Ограничаване на правата на хората в областта на труда се определя като дискриминация, тя се определя като не еднакво отношение към различните групи в обществото. По определението на международната организация на труда дискриминацията в труда и професиите включва всяко различие, изключение или предпочитание, основано на расов принцип, цвят на кожата, полов признак, религия, политически убеждения, национален или социален произход, което води до премахването или разрушаването на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите.
Когато се разглежда дискриминацията трябва да се има в предвид, че не всяко различие, изключване или предпочитание може да се квалифицират като дискриминации. Според международните правни норми за дискриминация в труда не се считат няколко различия, изключване или предпочитания. Преди всичко не се счита за дискриминация изисквания, установени със съответната длъжностна характеристика за дадено работно място. Не се счита за дискриминация в труда изискванията с които се цели запазването на здравето на определена категория лица. Международната организация на труда не счита за дискриминация мерките, които засягат лицата обект на законно подозрение, че се занимават с дейност, която вреди на сигурността на страната. Не на последно място не се счита за дискриминация мерките за защита на особените нужди на лицата, които се нуждаят от специална защита и подпомагане. Тези мерки обикновено се означават като позитивна дискриминация. Основното съдържание на позитивната дискриминация са квотите, които правителствата на различните страни определят за наемна на работници и служители от определени групи, с които по силата на административна или икономическа принуда работодатели са длъжни да се съобразяват. Квотите привидно ограничават достъпа на една или друга група от защитаваните лица до съответния труд до нивото на предварително определения норматив. Позитивната дискриминация може да се окаже много важен фактор на равните възможности, особено когато:
- тя се съчетае с икономически поощрения и санкции за работодателите при спазване или нарушаване на определената квота за съответната категория лица
- хората които са изложение на възможност да бъдат дискриминирани се подпомагат и насърчават от държавните институции чрез специално създадени фондове да участват в общото и професионално обучение
Дискриминацията се проявява под различни форми – по полов признак, по възраст, на етническа основа, по социален произход, по политически причини и на хора с обременено минало.
Дискриминацията по полов признак е една от типичните форми на различие и изключване на цените в труда и професиите за поставянето им в неравно положение спрямо мъжете.
Дискриминацията по възрастта е една от най-широко разпространените форми на ограничаване или изключване на хората в труда и професиите. Това се отнася както са онези, които са прекалено млади така и за тези на пределна възраст.
Дискриминацията на хората с увредено здраве засяга преди всичко тези, които са загубили част от своята трудоспособност или по рождение имат намалена такава. Поради този факт обикновено работодателите поставят видими и невидими бариери пред хората с увредено здраве и ограничена трудоспособност. За работодателите наемането на такива работници и служители не е изгодно поради:
- по-ниска ефективност на техния труд
- неизбежни допълнителни инвестиционни разходи за приспособяване на работните места
- увеличение размер на социалните разходи на предприятието
Дискриминацията на етническа основа е разпространено явление в почти всички страни на света. Тя се преплита с расовата дискриминация, като често и двете се скриват зад такива аргументи като:
- липсата на необходимото за успешното изпълнение на трудовото задължение професионално обучение
- недостатъчна квалификация за конкретното работно място
- липсата на достатъчни и стабилни трудови навици
- ограничени възможности за работа в екип
- специфична индивидуална култура, която не се вписва във фирмената
- липса на необходимата гъвкавост в трудовия процес
Дискриминацията основана на социален произход може да има различни форми на проявление – ограничен достъп до определени длъжности, ограничение възможности за развитие, неравен дял в управлението и др. Тази форма на дискриминация обикновено е практика на тоталитарните държавни в чиято идеология доминиране вмешателството върху развитието на индивида.
Дискриминацията по политически причини също е символ на страните с тоталитарно управление. В нашата страна тази дискриминация не е изживяна и се проявява преди всичко в държавната администрация и местното самоуправление.
Дискриминацията ма хората с обременено минало засяга преди всичко бившите затворници, които търсят платена заетост.
