Местните публични блага се характеризират с определени черти, които могат да се специфицират по следния начин.
При тях е налице пространствена ограниченост в процеса на потреблението им, т.е. консумират се предимно от групи хора, живеещи в определен географски район. В по-широк смисъл на думата, под местни публични блага се разбира здравеопазването и образованието (без висшето). В по-тесен смисъл на думата, местни публични блага са само онези от тях, ползата от потреблението на които е локализирана до местните жители - градски транспорт, градска пътна мрежа, снабдяване с вода и канализация, улично осветление и чистота и пр.
Местните публични блага могат да се разглеждат като клубни блага, защото се потребяват от определен брой жители в дадено селище.
Местните публични блага изпитват явлението задръстване в процеса на тяхното потребление. Те се създават за по-малки селища и след увеличаване броя на жителите се налага изчакване на потреблението им и създаване на определен ред при ползването им.
Местните публични блага могат да се разграничат на делими и неделими в процеса на тяхното потребление. Неделими местни публични блага са противопожарната охрана, поддържането на градските паркове и пътища, поддържането на уличното осветление, събирането на смет и пр. Те именно са клубни блага, защото се потребяват общо. Делими публични блага са тези, които се предлагат на парче и се консумират в различна степен от отделните жители, като например снабдяване с вода, превозите с градския транспорт, потреблението на административни услуги и пр. Те се заплащат чре съответни данъци и такси.
Предлагането на местни публични блага изисква институционална организация (училища, болници, ВиК и пр.).
Географските граници на селищата са твърде размити, което позволява жител от дадена община да консумира блага в друга, т.е. съществува т.нар. ефект на прехвърляне на ползи и разходи от една община към друга. Поради това местните публични блага се наричат нечисти публични блага.
