• Избор на програма за производствени мощности (определяне на материалните цели)
• Избор на големината на предприятието
• Избор на структурата на факторите
• Избор на структурата на капитала
• Избор на местоположението
• Избор на юридическата форма и устав на предприятието
• Избор на организационна структура
• Избор на информационна система
4.1. Стратегически рамкови решения
Тук са от значение особено финансовите последици, тъй като те имат значително въздействие върху структурата на паричните потоци на предприятието, тоест това са решения относно инвестициите и финансирането.
В картината на началния баланс инвестицията се явява решение относно размера и структурата на имуществото и нейното финансиране.
4.2. Програма за производствени мощности, големина на предприятието, структура на факторите и капитала
Между тези четири съществени критерия на избор съществува тясна връзка. Реализирането на една запланувана програма за производствени мощности изисква определена големина на предприятието и структура на производствените фактори. Те пък от своя страна трябва да бъдат финансирани и затова изискват една адекватна структура на капитала.
4.2.1. Програма за производствени мощности
Тази програма може да се състои от материално производство и услуги.
Измерения на програмата за производствени мощности:
- ширина на производството: Брой на видовете продукти
(брой на артикулите)
- дълбочина на производството: а) оборот
Брой на моделите (видове, модели, сортове, големини) от всеки вид продукт
б) производство
Брой на етапите на производство вътре в предприятието (производствени фази), през които преминава един продукт
- обем на производството: Максималното количество, което може да
бъде произведено от всеки отделен вид продукт
Фактори, определящи програмата за производствени мощности:
• Система от цели на предприятието: цели относно печалба и оборот
• Дългосрочна маркетингова стратегия, особено усвояване на пазарни ниши (база: широко пазарно проучване)
• Фирмени ресурси, които са на разположение (например наличие на специално ноу-хау, финансови ограничения).
4.2.2. Избор на големина на предприятието (капацитет)
С избора относно измеренията на програмата за производствени мощности (особено относно обема на производство) се избира имплицитно също и големината или капацитета на предприятието, които са необходими за реализирането на тази програма.
Ефективното използване на количествения капацитет показва заетостта за съответния период.
При решаването на проблема за оптималната големина на предприятието са в сила различни аспекти:
- Разходо-ориентиран аспект:
- голямото предприятие има предимства при производствените разходи поради автоматизация на производството
- голямото предприятие има предимства при разходите за суровини и материали поради по-големите закупувани количества.
- Доходо-ориентиран аспект:
- Голямото предприятие има предимства поради продуктивен маркетинг - мениджмънт
- Информационно-ориентиран аспект:
- По правило колкото е по-голямо едно предприятие, толкова повече се срещат организаторски и ръководни затруднения
Заключение:
• Няма еднозначна оптимална големина на предприятието
• Нараства тенденцията към по-малки, децентрализирани единици, които са по-гъвкави.
• Все пак в определени браншове се наблюдава еднозначно превъзходство на големите предприятия (икономия от мащаба).
4.2.3. Избор на структура на факторите
За реализирането на една определена програма за производствени мощности се изисква не само определена големина на предприятието, но и точно определена структура на производствените фактори . Например едно индустриално предприятие ще изисква много по-висока интензивност на средствата за производство, отколкото едно предприятие в сферата на услугите.
При това от особено значение е проблемът за дългосрочната заменяемост на факторите.
4.2.4. Избор на структура на капитала
Вложените производствени фактори трябва да бъдат финансирани (инвестиция/набавяне), което води до необходимост от капитал (материални активи и паричен капитал) за предприятието под формата на собствен и чужд капитал.
За целите на формирането на структурата на капитала съществуват модели от теорията на капитала, която е част от икономическата теория на предприятието (например Теоремата на Модилиани – Милър, оптимална степен на задлъжнялост, моделът Capital Asset Pricing), които към момента почти не се използват във фирмената практика поради голямата си сложност и многото предпоставки.
В практиката се работи по-скоро с простите правила за структурата на капитала, които почиват на балансовите величини.
Спазването на тези правила би трябвало да доведе до постигането на целите сигурност и ликвидност. Възможностите за влагане на собствен капитал и приемането на чужд капитал зависят в голяма степен от избраната юридическа форма на предприятието.
