СЪЩНОСТ НА СИСТЕМАТА НА ДОО
Система от институции, правила и норми за обезпечаване на гражданите, които не са в състояние самостоятелно да придобиват средства за себе си и с личен труд поради нетрудоспособност или други причини. Това е право гарантирано от Конституцията на РБ.
Мястото на системата на ДОО в социалната политика е изключително важно, дава сигурност на хората. Това е демократична структура, определяща начина на живот на хората. Голям брой хора в България са нуждаещи се.
ФУНКЦИИ, ПРИНЦИПИ И ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ НА СИСТЕМАТА НА ДОО
ОСИГУРЕНИ ЛИЦА ЗА ВСИЧКИ ОСИГУРИТЕЛНИ РИСКОВЕ:
- работници и служители, наети за повече от 5 работни дни или 40 ч. в един календарен месец
- държавни служители
- съдии, прокурори, следователи, съдебни служители
кадрови военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България
- членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията
- работещите по втори или допълнителен трудов договор
- изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ НА СИСТЕМАТА НА ДОО
ОСИГУРЕНИ ЛИЦА ЗА ИНВАЛИДНОСТ, СТАРОСТ, СМЪРТ И ТРУДОВИ ЗЛОПОЛУКИ И ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ:
наетите при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец
ОСИГУРЕНИ ЛИЦА ЗА ИНВАЛИДНОСТ ПОРАДИ ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ, ЗА СТАРОСТ И СМЪРТ:
- на свободна професия или занаятчийска дейност;
- ЕТ, собственици и съдружници в ТД;
- земеделските производители;
- при труд без трудово правоотношение и месечно възнаграждение по-голямо или равно на минималната работна заплата
ОСИГУРИТЕЛИ:
Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.
Има законов ред за сроковете, съдържанието, начина и реда за предоставяне на данни от осигурителите на НОИ
ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД:
Размерът на вноските по фондове се определя ежегодно със Закона за бюджета на ДОО.
Доходът включва всички възнаграждения и доходи от трудова дейност.
Осигурителите правят вноските едновременно с изплащането на възнаграждението:
- за самоосигуряващите се – до 10 число на следващия месец;
- регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт – до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят.
Редът за внасяне на вноските се определя от НОИ.
Вноските за фонд “ТЗПБ” (трудови злополуки и професионална болест) са за сметка на осигурителите.
ЗАКОН ЗА БЮДЖЕТА НА ДОО
Минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица през календарната година – съответно 220 лв. и 2000 лв.
Минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители - 120 лв.
Минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които упражняват само земеделска дейност - 60 лв.
Основните икономически дейности и квалифицираните групи професии, за които се въвеждат осигурителни прагове.
ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ:
- изчислява се в часове, дни, месеци и години
- редът и начинът за изчисляване на осигурителния стаж се определят с наредба на МС по предложение на НОИ
За осигурителен стаж се зачита:
- времето, през което са внасяни дължимите осигурителни вноски
- времето без да се правят осигурителни вноски при: отпуск за малко дете, отпуск за временна нетрудоспособност, бременност и раждане, неплатен отпуск до 30 календарни дни в годината, при ползване на обезщетения за безработица
- осигурителен стаж за пенсиониране при вноски от републиканския бюджет, при следните случаи: грижа за инвалиди със загуба на работоспособност над 90%, гледане на дете до 3 г. възраст
ФИНАНСОВО УСТРОЙСТВО НА СИСТЕМАТА НА ДОО
Средствата на държавното обществено осигуряване се обособяват във фондове:
- пенсии
- пенсии, несвързани с трудовата дейност
- трудова злополука и професионална болест
- общо заболяване и майчинство
- безработица
БЮДЖЕТ НА ФОНДОВЕТЕ НА ДОО
Народното събрание приема ЗБДОО, който включва консолидиран бюджет на ДОО, бюджетите на фондовете по и бюджета на НОИ и действа за срок една календарна година.
Проектът на бюджета се изготвя от НОИ и се представя в МС за съгласуване с проекта на Закона за държавния бюджет.
В случай, че бюджетът на ДОО не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на НОИ се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.
