ЗА СЪЩНОСТТА НА ПРЕХОДА
В края на 80-те години международните финансови институции (Световна банка, МВФ и Федерален резерв на САЩ (националната банка на САЩ) формират възглед за глобалната икономика, известен като Вашингтонски консенсус.
Този възглед е определящ за процесите, които протичат в България. Негови основни характеристики са:
- стремеж за пълна либерализация на цените;
- максимална приватизация;
- строга финансова и бюджетна политика.
Преходът у нас стартира още преди 1989 г. – въвеждат се някои елементи на пазарните отношения в икономиката, начало на преструктуриране на банковата система, с Указ 56 се създават първите частни фирми, разработват се първите проекти на осигурителни закони, предприети са действия за специфично финансиране на здравеопазването от специално създадени фондове.
ПРИЧИНИ ЗА СТАРТИРАНЕ И ПРОТИЧАНЕ НА ПРЕХОДА
Разпадане на Съвета за икономическа взаимопомощ и преустановяване на благоприятните условия за снабдяване с енергорсурси и загуба на традиционни пазари за българските продукти.
Снижаване ефективността на действащия икономически механизъм, основан на централно планиране, поради изчерпване възможностите за екстензивно развитие.
Неблагоприятна възрастова структура на населението, изискваща малко като относителен дял трудоспособно население да покрива разходите на едно от най-големите в Европа и света като относителен дял нетрудоспособно население.
ФУНКЦИОНАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕХОДА
Реално гарантиране правата на човека – това да не е само декларация.
Уникалност на процесите на прехода във всяка една страна, обусловена от спецификата на историческото и политическото развитие, от традициите и морала, от народо-психологията и начина на мислене на хората, от наличните икономически ресурси и потенциал.
Процесите на преход имат исторически характер – изисква се технологично време за промяна.
Задължително условие за успеха на прехода е съпричастност на населението към извършваните промени, както и с обективните закономерности на общественото развитие.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ПРЕХОДА
В теорията и практиката липсва системна и ясна позиция за същността на прехода като цели и механизми за постигането им.
Цел на прехода – в общ план повече демокрация, демократично избрана власт, спазване на човешките права; в областта на икономиката гарантиране на пазарна конкуренция и постигане на пазарна ефективност.
Централният въпрос е какъв икономически модел ще изградим.
Въпросът за същността на икономическата система е дискусионен и днес, няма категоричен отговор, но има основни въпроси, на които трябва да си дадем отговор:
Вид управленска система за регулиране на икономиката
Структура на собствеността
Съотношението между национален и чужд капитал
Секторна структура на икономиката
Външноикономически отношения
СОЦИАЛНАТА ЦЕНА НА ПРЕХОДА
СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ДО 1990 Г.
Положителни характеристики на системата:
- фактически пълен обхват на населението в сферата на социалната политика и социалната защита – пенсионно задължително бяха обхванати всички граждани, дори и земеделските стопани;
- сравнително високо ниво на осигурителните плащания, вкл. и на пенсиите;
- гарантирана социална сигурност по отношение на: заетост, медицинско обслужване, възможности за образование, посегателства върху личността и собствеността и др;
- безплатно за населението здравеопазване, образование, административно обслужване;
активна социално ориентирана жилищна политика.
Слабости на системата:
- обезличаване на хората, липса на лична заинтересованост и инициативност, а оттам и ниска ефективност;
- доминират консумативните отношения, липсват стимулите за труд, за производство, за създаване на блага;
- наличие на привилегии за някои групи, което води до отклоняване на фактическата ситуация от изискванията за социална справедливост.
СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА СЛЕД 1990 Г.
Положителни характеристики на системата:
- тенденция за преодоляване на консумативната философия и ангажиране на механизмите на личната заинтересованост;
- премахване на ограниченията за придвижване и избор на местоживеене;
- свобода на словото;
- медиен плурализъм;
- намаляване на пораженията върху околната среда от промишлеността.
Слабости на системата:
- крайна поляризация на обществото, достигаща до разединение на нацията;
- намаление на реалните доходи на населението, като то е най-силно при пенсионерите
- комерсиализация – частична или пълна – на дейности като здравеопазване, образование, спорт и др.
- липса на редица важни направления на социалната политика – жилищна, урбанистична, демографска и адекватна политика на доходите;
- появиха се нови, несъществуващи преди ограничения – безработица, бедност;
- промени в ценностната ориентация на населението, засилване на “социалната патология”.
ЗАЩО ЦЕНАТА НА ПРЕХОДА Е ТОЛКОВА ВИСОКА?
Несъобразяване в достатъчна степен с препоръките на експертите и учените при приемане на политическите решения.
Допускане на противоречие между поставени цели и реални резултати.
Непълнота и нестабилност на нормативната база.
Слабости в дейността на държавната власт – “Х-неефективност”, бюрокрация, корупция, непрофесионализъм, политически пристрастия, недалновидност…
Прекомерна централизация на някои основополагащи социални дейности, вкл. и при разпределението на необходимите ресурси.
