна.
Разходите за храна се увеличават, докато потреблението на основните хранителни продукти намалява.
РАБОТНА ЗАПЛАТА
По същество това е цената, която работодателят заплаща за използването на труда на работниците и служителите.
Изпълнява важни социално-икономически функции – стабилизационна и мотивираща.
Колкото относителния дял на доходите от работна заплата в общия обем на доходите е по-голям, толкова обществото е по-трудово, по-стабилно и по-устойчиво в своето развитие.
Мотивиращата функция произтича от възможностите, които паричните доходи дават за удовлетворяване на потребностите на населението.
ФАКТОРИ, КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ НИВОТО НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА
- съотношение между търсене и пред-лагане на работната сила
- издръжка на живота
- нормативни актове
- видът на труда (характер, условия, риск и др.)
- платежоспособност на работодателите
- количество и време на полагане на труда
- функциониращите пазари на труд и регулативното участие на профсъюзите
ПЕНСИИ
Представляват отложено възнаграждение за положения труд.
От 1 януари 2000 г. влиза в сила Кодекса за социално осигуряване, който стартира всеобхватна реформа в пенсионното дело.
Променя се финансово-икономическият характер на пенсионната система – от “разходно-покривна” в “капиталова”, като се въвеждат възможности за допълнително пенсионно осигуряване.
Въвеждат се три стълба на пенсионно осигуряване: пенсии за старост (доброволно задължително осигуряване), допълнително задължително осигуряване, допълнително доброволно осигуряване.
НЕЗАКОННИ ДОХОДИ
Наричат се още доходи от “икономиката в сянка”, в условията на преход имат съществено присъствие в структурата на доходите на населението.
Източниците на доходи от незаконни дейности са:
- предлагане на стоки и услуги без лиценз;
- контрабанда със стоки;
- търговия на крадени коли;
- хазарт;
- производство и разпространение на наркотици;
- проституция и др.
ПОТРЕБЛЕНИЕ И СПЕСТЯВАНЕ
Фундаментален проблем на общественото развитие и в частност на социалната политика е задоволяването на потребностите на индивидите, домакинствата, на обществото като цяло.
Потребителското търсене – първичният двигател на икономическия кръгооборот. Формира се при разпределението на ограничения доход между потребностите от огромното множество стоки и услуги, от една страна, и спестяванията, от друга страна.
Потребителското търсене в условията на съвършена конкуренция има редица характеристики: цената се формира на пазара и се приема, както от производителите, така и от потребителите.
ЗАКОН ЗА ТЪРСЕНЕТО
При равни други условия с повишаване на цената на съответния продукт, неговото търсене намалява.
Изключения от закона:
“ефект на сноба” – повишено търсене на по-скъпи стоки; повишаване на търсенето при очаквано повишение на цените;
“парадокс на Гифън” – при снижаване цената на хляба намалява и неговото търсене поради съмнения, че се губят неговите потребителски качества.
Фактори, от които зависи търсенето:
- цената на стоката;
- цените на другите стоки на пазара (взаимосвързани и взаимозаменяеми);
- индивидуалните предпочитания на потребителите;
- величината на доходите на потребителите и др.
ДЕТЕРМИНАНТИ НА ПОВЕДЕНИЕТО НА ПОТРЕБИТЕЛЯ
“Бюджетно ограничение” – ограничен паричен ресурс, основно ограничително условие, което в условията на пазарна икономика е зададено отвън , потребителя не може да влияе върху него. В неговите рамки потребителят съставя различни комбинации на продукти, които може да придобие, като окончателният избор зависи и от индивидуалните вкусове и предпочитания на потребителя.
Полезност – способността на даден продукт да удовлетворява една или няколко човешки потребности.
АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ В БЪЛГАРИЯ
Защита на интересите на потребителите – актуален аспект за България по отношение формирането на потребителско поведение. Защитата е насочена към гарантиране качеството на продукта, безопасността при потреблението му, недопускане на ценови злоупотреби, организиране разпродажби за бедните и др.
През 1999 г. е приет Закон за защита на потребителите.
Актуалната ситуация в България се характеризира с:
- много свито потребление, като тенденцията за по-нататъшно свиване не е преодоляна.
- на пазара се предлага богата номенклатура от стоки и услуги, голям дял от които имат вносните стоки;
- същевременно през годините на прехода свиването на националното производство на някои основни хранителни продукти е заплашително (производство на мляко спада с 60%, на месо с 59%, на риба с 70%), което води до повишаване на ценовите нива, а от там – свиване на потреблението.