ОПЕРАЦИИ В СИСТЕМАТА НА ДОО
Краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет за фондовете - при временен недостиг на средства във фондовете за покриване на неотложни осигурителни плащания, с разрешение на министъра на финансите по предложение на управителя на НОИ.
Временно свободните средства по фондовете на ДОО могат да се влагат по депозитни сметки в БНБ или за придобиване, на първичния пазар или чрез Министерството на финансите, на ДЦК, емитирани от българското правителство.
Банково обслужване - банките, обслужващи сметките на НОИ, се определят от Министерството на финансите и БНБ, като от тях Надзорният съвет на НОИ избира банките, които имат право да обслужват сметките на НОИ.
Годишен отчет на изпълнението на бюджета на ДОО - изготвя се от НОИ и се внася от неговия управител в Народното събрание за приемане едновременно с отчета за изпълнението на държавния бюджет.
УПРАВЛЕНИЕ НА СИСТЕМАТА НА ДОО
Министерството на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика по държавното обществено осигуряване.
ДОО се управлява от НОИ.
НОИ отчита своята дейност пред Народното събрание.
НОИ е юридическо лице със седалище в гр. София и сътветни териториални поделения.
ФУНКЦИИ НА НОИ
- изпълнява бюджета на ДОО
- установява и събира вноските и вземанията на ДОО
- събира вноските за здравно осигуряване и ДЗПО
- осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство във връзка с възложените му дейности
- организира дейността по установяване на административни нарушения и административни наказания
- извършва плащането на пенсиите и обезщетенията за безработица и организира дейността по другите осигурителни плащания
- събира информация и поддържа информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица
- осъществява дейност по подготовка и прилагане на международни договори в областта на ДОО и др.
ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА НОИ
НАДЗОРЕН СЪВЕТ
Състав – по 1 представител на всяка от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, признати съгласно КТ, и равен на тях брой представители, определени от МС, един от които задължително е изпълнителният директор на НАП. Управителят на НОИ участва със съвещателен глас.
Мандат – 4 г.
Функции:
- утвърждава основните насоки на дейността на НОИ;
- утвърждава проектите на годишния бюджет на ДОО и отчета му;
- осъществява контрол върху дейността на НОИ, съвета на управителя, управителя и подуправителя;
- утвърждава проектите на нормативните актове по ДОО преди внасянето им за приемане от съответните държавни органи;
- взема решения за използване средствата от резерва по бюджета на ДОО и др.
УПРАВИТЕЛ И ПОДУПРАВИТЕЛ НА НОИ
Избират се от Народното събрание за срок четири години.
Управителят:
- осъществява оперативното ръководство на НОИ;
- утвърждава инструкции, формуляри и други документи;
- внася за утвърждаване в надзорния съвет проекти и отчети;
- открива и закрива поделения на НОИ;
- сключва разпоредителни сделки за имуществото на НОИ и др.
При отсъствие на управителя неговите функции се изпълняват от подуправителя:
Подуправителят може да изпълнява функции, които са му възложени от управителя.
Подуправителят свиква и ръководи заседанията на съвета на управителя.
Съвет на управителя – подпомага дейността на управителя и подуправитела, състои се от ръководителите на функционалните направления на института.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЧЛЕНОВЕТЕ НА
НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ, УПРАВИТЕЛЯ И ПОДУПРАВИТЕЛЯ
НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ:
- лица, които са лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност
- лица, които участват в управителни или контролни органи на други осигурителни фондове
- лица, осъждани за умишлено престъпление
- лица, които са били членове на управителни органи на юридически лица, прекратени поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори
- лица, които се намират в родство по права или по съребрена линия или по сватовство до четвърта степен с членове на надзорния съвет, управителя и подуправителя
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ В СИСТЕМАТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПРИ НЕТРУДОСПОСОБНОСТ
СЪЩНОСТ НА НЕТРУДОСПОСОБНОСТТА
Обективна невъзможност на работниците и служителите да полагат труд и от там – невъзможност да придобиват средства от труд.
Има биосоциална, икономическа и правна характеристики.
