1. Същност на контрола като обществено отношение и управленска функция. Обекти и субекти на контрола
Обикновено под проверка се разбира нещо което е част от цяло а под контрол проверка на нещо завършено, на нещо цяло. Понятието “контрол” произлиза от френската дума “controle”, която означава проверка. По време и обхват контролът има неограничено действие, докато проверката е сравнително стеснена и ограничена. Разгледан като отношение в най-общия му вид, контролът се осъществява при наличието на две страни - субект и обект. Той се изразява в критично отношение на субекта към всяка дейност на субекта - слабости, грешки, неуспехи, положителни прояви и постижения. Субекти на данъчния контрол са оторизирани органи в държавата. Те използват контрола не само като средство за проверка на изпълненията на едни или други стопански решения, но и за оценка ефективността на тяхното реализиране. Срещат се редица случаи в практиката на контрола, когато информацията, използвана от данъчния контрольор се подава с недостоверно съдържание с цел да се подвеждат контролните органи. Доказателствеността на информацията се постига чрез използван на обективно съществуващите информационни данни в или извън обекта на контрола. Обектите на данъчния контрол са: български и чуждестранни фирми, българските граждани и фирми на граждани, чуждестранни лица, подлежащи на данъчно облагане по българското законодателство. Обект на проверка е и навременното, достоверното и законосъобразното отразяване на стопанската дейност и резултатите от нея. Контролната система може да се определи и като информационна система, чрез която държавата следи функционирането на пазарното стопанство като цяло. Получената информация от една страна характеризира състоянието на обекта, а от друга - задоволява потребностите на държавното управление. На базата на агрегатната информация става възможно отстраняване на отрицателно действащи условия и фактори, преди да настъпи вредното им въздействие. Става възможно изучаването на явленията в икономиката и насочване на вниманието към основните проблеми на стопанското развитие, към разкриване на диспропорции и противоречия в политиката на изпълнителната власт.
2. Принципи на контрола.
- Спазване на законността – заема приоритетно място в работата на контролните органи. Законите, правилниците, инструкциите съдържат в себе си определени норми за поведение. Нарушенията водят до изкривяване, разпадане на връзките в обектите и обкръжаващата среда.
- Опазване на националното богатство и собствеността на предприятията и гражданите – този принцип стои в основата на опазването на българския бит и народност. Тук не става въпрос само за имуществени блага, а и за духовните ценности на нашия народ.
- Изпълнение на националните програми и планове – това са програми за социалното развитие на страната и регионите, за развитието на промишлеността, селското стопанство, търговията и извънпроизводствената сфера.
- Защита на жизнените интереси на населението – има общонационално значение. Контролните органи следят за стриктното спазване на Кодекса на труда и всички останали закони, регламентиращи трудовата и социална дейност в страната.