Голям дял на сивата икономика в БВП (35%-40%), стойности над 15% водят до сериозна опасност от икономическа, социална и политическа дестабилизация.
АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Дискусионен е въпросът за това – доколко в областта на социалната политика в условията на преход се прилага реформистки подход и доколко се реализират революционни по своя характер преобразования.
Реформисткият подход – предполага съхраняване на положителните елементи на действащата система, усъвършенстване на някои от елементите (които се нуждаят от това) и добавяне на необходимите нови елементи.
Революционният подход – предполага разграждане, унищожаване на действащата система и заменянето й с качествено нова.
От научна гледна точка не е коректно процесите от разнообразната социална проблематика да се класифицират с едно и също определение, било то реформа или революция, необходим е диференциран подход по видове дейности.
Необходимостта от промяна на социалната политика е обусловена от стремежа да се намали тежестта на прехода и да се облекчи социално-икономческият статус на българските граждани, което конкретно се свежда до следното:
- за хората в трудоспособна възраст;
- за хората в пенсионна възраст;
- за децата;
- за хората в неравностойно положение;
- за всички граждани и семейства, които имат затруднения.
Социалната политика влияе върху ключови фактори като: жизнен стандарт; качество на живота; заетост; доходи на населението; пенсионна система; осигурителни отношения; социалната кохезия (сближаване); индустриални отношения; социален диалог; социална защита и подпомагане; социални услуги.
Тази широкообхватност на социалната политика налага тя да е в тясна взаимовръзка с икономическата, бюджетната, данъчната, външната и вътрешната политики, с регионалното развитие и законодателството. Ако всички те не работят в синхрон, успехът и на най-добрите стратегии, програми и планове за действие е невъзможен.
Трудно може да се осъществи добра социална политика, ако икономиката не създаде необходимия растеж. Икономическата политика трябва да бъде формирана така, че не само да насърчава устойчивия растеж и да намалява неравенствата, но и да бъде допълвана от социална политика. Нито една от двете не може да функционира самостоятелно или да компенсира провалите на другата.
Ограничаване на пасивната социална защита и акцентиране върху активна социална политика, която оказва влияние върху причините, а не върху следствията:
- по линия на безработицата - активни мерки, акцентът пада върху превантивната намеса с цел хората, останали без работа, да не изпаднат в състояние на трайна безработица и оттам до необходимостта от социално подпомагане.
- създадаване на условия за увеличаване на нетния разполагаем доход за населението - прилагането на финансово обезпечени активни политики на пазара на труда; растеж на пенсиите, който е възможен при разширяване на осигурителната база чрез борба със “сивата икономика”
- по линия на социалното подпомагане трансформирането му от пряко парично подпомагане в подкрепа за осигуряване на работа и на социални услуги. Социалната помощ в “кеш” да се дава при изчерпване на всички други възможности.
ОТГОВОРНОСТИ НА СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ
Kато определящ фактор на политиката в областта на социалното подпомагане държавата има задължението:
- да разграничи ясно своите функции и задължения, както и тези на общините и НПО в процеса на изграждане, поддържане и развитие на една принципно нова система за социална защита, в която акцентът да бъде поставен върху превенцията на риска;
- да определи конкретните бенефициенти на системата;
- да определи максимално точни критерии за формиране на достъпа до социални помощи;
- да разграничи нуждите от конкретно парично подпомагане от подпомагането чрез предоставяне на услуга под формата на конкретна професионална социална работа с индивидуален случай;
- да създаде нормативните условия за раздържавяване и деинституционализация на социалните услуги и привличане на общините, НПО и частния бизнес;
- да изработи и въведе единни минимални стандарти и изсквания за качество, количество и достатъчност на социалните услуги;
- да провежда широк обществен диалог по въпросите на цялостната социална защита на хората.
Разбиране и нагласа за съвместна работа в областта на социалната политика имат и общините като активен и равностоен партньор, заинтересован в най-голяма степен от повишаване на благосъстоянието на хората, на трудовата им активност и възможността им за самостоятелно справяне в ежедневието.
Неправителствените организации също играят особена важна роля в областта на социалната политика, тъй като в голяма част от случаите те представляват и защитават интересите на определени групи хора в неравноправно положение. Познаването на спецификата в отделните общности - бит, култура, религия, трудови и социални умения и навици, здравословно състояние и проблеми от такъв характер, - отрежда на НПО мястото на равностоен партньор при разработването и осъществяването на социалната защита и гарантира достигането й до всеки конкретен адресат.
Някои основни ангажименти, трябва да бъдат поети от отделния български гражданин:
активно да търси обучение или работа винаги, когато е възможно;
- да използва възможността да бъде независим и да се справя сам винаги, когато има способност за това;
- да се грижи за своите деца и за членовете на своето семейство и да им оказва помощ, когато това е необходимо;
- да повишава осигурителната си култура и да отделя средства за пенсионирането си;
- да бъде съвестен данъкоплатец – с действията си да не ощетява другите данъкоплатци в държавата.
Забележка. Социалната политика и социалните отговорности на бизнеса са разгледани в отделна тема