ВИДОВЕ НЕТРУДОСПОСОБНОСТ
Временна:
- пълна (експертните лекарски органи предполагат, че ще се възстанови);
- намалена (трудоустрояване).
Инвалидност – най-общо това е трайна нетрудоспособност (пълна или частичност) за не по-малко от 1 година.
Трудова злополука – травматични увреждания по време на извършване на възложена работа, а също влошаване на здравното състояние в резултат на работа при извънредни обстоятелства или ненормални за дадена професия условия:
- може да има средни или тежки последици, да води до временна нетрудоспособност, инвалидност и дори до смърт.
- обхваща времето на работа, почивките в обхвата на работното време и трудово пътуване по обичаен път.
Професионални заболявания – увреждания на здравното състояние под въздействие на неблагоприятни фактори на работната среда или на трудовия процес върху човешкия организъм.
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПРИ ВРЕМЕННА НЕТРУДОСПОСОБНОСТ И ТРУДОУСТРОЯВАНЕ
ПРАВО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ:
Осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж.
Това изискване не важи при трудова злополука и професионална болест, и за ненавършилите 18 г.
Паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от териториалните поделения на Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях банкова сметка.
Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО
БАЗА – средногодишното брутно трудово възнаграждение (средно годишния осигурителен доход) за период от 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на нетрудоспособността
СТАВКИ:
80% при общо заболяване;
90% при трудова злополука или професионална болест
Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ
Обезщетения поради карантина или отстраняване от работа - по предписание на здравните органи се изплаща за времето под карантина и при отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година
Обезщетения за санаторно-курортно лечение – по предписание на здравните органи за целия престой + до 3 дни за път в размери съответно 80% за общо заболяване или 90% за трудова злополука и професионална болест.
Обезщетение за гледане на болен член от семейството
при болен член на семейството над 18-годишна възраст - на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;
при болно дете до 18-годишна възраст - до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3-5
гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест - до изтичането на срока на карантината;
при дете до 3 г. в болница – за времето в болница
при върнато от детско заведение дете поради карантина – за срока на карантината;
за хронично болен – при изостряне на заболяването
СЛУЧАИ, ПРИ КОИТО НЕ СЕ ИЗПЛАЩА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
умишлено увреждане на здравето
нарушаване на предписания режим
злоупотреба с алкохол или дрога
хулигански прояви
ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ТРУДОУСТРОЯВАНЕ
Изплаща се, ако на новата работа се намали трудовото възнаграждение на осигурения.
Размер – разликата между полученото среднодневно трудово възнаграждение през 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
Изплаща се за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 календарни месеца.
Трудоустроените ползват най-малко 26 работни дни платен годишен отпуск (чл. 156, т. 2, чл. 319 и 320 от КТ).
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА МАЙЧИНСТВО (ПРИ БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ)
Дневното парично обезщетение:
в размер на 90 % от среднодневното възнаграждение или осигурителния доход за 6 календарни месеца, предхождащи работоспособността;
когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.
Срок на обезщетението - осигурената за всички осигурени социални рискове майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 315 календарни дни, от които 45 дни преди раждането
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА МАЙЧИНСТВО (ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА МАЛКО ДЕТЕ)
Осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.
След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със ЗБДОО – 220 лв. за 2008 г.
При неизползване на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете се изплащат 50% от месечното парично обезщетение, определено със ЗБДОО, в случай че детето не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка.
Закрила за уволнение при отпуск за бременност и раждане, може само при закриване на цялото предприятие (чл. 225, 333 и 358 от КТ).
Еднократна помощ при бременност (Закон за семейни помощи за деца):
за бременните жени, чийто средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца е по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на РБ за съответната година;
размерът на помощта се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на РБ за съответната година.
Еднократна помощ при раждане (Закон за семейни помощи за деца):
за всяка майка независимо от доходите й, ако детето не оставено за отглеждане в специализирана институция;
финансира се от републиканския бюджет, като размерът се определя със ЗДБ;
изплаща се за периода от 45 дни преди определения термин за раждане.
ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА
Деклариране на трудова злополука:
Редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на МС.
Осигурителят е длъжен в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение на НОИ всяка трудова злополука.
Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Разследване на трудова злополука :
Териториалното поделение на НОИ съвместно с Инспекцията по труда и др. компетентни органи в зависимост от случая разследват трудовите злополуки.
Разследват се причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука; вида на уврежданията; други сведения, които ще подпомогнат да се произнесе за характера на злополуката.
При разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи кои да присъстват (работник или служител от същата професия; член на семейството; представител на синдикалната организация и др.
Досие на трудовата злополука:
за всяка трудова злополука териториалното поделение на НОИ открива досие;
пострадалият и осигурителят имат право да се запознават със досието, което съдържа: протоколи, експертни решения, копия от болнични документи и др.
Квалифициране на злополуката за трудова:
длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова;
разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по законно установения ред.
ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ
Съобщаването, регистрирането и обжалването на професионални болести се определя с акт на МС.
Сигнализиране за професионална болест:
практикуващите лекари и лекари по дентална медицина при съмнение за професионална болест изпращат известие и до териториалното поделение на НОИ.
Изготвяне на документи за професионална болест:
териториалното поделение на НОИ извършва проучвания, подготвя документи и ги представя на медицинските експертни органи;
осигурителят изготвя и представя необходимите документи в териториалното поделение на НОИ в 30-дневен срок от поискването им.
органите на експертизата на работоспособността издават експертно решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и попълват регистрационна карта за професионална болест.
МЕРОПРИЯТИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВАТА ЗЛОПОЛУКА И ПРОФЕСИОНАЛНАТА БОЛЕСТ
Финансират се от фонд “ТЗПБ“:
оказване на осигурителите на помощ, консултации и съдействие за създаване и реализиране на ефективна система за управление на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
провеждане на обучение и повишаване квалификацията на работещите по въпросите на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
проверка на състоянието на безопасността на труда и опазване на здравето при работа;
разследване самостоятелно или с другите компетентни органи на трудови злополуки и професионални болести;
изучаване и разпространяване на положителния опит в създаването на безопасни условия на труд;
осъществяване и възлагане на научни изследвания в областта на безопасността на труда и опазване на здравето при работа и др.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОСИГУРИТЕЛЯ
Да уведомява в 30-дневен срок териториалното поделение на НОИ за изменения в технологията или характера на работа на предприятието или ликвидация на предприятието.
Да уведомява незабавно териториалното поделение на НОИ, Инспекцията по труда и други компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.
Да изпраща в териториалното поделение на Националния осигурителен институт копия от болничните листове (първичен и продължения) за трудова злополука или професионална болест.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОСИГУРЕНИЯ
Да познава и да изпълнява изискванията на нормативните актове за безопасност на труда и опазване на здравето при работа, както и правилата за вътрешния трудов ред на предприятието.
Да уведоми незабавно осигурителя или негов пълномощник за настъпила трудова злополука или за установена професионална болест, с изключение на случаите, когато това е невъзможно.
ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ БЕЗРАБОТИЦА
Право на парично обезщетение за безработица:
Имат лицата, които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове най-малко 9 през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
имат регистрация като безработни в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта;
не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.
Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на НОИ.
Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетенията за безработица се урежда от МС по предложение на НОИ .
Размер на паричното обезщетение за безработица:
Размерът на паричното обезщетение за безработица на безработните лица е 60 на сто от средномесечния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за последните 9 месеца, през които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове.
Не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния размер на обезщетението за безработица, съответно 100 лв. и 200 лв. (ЗБДО 2008 г.).
Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица:
започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване;
прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране;
смърт на безработния;
Агенцията по заетостта е длъжна да уведомява ежемесечно НОИ, а лицето съответно да декларира пред съответното териториално поделение на НОИ за настъпването на обстоятелства, което променят статута му на безработен.
Задължения за предоставяне на информация:
Агенцията по заетостта предоставя на НОИ ежемесечно информацията, необходима за отпускане, изплащане, спиране, прекратяване или изменяне на обезщетенията за безработица.
НОИ предоставя ежемесечно информация на Агенцията по заетостта за изплащането, спирането и прекратяването на обезщетенията за безработица.