СПЕСТЯВАНИЯ
Средства, които не се харчат в текущия момент.
Рязкото намаляване на реалните доходи ограничава възможностите за спестяване.
Над 76% от българите въобще не спестяват.
Основният мотив за спестяване е сигурност за посрещане на непредвидени разходи – 50%, докато спестяванията за придобиване на жилище са под 4% от общия обем.
СЪЩНОСТ НА ДОХОДНИТЕ ДИФЕРЕНЦИАЦИИ
Неравенство в доходите (бедни и богати) има във всички страни по света,.
Съществено влияние върху начина на разпределение на доходите оказва начинът на регулиране на икономическата система:
- при централно регулираната икономика основен принцип е равенството, с което се подтиска подоходната диференциация;
- при свободния пазар действа безпристрастен механизъм на либерално разпределение на дохода, без морални норми, което стимулира диферен-циацията.
ОБЕКТИВНИ ФАКТОРИ ЗА РАЗЛИЧИЯ В ДОХОДИТЕ
- различия в способностите на хората – физически, интелектуални, творчески;
- различия в придобитите качества – образование, квалификация, които са резултат преди всичко от инвестиции в човешки капитал;
- професионални предпочитания и склонност към риск;
- доходи от собственост - рента;
- шанс или нещастия, контактност, наличие или не на дискриминация на пазара на труда и др.
СЪЩНОСТ НА ДОХОДНИТЕ ДИФЕРЕНЦИАЦИИ
Доходните диференциации намират израз в разделянето на обществото на бедни, богати и средна класа. От гл.т. на социалната политика всяка една от тези групи има своите специфични проблеми. Проблемите на много богатите не са приоритет на социалната политика, защото в България те са под 1% от населението.
Голям проблем на социалната политика е бедността. Това е сложен комплекс от проблеми на ежедневния живот с много важни социални, икономически и политически последици, които силно се изострят в условията на криза.
ПРОБЛЕМИ НА БЕДНОСТТА
Отговорът на въпроса “кой трябва да се счита за беден” е много сложен, защото бедността е състояние, зависещо от много и разнообразни фактори.
Бедни са тези, които на даден етап от развитието на държавата се намират на най-ниското стъпало на общественото благосъстояние и нямат сигурност за своето съществуване.
Определение в докладите за човешкото развитие на ПРООН – “бедност” значи “да нямаш възможност за избор и достъп до необходимите базисни условия за човешкото развитие”.
Дефиниция на ЕС от 1984 г. – бедни са хора, семейства или групи от хора, чиито материални, културни или социални ресурси са ограничени по начин, който ги изключва от минимално приемливия начин на живот на общността, чиито членове са.
Определянето на това кои са бедни и какъв е техният брой е трудна задача, но съществува един измерител, т.нар. “граница на бедността”. Всички, които живеят под тази граница на бедност или под определен от държавата минимален доход, се считат за бедни.
ГРАНИЦИ НА БЕДНОСТТА
В АНАЛИЗИТЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ ОБИКНОВЕНО ТРИ “ПРАГА НА БЕДНОСТ” :
Абсолютен – свързва се със задоволяване на жизнените потребности. Определя се абсолютна сума на текущия доход, под който хората се приемат за бедни.
Относителен – свързва се със социалния минимум, не се определя в България. Определя се от обема на необходимите разходи, за да може човек да живее достойно. Относителната линия на бедност се дефинира като имаш по-малко, отколкото другите в обществото. Измерва бедността по отношение на средния за дадена страна стандарт.
Субективен – отчита спецификата на индивида, отчита усещането на индивида, че няма достатъчно средства, за да бъде самостоятелен. Тази концепция се основава на усещането, което индивидът оценява, изхождайки от миналото и настоящото си материално положение.
ДРУГИ ИНДИКАТОРИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕДНОСТТА
Индекс на мизерията – сумата от темпа на инфлация и нивото на безработица.
Индекс на бедността – синтетичен показател, обобщаващ смъртността до 40 годишна възраст, нивото на неграмотност, относителният дял на населението без достъп до здравни услуги и неосигурено с питейна вода, недохранените деца до 5 г.
Индекс на човешкото развитие – обобщава очакваната продължителност на живота, нивото на образованост и БВП на човек от населението.
Изследвания на Световната банка – възприети са критерии за бедност, оценяващи дневния разход в $ на човек от населението, диференцирано по региони: Източна Европа и ОНД - $4, Латинска Америка $2, САЩ и развитите страни - $14,4.
Според един от последните доклади на Световната банка близо половината от 6 милиардното население живее с по-малко от $2 на ден. Около 20% от световното население e на ръба на физическото оцеляване, тъй като трябва да преживява с по-малко от $ 1 на ден.
ПРОБЛЕМИ НА БЕДНОСТТА
С нормативен акт няма определена граница на бедността.
Бедността е динамична категория - характерът на бедността и нейното равнище са различни и за отделните етапи на развитието на всяка държава. По социално-икономически и др. причини отделните страни могат да са проспериращи или в кризисно състояние. Безспорно проблемите на бедността се изострят по време на криза.
Изпадането в състояние на бедност може да има временен, епизодичен и траен характер.
Бедността е териториално диференцирана - по съдържание и равнище бедността е различна за отделните държави, тя зависи от равнището на социално-икономическото развитие на страната, нейното географско разположение, демографска характеристика и от обществено-политическата й система.
Бедността е относителна – както по отношение на определено общество, така и по отношение на момента, в който се разглежда то. Бедност е имало през всички фази на човешкото развитие и ще продължи да съществува поради диференциацията на индивидите в обществото. Относителна бедност има и в най-развитите страни и нарастването на БВП не е основание да се предполага, че тя ще изчезне.
Бедността е категория, която може да се оценява глобално, от обществена гледна точка, в сравнение с други страни и периоди, и в личностен план.
Бедността е резултат от струпването и мултиплицирането на много фактори. По тази причина борбата с нея не може да се провежда с еднопосочни мерки.
ПОЛИТИКА НА ДОХОДИТЕ
Основна цел – повишаване на реалните доходи на населението и при необходимост защитата им с оглед осигуряване възможности за задоволяване на потребностите на хората.
Възможни механизми за защита на доходите в случай на висока инфлация са индексацията и компенсацията на заплати, пенсии и други плащания.
Понижаването на реалните доходи може да е резултат не само от инфлационни, но и от други кризисни процеси, например нарастване на безработицата. В такива случаи се прилагат регулиращи въздействия от вида на социалното подпомагане и осигуряване.
ТРАДИЦИОННА ПОЛИТИКА НА ДОХОДИТЕ
Традиционната политика на доходите страда от редица недостатъци и е обект на основателни критики:
- в много случаи политиката има характер на благодеяние и не съдържа в себе си в достатъчна степен стимули за труд. Съществува и неудовлетвореност от реализацията на принципа за справедливост – критиката е, че не винаги помощи получават най-нуждаещите се, че в системата има спекула и корупция.
- властта винаги има възможност по явен или неявен начин реално да ограничава доходите на населението (изплащане на помощи в натура, увеличаване на такси, глоби, забавяне изплащането на заплати, помощи, премахване на данъчни преференции, нарастване на осигурителната тежест и др.).
СЪВРЕМЕННА ПОЛИТИКА НА ДОХОДИТЕ
Новите форми на реализация на политиката на доходите търсят отговор на критиките на съществуващото състояние. Основни посоки в това направление са:
- разширяване на въздействието на стимулите за труд – разширяване формите за квалификация и преквалификация, реализиране на програми за постоянна и временна заетост и др.;
- реформиране на осигурителните системи – от голямо значение е реформата в пенсионното дело, здравното осигуряване;
- стимулиране на корпоративната благотворителност и др.
Всяка промяна в политиката на доходите, независимо дали има характер на реформа или на създаване на нова система, следва да е резултат на много сериозно изследване, тъй като се засягат жизнени интереси на хората.
АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА ПРОБЛЕМАТИКАТА
Социални и икономически ефекти на политиката на доходите
- в социален аспект – разширяване на бедността, фрагментация на работната сила, социални конфликти;
- в икономически план – намаляване на работническата мотивация, производителността на труда, ограничаване на вътрешното търсене и потреблението, разрастване на икономиката в сянка.
Силна поляризация в обществото – намаляване на доходите в най-нискодоходните групи и увеличаване в най-високите.
Спад в потреблението, драстично понижаване на жизнения стандарт (1990 – 1999 г. потребителските разходи на лице от домакинството намаляват с 65%).
Натурализация на потреблението.
Преструктуриране на потребителските разходи
Намаляване на склонността към спестяване
Стимулиране на неформалния сектор в икономиката
